Гилдиите

БОЯН ИВАНОВ Режисьор

 

Боян Иванов е завършил “Театрална режисура” във Франкфурт на Майн в майсторския клас на проф. Ханс Холман и успоредно с това завършва “Театрознание” в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”.

boian_ivanov-portret

Боян Иванов

  1. Има ли визуален предел?

– Най-простият отговор би бил, че за разлика от киното, театърът има визуален предел по чисто технически причини. Но театърът винаги ще има предимството, дори пред вероятното холограмно бъдеще на киното, чрез живия актьор, колкото и да звучи това като мантра. Лично аз признавам, че в последно време играта между мултимедийна среда и актьорите движи въобръжението ми много по-мощно, отколкото, да го наречем, чистия театър. Но тук говоря за мултимедията не като допълнение към декора, а за реална интеракция с актьорите. От друга страна усещам, че са ми нужни някакви естетически граници и баланс, затова се опитвам рязко да разграничавам в работата си представленията, които са “чисто театрални”, т.е. разчитащи само на традиционните медии – музика и осветление, от тези, в които мултимедията участва наравно с актьорите. Именно наравно с тях, не допълващо и не спорадично. За мен епизодичното или “само там където е нужно” използване на мултимедията в театрално представление, е безсмислено. Все едно да вземеш актьор, който има неограничени възможности да се изразява на сцената и да му дадеш епизодична роля. По-добре да заложиш на “чистия театър” тогава. В последните си два проекта опитах да направя именно това разграничаване (“Мълчаливи предания” на ДКТ Варна и “Госпожа министершата” на ДКТ “Константин Величков” Пазарджик). А скоро ми предстои експериментът и с друга сценична форма, в която искам да вкарам актьори и мултумедия.

  1. Накъде върви кентавърът театър-екран?

– Аз лично не разглеждам театъра като кентавър, т.е. като хибрид, по-скоро като торнадо, което поглъща по пътя си всичко и изхвърля това, което центробежната сила не може повече да задържи. Нека си спомним набързо от историята на театъра от колко изразни средства през вековете той се е отървал и колко е засмуквал във всеки момент от съществуването си. А накъде се движи торнадото-театър, това, мисля, че както и при реалния природен феномен, и най-добрите специалисти не могат да кажат.

Krum Krumov  MA, LRPS  www.krumkrumov.com

„Девет и нещо“, реж. Б. Иванов, сцен. движение Т. Соколова, сценография, костюми и видео В. Шурелов, музика S.U.S.F., Държавен куклен театър – Варна

Krum Krumov  MA, LRPS  www.krumkrumov.com

  1. Маргинализира ли се театърът?

– Ако говорим за България, театърът по-скоро най-сетне среща своя реален зрител. Аз съм изключително скептичен относно възпитателната роля на театъра. Живял съм в три страни и съм общувал с достатъчно хора, които се интересуват повече или по-малко от театър и досега (поне аз) не съм срещнал някой, който да е «възпитан» да харесва определен тип театър. Моето убеждение е, че всичко зависи от нивото на изискванията и културата. Сравненията с театрите в Германия и как можело там да се правят «такива» представления и да няма билети за тях, а тук… На тези сравнения аз винаги отговарям с въпрос: «А колко пъти щеше да се изиграе «това» немско представление пред българска публика на свободна продажба?» Защото те там не се продават на някакви имагинерни театрални сноби, а на средните граждани. Този и този сценичен език може да общува с тях и/или те са достатъчно отворени, за да допуснат тази или онази театрална провокация, т.е. имат готовността като зрители също да дадат шанс на другото, на различното да им покаже нови гледни точки. И тази готовност, искам максимално дебело да подчертая, не се възпитава от театъра! На нея възпитават родителите, обществото и общоприетите ценности.

Когато се заговори за това, разказвам една истинска история, която ми се случи в Германия. Бях купил кухненски мебели от ИКЕА и извиках майстор да ги монтира. Дойде един средностатистически немски дърводелец, който само погледна шкафовете и каза, че ИКЕА не спазват дори минимума производствени правила за здравето и трудовите условия на работниците в заводите си и той лично бойкотира тази корпорация, врътна се и си тръгна. В този миг, тогава, разбрах истински дълбокото значение на цивилизацията, пропита в мисленето на хората. В този ред на мисли, можем да очакваме «онзи» театър да стане масов в България, когато го търсят и желаят повече от 500 души в страната. Докато българинът влиза в салона с нагласата, че който плаща, той избира музиката, докато в манталитета му отсъства чувството за респект към творческото мислене като вид сложен и изискващ майсторски умения труд, шансът ще е да измисляме по-добри или (както в повечето случаи) не толкова добри хватки да заиграем публиката си, да я анимираме.  За да не губим надежда – все пак доста са и добрите примери за тези тактики по нашите сцени. И може би, кой знае, може би те трябва да бъдат насърчавани. По-голямото държавно финансиране на театъра, разбира се, би било добре дошло, то ще помогне да не се правят компромиси в декора и изпълнението като цяло, може би дори качеството на актьорската игра би се вдигнало при по-добрата финансова мотивация, но няма логика в това да се надяваме, че публиката тогава ще иска «онзи» театър. Така бихме объркали за пореден път причината и следствието.

  1. Как се отглеждат зрителите в Германия?

– В Германия се отглеждат от деца. И това не значи, че ги водят на много качествен куклен театър например. Към всеки театър има така наречените театрални педагози. Те са връзката между професионалните театри и учениците. Тяхната дейност включва, както чисто образователни модули под форма на часове, включени в учебната програма, така и групови посещения на постановки, последвани от обсъждания и нерядко организиране на училищни представления. Напоследък обаче си играя все по-често с мисълта, дали не е по-адекватно да погледнем как се справят много по-близките до нашия манталитет средиземноморски страни. В последните години сравняването с немския театър (кой знае защо за българския театрал много логично) води само до отчайващи и абсурдни изводи. Ако мога да използвам познатите от психологията етапи на преодоляването, може би вече е време да спрем да се лутаме между фазата на гнева и депресията и да се отправим към финалната фаза на приемането и разбирането. Тогава ще можем действително да продължим напред.

К. А.

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s