Гилдиите

ДЕСИСЛАВА ШПАТОВА Режисьор

desi-shpatova_n

Десислава Шпатова

Десислава Шпатова завършва актьорско майсторство и режисура в Театралния департамент към Нов български университет при Възкресия Вихърова през 1995 г. През 1996 основава Театралното сдружение за независими проекти “Легал Арт Център”, а през 2001 специализира театрален мениджмънт по програмата “ArtsLink” на CEC International Partners, Ню Йорк, САЩ. Нейни представления са играни в Канада, САЩ, Франция и Унгария. Носител на национални и международни награди. Режисьор на свободна практика.

  1. Кое е хубавото на театъра?

– Театърът е слово. Театърът е картина. Театърът е  музика. Театърът е скулптура. Театърът е действие .Театърът е живот. Много театър – зрители, някои от които гледат и не винаги разчитат добре и хубавото на театъра е, че това не го унизява. Театърът  може да бъде унижен само от бездарни хора, които си го обявяват за своя собственост.

  1. Кой театър е погрешен?

– Мъртвият. Предполагам.

  1. Полага ли се щастие на зрителя?

–  Мисля, че  театърът всъщност е пространство за едни други  преживявания, които дразнят, човъркат, възбуждат сетивата ти. Мисля, че зрителят, идвайки на определено представление, иска среща на човек  с човека, среща на живо, преживяване тук и сега. Допускам, че тези срещи понякога са щастие.

  1. Няма жанрови ограничения. А дали се лъжа, че има естетически хаос?

– Не знам, има много лоши представления, пълни глупости, безвкусни, безсмислени, срамни, кичьозни. Аз никога не бих се хванала с такова нещо, това е пълно объркване, сбъркване на смислите, да правя кич. Какъв смисъл има това?

  1. Премиерният спектакъл – това ли е неговата крайна форма?

– Не, не, това е само началото.

  1. Какво сте – човек, заразен с триизмерна визия?

– Въпросът  ми напомня един текст на Джон Ленан- « Аз съм мухлен, мухлен мъж, мухлен съм от край до край. Аз съм мухлен, мухлен мъж, а не ти се вярва май. Мухлен е и моят крак, а и моето очо, срам ме е от танци, щото как… Аз съм просто най-прост Джо»…. В този етап от живота си усещам появата на едно непреодолимо чувство на загуба, което сякаш е започнало още от утробата. Опитвам се да преоткрия себе си. И в работата, и в живота въобще. Осъзнала съм, че в мен има двама човека, които се борят за някой трети и аз бих искала да бъда този третият. Познавам добре и първия, и втория, участвам в диалектиката на живота и в отпадането на различни ценности, но всъщност бих желала да съм третият. Но аз не знам нито къде е, нито кой е той.

desi-idiot

„Идиот 2012” по Ф. М. Достоевски, реж. Десислава Шпатова, НТ „Ив. Вазов”

  1. Освободихте ли се вътрешно от НБУ и Възкресия, усещате ли се независима и сигурна пред следващите режисьорски изпитания?

– Театрален департамент е едно добро място за обучение. Директор е Снежина Петрова. Студентите се сблъскват с най- разнообразни предизвикателства и хора. Никога не съм била зависима от Възкресия Вихарова. Като режисьор чувствам, че по-малко се докосвам до тайната на ритуала, а повече до реалността. Тя все повече се превръща в ритуал, който може да не е осветен, но е важна тема. Не мога  да мисля за театъра като за приказка, да бягам в сферата на мечтите, на фикцията. Интересува ме междужанровото пространство на театралния език и мисля, че това ще продължи в близките няколко години.Съчетаването на жанровете.Дано да имам възможност да работя.

desi-chasat-na-valzite

Койна Русева и Малин Кръстев в „Часът на вълците” по Ингмар Бергман, режисьор Десислава Шпатова, мултимедия Николета Найденова, Николай Иванов, Младежки театър

  1. До кои етажи на живеене достига театърът? За отбрани хора ли е ?

– Ако сравня театъра с Куртпашовата кула (например) във Враца  ще мога да отговоря конкретно . Театърът се състои от подземен, приземен и 2 етажа за живеене. Подземието е засводено, докато етажите са разделени с дървен гредоред. До приземния етаж се е достига чрез дървена стълба, която се прибира при възникване на опасност. Първият етаж е висок 3 м. и е пригоден за живеене и едновременно за отбрана. Вторият етаж е изграден еркерно на конзоли от четири страни. Този етаж е висок 2,50 м. и е отделен от първия с двоен гредоред и пълнеж от хоросан и камъни – за предпазване от пожар. Има 12 мазгала, а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби. Всеки сам да прецени  дали е за него това пространство.

  1. Тревогите и надеждите ви за българския театър?

– Надежда? Винаги трябва да има надежда. И вяра. И всичко става възможно. Младите хора знаят цената на срещата на живо, това е надежда.

К. А.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s