Мелпомена без грим

ТРАНЗИТЪТ НА ТЯЛОТО И ТЕЛЕПОРТИТЕ НА ДУШАТА „Околовръстно“  от Емил Атанасов, режисьор Гергана Тодева, играе се в ТР „Сфумато“

Животът на Балканите винаги е имал собствени правила – правила, създадени, за да бъдат разрушавани. Абсурдът паразитира във всеки орган на социалния организъм, но в България вече е започнал да служи и като болкоуспокояващо за духовната ни безизходица и екзистенциална захвърленост, тревожност и самота. Да, обичаме да псуваме политиците, но после пак отиваме да гласуваме за тях. Просто дотолкова сме свикнали с проблемите, че вече са ни станали мили и някак не можем без тях. Ако в закона нямаше „вратички“, системата щеше да ни дразни с отегчителната си уреденост, ако на околовръстното нямаше дупки, просто щеше да ни е скучно и досадно да караме и без това раздрънкания автомобил. Бракмата ни успя да стигне до Европейския съюз, но проблемите останаха, а ругаенето пред телевизора продължава – то поне е полезно за психикатa. Друго полезно средство за успокояване на нервите са хуморът и сатирата. Точно такава рецепта ни е изписал драматургът Емил Атанасов в сатиричната си драма „Околовръстно“. Пиесата се играе на сцената на театрална работилница „Сфумато“ под режисурата на Гергана Тодева. Реалистичната картина на балканската ни мизерия, подправена с изнасилващ сетивата кич, както и психоделичната ѝ отвъдност, са дело на сценографката Станимира Кръстева. Ансамбълът на актьорите Вяра Коларова, Румен Гаванозов, София Бобчева, Мариан Бозуков, Димитър Николов и Юлиян Иванов първоначално ни поставя пред огледалото, в което е отразена българската реалност, скалъпена от насилие, корупция, бедност, експлоатация и вездесъщо отчуждение. Но в хода на действието лекарството започва да действа, като посочва пътя към бягство от материалния затвор на лицемерието и консумеризма към духовните измерения на добратата и истината. Образите на застарялата проститутка Лиза, Малката и Голямата Унгарка – също проститутки от околовръстното –  и Златния – сводник, когото сивия сектор все пак не е дехуманизирал до краен предел – представят живота на улицата съвсем правдоподобно, няма гротескно хипертрофиране на отрицателното в характерите им. Те са живи – цинични, иронични, с непоклатим инстинкт за оцеляване. Лиза е проститутка, но е честна пред себе си, за разлика от жените от рекламите, които се омъжват по сметка и също правят секс за пари, без да си дават сметка за своята меркантилност, без да осъзнават, че държавата е техен сводник. Именно този натурализъм поражда сатирата.

 

%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b2%d1%80%d1%8a%d1%81%d0%bd%d0%be-1

„Околовръстно“

Скепсисът е дълбоко вграден в светогледа на българина, той е покорен, но винаги подозрителен към властта. В тази епоха на фалшивите ценности, в която зверството и агресията са в реда на нещата, а човечността и искреността са за неудачниците, „Околовръстно“ е съвсем адекватна и навременна социална сатира, която посочва проблемите и напипва комплексите без да се огъва пред стерилната политкоректност.

Човек трябва да избира – дали да повярва на това, което му диктува социума и му заповядва държавата, или да потърси себе си,  истинската си същност, да изхвърли удобните маски и да прегърне своята истинска идентичност. А пространството, където това се случва в пиесата е „новото околовръстно шосе във вашия град“ – символ на инсфраструктурното развитие и урбанизацията. Затворен между стените на рекламните билборди, човекът обикаля в кръг около материята, търсейки изход към магистралите на щастието. Но има и друг път освен този обратно към гетото на безсъзнателния комсуматорски живот – достатъчно е да почука три пъти като възкликне „Бахти и държавата“ и да премине отвъд стената.

Така постъпват героите на пиесата, начело с Лиза. По съвета на извънземното Александър, те се озовават на космическия му кораб. В лабораторията той вече е успял да синтезира „горивото“, с което да отлетят към неговата галактика, в която всеки говори само истината и където той ще ги запознае с Професора.

Натуралистичните сцени на шосето отстъпват място на едно метафизично вглеждане в душата на изстрадалия човек, човекът–жертва, човекът, който не иска да приеме тази действителност, когото съдбата е превърнала в маргинал, наркоман, клошар, проститутка, в жесток насилник. Проблематизирайки отношението му към Бог, измеренията на мечтите и духовните му стремежи,  драмата придобива сериозен философски характер, преминавайки през реминисценции към Достоевски и достигайки до една дуалистична, би могло да се каже и богомилска, ненавист към властта на материята, в която „сребролюбци […] прикриват убийци, които трепят блудници в река от грешници”.

Изкачвайки се в духовната си еволюция, човекът преминава от апатията на материалната задоволеност до желанието да разбере смисъла на божествения план. И тук остава въпросът: възможно ли е душата да спре да се телепортира отново и отново на тази грешна земя? Какво трябва да направи човек в този несправедлив свят, за да се опита да излезе от цикличното си движение по околовръстното, да не бъде имигрант, който минава транзит, само и само отново да се върне на същото място?

РУСЛАН  ВАСИЛЕВ

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s