Театър в книги

ДЪЛБОКО ПРЕЖИВЯНО В ИЗВЪНСТОЛИЧНИЯ ТЕАТЪР „Театър  и живот” от Васил Червенков

От 1989 г. насам нашата театрална книжнина се обогати  изведнъж с наимоверно много книги –спомени на артисти, режисьори, драматурзи и други театрални дейци. Винаги ми е било крайно интересно да ги чета, защото  в тях се разкрива съвременната история на българския театър- описват се творчески съдби, научавам за  миговете на възвисяване и драматизъм в живота на театрални  личности. В тези спомени преоткривам живота на познати хора, поглеждам от нов ъгъл на минали събития от историята на българския театър. Затова всяка книга от такъв характер буквално я прочитам на един дъх.

Така се случи и с книгата на Васил Червенков „Театър  и живот”. Уж го познавах, уж сме водили много разговори за театъра и живота, но в нея аз открих и   други черти от неговата личност. Той ми се разкри не само като един много добър артист, не само като опитен дългогодишен директор, но и като един човек, който  всецяло се отдава на театралната стихия , независимо каква е тя – актьорско майсторство, ръководене на театралния процес, защитаване на естетически и художествени критерий. Трудно е да се каже кое при него е на първо място – битовия живот или театъра, но като че ли надделява именно театъра. В името на него той бива актьор и  директор в театрите – Благоевград, филиал Асеновград на Пловдивския театър, Стара Загора, Кюстендил, Габрово, актьор и заместник-директор в Пернишки театър, Държавен пътуващ театър, театър „Сълза и смях” –София, Арттеатър-София.

Неговата съдба  протича повече в извънстоличните театри. И в този смисъл книгата на Васил Червенков ми беше интересна с това, че ми даде възможност да надникна в театралния живот на гореизброените театри. За хора, които познавах или бях чувал, неговите спомени обогатиха моите представи и впечатления. В изложението прави впечатление и друго : навсякъде, където е бил Васил  Червенков  като директор, първата му задача е била да сплоти колектива, да създаде добра и плодоносна творческа атмосфера. И затова в размислите си той се спира тъкмо на хубавите мигове на актьорски  постижения, както на себе си, така и на колегите си. Така Червенков прокарва една мисъл в спомените си, че големият театър се прави не само в столичните театри,    но и в т.н. извънстолични театри. Важното е да се съберат талантливи хора, ръководени от сърцат лидер, висок професионалист. А Васил  Червенков несъмнено е бил такъв.

Тези спомени извеждат и друга мисъл. Слава богу, че след кардиналните промени след 1989 г. в българския театър не настъпи главоломна и стихийна преподредба на стойностите, както това стана например в литературата. Естествено се  анализираха много явления и процеси от отминалия период, но нямаше ярко загърбване на важни успехи от тогава. Със своите спомени Васил Червенков доказва, че независимо, че по силата на обстоятелствата  всички сме служили на една идеология, все пак в тези години са създавани и истински художествени стойности, а не само услужливи, угоднически спектакли, както упорито се натрапва от някои театрали. Освен това, човек трябваше да  се вписва по някакъв начин  в линията на тогавашното развитие на театъра, но трябваше и да го прави с нужната доза достойнство, за да има чиста съвест пред себе си и пред обществото.

За съвременната история на театрите в Благоевград, Пловдив, Кюстендил, Габрово, Стара Загора в книгата има интересни страници.  Васил Червенков много образно разказва за времето на своето директорство, за своите роли, за успехите на колегите си. Отбелязани са върховите постижения на тези театри като например в Кюстендил „Приказка за калпаците” от П. Панчев, „Гераците” от Ел. Пелин, „Снаха” от Г. Караславов, „Последните” от М. Горки, в Габрово – „Албена” от Й. Йовков, „Ние,долуподписаните” от Ал. Гелман  и др. Авторът си спомня и за своите големи роли, които са му донесли истинска радост и  признание – Жельо от „Вампир” на  А. Страшимиров, Андрея  Бенков от „Железният светилник” на Д. Талев, Гавраил от „Самуил” на М. Петканова, Форд от „Веселите уиндзорки” на Шекспир, Боян от „Боян магьосника” на К. Зидаров и много други.

Прекрасни са страниците, описващи студентските години  на Васил Червенков в тогавашното  Държавно висше театрално училище ( по-сетне ВИТИЗ, а сега и НАТФИЗ) в периода 1955-1959 г. Уверявам ви, че много зримо, сетивно усетих аромата на следването му,  на раждането на бъдещите актьори и режисьори. Всъщност той е описал майсторски своебразната романтика на живота на тогавашните студенти-театрали, някои от които сега са известни театрални творци.

Васил  Червенков в  спомените си отдава и почит към много личности, които много са му помогнали в израстването му като актьор и човек.  Но на двама той отделя специално място – това са актрисата Ружа Делчева и актьорът Йордан Матев. На тях той посвещава два прекрасно написани портрета. Актьорът не забравя подадената ръка, не забравя онези хора, които са го  учили не само на майсторство и любов, но и на етика и морал по театър. Той споменава с много благодарност за срещите си с много режисьори като с особени чувства пише за проф. Надежда Сейкова, проф. Христо  Христов, проф.Сашо Стоянов, Таня Масалитинова, Васил Спасов, Никола Петков, Минчо Събев, Георги Делев, Андрей Калудов, Димитър Стоянов,Чавдар Кръстев, Милко Стоянов, Славчо Атанасов и др.

Книгата на Васил Червенков „Театър и живот” е  дълбока изповед на човек, който  се е обрекъл на театъра и с  умението на добър майстор в професията – актьорската – с чувство на достойнство е преминавал през всички щастливи и нерадостни мигове на  театралния творец. В книгата му  театърът и животът са се слели в едно неразривно цяло.

КРУМ ГЕРГИЦОВ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s