Театър в книги

ЕДНА НЕОБХОДИМА КНИГА

melpomenaНовата книга на Йоана Спасова-Дикова „Мелпомена зад „желязната завеса. I част. Народен театър: канони и съпротиви“ на издателство „Камея” разглежда основните процеси, проблеми и тенденции в  актьорското изкуство на Народния театър през първите десетилетия след Втората световна война. Работата се явява в известен смисъл и продължение на два предишни изследователски проекта на Йоана Спасова: за актьорското изкуство в България между двете световни войни и за изкуството на актьора на сцената на Народния театър като социо-културен феномен в ситуация на промени през първото десетилетие след Втората световна война.

Йоана Спасова е един от най-задълбочените и упорити изследователи в България върху проблемите на актьорското изкуство, както в теоретично, така и в историческо отношение. Поради причини, специфично вкоренени в съвременното развитие на театралното изкуство, днес все по-малко актьорът се оказва обект на критически и изследователски интерес, ако изключим медийния шум около отделни и то не толкова творчески страни на неговата личност. В случая авторката се основава върху един неизбежен, но необходим консерватизъм, а именно невъзможността да заобиколим основния субект на театъра, който е актьора, но същевременно извършва това с помощта на съвременен и убедителен теоретичен инструментариум.

И все пак, макар книгата да е представена в заглавието си като „първа част” на едно, надявам се, по-нататъшно и все така успешно продължение, това е един напълно самостоятелен труд, който сам по себе си се състои от пет части. В първата част Й. Спасова разглежда структурата на актьорския образ, съставен от взаимодействието на елементите актьор-роля-зрител, които се обуславят, разбира се и от режисьорската концепция. Уловимо ли е неуловимото? – пита се тя, напълно съзнавайки трудностите, но и без да губи надежда, че е възможна реконструкцията на актьорската игра. И също така – доколко може да се прочете онова скрито, написано от критиката между редовете. За тази цел Спасова се старае да черпи от възможните за случая източници: рецензиите, протоколите на художествените съвети, по-късните рефлексии в спомените, интервютата, иконографските материали, записите по радиото и телевизията. Очертава се една сложна игра между налагания канон и естествения отпор, по-осъзнат или по-неосъзнат от страна на театъра и неговите хора. Проблемът е и там, че всичко казано и написано за актьора, а и за театъра през периода е пълно с противоречия, митологеми, идеологеми и изобщо конюнктура, и така изследователят е длъжен да чете между редовете, с което авторката на текста, доколкото е възможно, се е справила.

След това Йоана Спасова разглежда изявите през втората половина на 40-те и 50-те години на актьори от Народния театър като Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов, Владимир Трандафилов, Олга Кирчева, Зорка Йорданова, Петя Герганова, Ирина Тасева и др. Като цяло тя ги разделя на два типа: себеизразяващи се и трансформационни актьори, признавайки, че в така приетия модел неизбежно се налага и междинна позиция. Тя е наясно, че с така разгледаните по-общи проблеми и процеси в театъра, както и с кратките артистични биографии на отделните актьори, едва ли може да се обрисува напълно картината на актьорското изкуство за изследвания период. Но също така и трудно бихме могли да си пожелаем нещо по-успешно от този подход. Спасова хвърля светлина и върху репертоарната политика на театъра, режисьорската му колегия, върху въпроса за наложения в изкуството социалистически реализъм, както и върху специфичния начин, по който се използва в театъра т. нар. „система на Станиславски”. Любопитни са например нейните разсъждения как по-късно възприетият от Станиславски „метод на физическите действия” всъщност се оказва неудобен за властта, защото би могъл да откъсне актьора от идеологическата правда. И все пак се отбелязва, че въпреки цензурата и усилията на властта на канализиране и канонизиране на изкуството, творците често успяват да съхранят индивидуалния си творчески почерк и пристрастия, за да не се достигне в  крайна сметка до така желания от режима унифициран универсален модел и система.

Според Йоана Спасова актьорското изкуство през 50-те години е не по-малко силно белязано с навлизането и налагането на представителите на третото поколение български актьори: Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Маргарита Дупаринова, Таня Масалитинова, Апостол Карамитев, Славка Славова, Мила Павлова, Спас Джонев и др., на които също се отделят кратки, но съдържателни творчески портрети.

Специално внимание по-нататък са обръща на режисьорите Николай Масалитинов, Боян Дановски, Стефан Сърчаджиев, Моис Бениеш, Кръстьо Мирски, Филип Филипов, както и на гастролирали през периода режисьори чужденци /по разбираеми причини представители на СССР като Николай Петров, Борис Бабочкин и др./ и на тяхната работа с актьорите. Разбира се, авторката се спира подробно и на въпроса за изключителния  идеологически и партиен диктат върху театралното изкуство през втората половина на 40-те и първата половина на 50-те години.

В заключението се очертават перспективите за по-нататъшното развитие на актьорското изкуство през 60-те години с настъпилите след 1956 г. политически промени. По отношение на Източна Европа и България Йоана Спасова отбелязва донякъде мълчаливия компромис между властта и изкуството, както и започналата още от втората половина на 50-те години децентрализация в театъра.

Проблемите на актьорското изкуство в работата са поставени в широк контекст в рамките на една, макар и през разглеждания период разцепена на две, но все пак общоевропейска култура. Историческият подход е съчетан с необходимия дискурсивен анализ на наличните печатни, архивни, видео и аудио материали, които са представени в една максимална широта. Изложени са таблици на режисьорските постановки, гостуванията на чуждестранни трупи и др. Използвана е богата театрална и теоретична хуманитарна литература. Текстът е илюстриран със снимков материал.

Книгата „Мелпомена зад „желязната завеса“ представлява ценна разработка в изследването и съхраняването на паметта за актьорското изкуство в България през периода на социализма и силно се надявам, че Йоана Спасова ще продължи търсенията си в тази посока и за времето от 60-те до края на 80-те години. А и кой друг да свърши тази така необходима работа?

Проф. РОМЕО  ПОПИЛИЕВ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s