Личности

„Театърът като празник“-московският Държавен академичен театър „Евгений Вахтангов”

 

 

На 13 ноември 1921 г. с премиерата на спектакъла „Чудото на Свети Антоний” на Морис Метерлинк е открита Третата студия на МХТ под ръководството на тридесет и осемгодишния режисьор Евгений Багратионович Вахтангов. Аристократ  по произход, възпитаник на К. С. Станиславски, романтик и мечтател по натура, той отдавна копнее за свой театър, в който ще цари търпимост, професионализъм и култура. Изследователите на естетическата система на Вахтангов ще открият в неговото търсене на нови форми влияние от възгледите на Р. Вагнер, Р. Ролан, индийската философия и теософията. От 1913, в продължение на почти седем години, в оскъдни материални условия, под ударите на разгромяващите статии на театралната критика, в сянката на утвърдените авторитети, младежът от Владикавказ събира около себе си юноши, предани на Мелпомена и представите за „високо изкуство”. Постепенно неговата ръка на постановчик укрепва и новият театър си пробива път в студената, екстатична и гладна Москва от началото на 20-те години. През следващата 1922 година безнадеждно болният режисьор ще създаде последната си ярка, витална постановка – пиесата „Принцеса Турандот” на Карло Гоци, изпълнена с феерични костюми, кречетала, смело оголване на сценичните ефекти, музика, музика, музика… Героите на италианската комедия са представени от първите звезди на новосъздадената студия – Борис Щукин, Иван Кудрявцев, Освалд Глазунов, Рубен Симонов, Цецилия Мансурова… Кредото на Евгений Вахтангов „Няма празник – няма спектакъл” ще се превърне в творчески принцип за трупата на театъра през следващите 95 творчески сезона. Нещо повече – около личността и творчеството на режисьора ще се развие специфична митология, която, според Т. С. Злотникова, ще се основава на ранната му смърт, синтезността на неговите възгледи (Станиславски – Данченко – Мейерхолд), възприемането на революцията не като политически, а като естетически акт. И още един важен принос, който трайно се свързва с името на Вахтангов – развитието на формáта „театър – студия”, формат, който не само създава изкуство, но и обучава и възпитава, формира школа. Към театъра „Евгений Вахтангов” е формирана студия, в която на конкурсен принцип се приемат млади хора не само от висшето учебно заведение, свързано с театъра – Театралното училище „Б. В. Шчукин”, но и от други институти, желаещи да специализират под ръководството на водещите режисьори от театъра.

%d0%b2%d0%b0%d1%85%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%be%d0%b2-%d0%b6%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%89%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5-%d0%b2%d0%b0%d1%85%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5

Жилището на Е. Вахтангов, превърнато днес в музей

Следващото „желязно” десетилетие на 30-те години ще донесе нови изпитания за вахтанговци – те ще търсят лидер, който да ги обедини и поведе след себе си по стъпките на първостроителя. Цяла плеяда театрални  дейци един след друг ще заемат и напускат поста „художествен ръководител” – Ю. Завадски, А. Попов, Р. Симонов… Директивното господство на „социалистическия реализъм” в изкуството след ХVII „конгрес на победителите” във ВКП (б) прави все по-сложно художественото оцеляване на театъра. Трупата търси оптималното съчетаване на соцканоните със заветите на вахтанговския „формализъм”, за да може да остане невредима на фона на арестите, лагерите, разстрелите…

През юли 1941 година зданието на театъра на ул. Арбат 26 е почти напълно разрушено по време на бомбардировка. Ще бъде възстановено едва през 1946 – 1947 година. Театърът е евакуиран в Омск като същевременно трупата сформира фронтови театър, който заедно с армията стига до Берлин.

%d0%b2%d0%b0%d1%85%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%be%d0%b2-%d1%81%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-jpg

Сградата на театъра на ул. „Арбат”

След края на Втората световна война, в периода на хрушчовското разведряване театърът ще получи званието „академичен” (1956) и в него ще се формира второто поколение вахтанговци чрез ярките актьорски дарования на Евгений Симонов, Юлия Борисова, Михаил Улянов, Василий Лановой, Людмила Максакова…

През изминалите повече от девет десетилетия в театъра поставят спектакли цяла плеяда талантливи руски режисьори – Алексей Дики, Алексей Попов, Николай Охлопков, Роберт Стуруа, Аркадий Кац, Роман Виктюк, Петр Фоменко, Юрий Бутусов…

Художественият колектив на театъра през своя юбилеен 95 сезон (2015/2016 година) представя 539 спектакъла с 295 хиляди зрители, изиграни в зданието на Арбат и 74, представени зад граница.

%d0%b2%d0%b0%d1%85%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%be%d0%b2-%d1%82%d0%b5%d0%b0%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%b0-%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d1%81

„Вахтангов“ днес

На 12 септември 2016 година е открит новият, 96 сезон, при което директорът на театъра Кирил Крок отбелязва, че гастролите за творческия колектив вече са започнали. През септември вахтанговци  представят свои спектакли в Уфа в раките на федералната програма „Големите гастроли”, а през същия месец постановката на Римас Туминас „Цар Едип” е играна в Атина. Октомври донася пътувания в Тбилиси, Абакан, Калининград. През зимата и пролетта са договорени гастроли в Петербург, Челябинск, Тюмен, Нижни Новгород, Вилнюс, Кипър. През лятото вахтанговският „Вуйчо Ваньо” ще бъде показан на сцените на Ню Йорк, Бостън и Торонто.

Театърът активно реализира сътрудничество с чуждестранни режисьори – Силвио Пуркарете открива сезон 2016/2017 с премиерата на своя спектакъл „Мнимият болен”, планирана е творческа лаборатория съвместно с посолството на Франция и аналогични лаборатории с творци и от други страни, за да се познават световните школи, да има постоянно развитие, да не се тъпче на място…

В плановете на трупата за настоящия сезон влизат няколко премиери – „Докато тя умираше” на режисьора  Владимир Иванов, „Нашият клас” – реж. Наталия Ковальова, „Госпожица Юлия” – реж. Гюлназ Балпеисова, „Дневникът на Ане Франк” – реж. Екатерина Симонова.

Идеята на Евгений Вахтангов да създаде не просто театър, а културен център, получава нови форми през 96 сезон – в неговата структура вече влизат три сценични площадки с различни функции – Основна и Нова сцена, новооткрито Арт-кафе, в което се провеждат творчески вечери, поетични вечери, солови концерти. Към театъра работи музей, в който екип от научни сътрудници създава изследвания, посветени на историята и практиките на театъра. Десетки издания влизат в рубриката „книги на театъра” – мемоари, монографии, творчески портрети. Съществува и вестник „Вахтанговец”, излизащ регулярно от 2012 година и наследяващ едноименния вестник от 1936.

%d0%b2%d0%b0%d1%85%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%be%d0%b2-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%82%d1%80%d1%83%d0%bf%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d0%b0%d1%82

Съвременната трупа на театъра

На откриването на новия театрален сезон 2016-2017 г. художественият ръководител на театъра Римас Туминас завършва своето приветствие към трупата с думите: „Всички ние сме длъжни да чакаме Годо… Ще бъде ден и ще бъде празник…”

Така календарът на вахтанговци отброява последните години от цял един век творческо усърдие и стремеж към следващия спектакъл-празник.

НАТАЛИЯ  НЯГОЛОВА

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s