tete-a-tete

ПЛАМЕНА  ГЕТОВА Актриса

plamena-onegin

Пламена Гетова (в средата) с Анастасия Лютова (вляво) и Анастасия Ингилизова в „Евгений Онегин” от Пушкин, реж. Стайко Мурджев, ТБА

plamena-romeo-i

Пламена Гетова (вляво, Жулиета), Иван Иванов (Ромео) и Мариана Димитрова (Жулиета) – приятелска снимка извън постановката на „Ромео и Жулиета” с реж. Иван Добчев , ТБА

Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 1976 г. в класа на проф. Гриша Островски. На щат е в трупата на Театър „Българска армия”. Съпруга е на режисьора Кирякос Аргиропулос.

      

  • Какво са за вас учителите ?
  • Най-важното. След това се опитваш да си ги намериш сам в живота. Професор Островски ми подаде пръв ръка и ме качи на сцената през 1972 г. Много съм му благодарна. Той беше доста взискателен. Слава Богу, че беше така. Нашият клас в началото бяхме единадесет души, после десет. Сега от всички само аз се занимавам с професията си.
  • Това е достойно …
  • Да, така е. По-късно учители ми бяха всички режисьори, с които съм работила – това са големите имена в българския театър – Леон Даниел, Крикор Азарян, Красимир Спасов. Да не забравя и Иван Добчев, и Маргарита Младенова.
  • Имате ли сред тези близо сто роли в театъра любима и коя е тя ?
  • Всичките роли за мен са били важни, но като че ли такива са тези, за които съм мечтала и не съм ги изиграла все още. Това е, например, Бланш от „Трамвай Желание“, това е Аркадина от „Чайка“, Нора от Ибсен,  Медея…
  • Имате и театрални, и филмови награди. Кое е приоритет за вас – театърът или киното ?
  • Киното ме доведе в София – бях вече играла и в „Авантаж“, и в „Дом за нежни души“, както и една постановка – „Албена“ на Иван Добчев в Бургаския театър.  След тях  дойде и поканата на Военния театър. В последните няколко години много ми липсва киното, уви, не се снимам. В театъра всяко едно представление можеш да го промениш, преобразиш, то е като жив организъм. Заедно с публиката го работите едновременно. Докато в киното образът се запечатва и трябва да дадеш максимума от себе си, за да се получи желаният резултат. И киното, и театърът са за мен съдба, отдушник, спасение, защото целият ми живот премина на сцената и пред камера.
  • За партньорството?
  • Имала съм щастието да работя както с големите имена в режисьорската гилдия, така и с прекрасни мои колеги актьори, на които съм давала, но и от които съм взимала. Това е обмен на мига, на момента и е доста зареждащо. Когато работите на едни честоти, тогава се получава.
  • Предпочитани режисьори?
  • Опитвам се да не съм консервативна и да работя с млади хора, те много ме зареждат. Такъв контакт за мене беше с режисьора Стайко Мурджев в „Евгений Онегин“. Много талантливо момче е, интелигентно, с бъдеще. За съжаление, все по-малко са качествените режисьори. Понякога се получава разминаване между по-старата, зряла школа и новото поколение. До ден-днешен всичко, което съм научила за професията е от режисьорите от старата генерация – Леон, Коко Азарян и Краси Спасов.
  • Имате ли рецепта за бъдещето на театъра, който претърпя у нас и много възходи, и падения, и реформи?
  • За съжаление, не съм много наясно с тези реформи. Но в едно съм сигурна, че театърът трябва да се управлява от мениджър и да се раздели функцията на художествен, артистичен директор и директор-мениджър. Със сигурност трябва да има и комерсиални заглавия в афиша на един театър, но те не трябва да са преобладаващите. Задължително е да има качествени пиеси. И понеже трябва да се самоиздържаме, сега се правят и големи простотии по театрите. Това ме обижда и наранява. Защото си спомням и добрите, бляскавите периоди на този театър. Липсва добра репертоарна политика и достатъчно добри режисьори. Трябва да са предвидими нещата, изчислени предварително, да има и допитване до публиката. Какво иска да гледа тази публика. Да се намери някакъв баланс между доброто комерсиално и класиката. Задължително е поне едно класическо заглавие в репертоара на един театър. В момента нещата при нас са случайни и стихийни.
  • Доволна ли сте от възнаграждението на актьора днес в театъра ?
  • Не и едва ли има някой, който да е доволен. От 1989-1990 година

насам нещата не са се променили кой знае колко много. Младите ми колеги, които играят почти всяка вечер, получават по 400-500 лева заплата. Какво е това! Артистите отдавна трябваше да са на пазара, да се конкурират помежду си и да работят за по един проект. Така на практика се получава реформата. Вероятно така ще се наместят нещата.

  • Какви биха били съветите ви към младите колеги?
  • Ние бяхме по-отговорни. Например, никой не разбираше кога съм снимала и съм била на терен през нощта – на сутринта съм на репетиции. На първо място беше театърът – като ангажимент, като отговорност. Сега се мисли повече за страничния ангажимент, за онова, което ще донесе пари, но аз не мога и да обвинявам колегите. Всеки сам върви по своята писта, носи си кръста. Не е нито лесна, нито лека актьорската професия. Трябва да имаш характер, устойчивост, позиция и по този начин само можеш да оцелееш. Да знаеш, че всичко в тази професия е не само блясъкът на прожекторите. Не всичко е розово. Да не се главозамайваш никога. Трябва да се съхрани любопитството, да си отворен към професията, и към живота.
  • – Какво означава артистичното семейство за вас – съпруга сте на Кирякос Аргиропулос, който е режисьор и директор на Столичния куклен театър ?
  • Оцеляхме доста години. Необходими са компромиси и задължително взаимно уважение и зачитане свободата на другия. Трудно е, но силата е да превъзмогнеш и съхраниш онова, което има смисъл.
  • Имате ли свой девиз, максима или философия, която следвате?
  • В този смисъл бих казала – не прави нещо, което не искаш някой на теб да стори, всеки си има достойнството, уважавай го, бъди добър с другите, уважавай хората.
  • Нов проект, в който да ви гледаме ?
  • Ивайло Христов постави една английска пиеса с оригиналното заглавие „Квартет“ от Роналд Харвуд, но ние я играем под заглавие  „Четири“, защото на практика има и други „квартети“ в игралните афиши. В постановката участват Меглена Караламбова, Марин Янев, Стефан Мавродиев и аз.

Лилия Динова

(Сп.“Театър, бр. 4-6/2016)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s