Гилдиите

ДЕСИСЛАВА ШПАТОВА Режисьор

desi-shpatova_n

Десислава Шпатова

Десислава Шпатова завършва актьорско майсторство и режисура в Театралния департамент към Нов български университет при Възкресия Вихърова през 1995 г. През 1996 основава Театралното сдружение за независими проекти “Легал Арт Център”, а през 2001 специализира театрален мениджмънт по програмата “ArtsLink” на CEC International Partners, Ню Йорк, САЩ. Нейни представления са играни в Канада, САЩ, Франция и Унгария. Носител на национални и международни награди. Режисьор на свободна практика.

  1. Кое е хубавото на театъра?

– Театърът е слово. Театърът е картина. Театърът е  музика. Театърът е скулптура. Театърът е действие .Театърът е живот. Много театър – зрители, някои от които гледат и не винаги разчитат добре и хубавото на театъра е, че това не го унизява. Театърът  може да бъде унижен само от бездарни хора, които си го обявяват за своя собственост.

  1. Кой театър е погрешен?

– Мъртвият. Предполагам.

  1. Полага ли се щастие на зрителя?

–  Мисля, че  театърът всъщност е пространство за едни други  преживявания, които дразнят, човъркат, възбуждат сетивата ти. Мисля, че зрителят, идвайки на определено представление, иска среща на човек  с човека, среща на живо, преживяване тук и сега. Допускам, че тези срещи понякога са щастие.

  1. Няма жанрови ограничения. А дали се лъжа, че има естетически хаос?

– Не знам, има много лоши представления, пълни глупости, безвкусни, безсмислени, срамни, кичьозни. Аз никога не бих се хванала с такова нещо, това е пълно объркване, сбъркване на смислите, да правя кич. Какъв смисъл има това?

  1. Премиерният спектакъл – това ли е неговата крайна форма?

– Не, не, това е само началото.

  1. Какво сте – човек, заразен с триизмерна визия?

– Въпросът  ми напомня един текст на Джон Ленан- « Аз съм мухлен, мухлен мъж, мухлен съм от край до край. Аз съм мухлен, мухлен мъж, а не ти се вярва май. Мухлен е и моят крак, а и моето очо, срам ме е от танци, щото как… Аз съм просто най-прост Джо»…. В този етап от живота си усещам появата на едно непреодолимо чувство на загуба, което сякаш е започнало още от утробата. Опитвам се да преоткрия себе си. И в работата, и в живота въобще. Осъзнала съм, че в мен има двама човека, които се борят за някой трети и аз бих искала да бъда този третият. Познавам добре и първия, и втория, участвам в диалектиката на живота и в отпадането на различни ценности, но всъщност бих желала да съм третият. Но аз не знам нито къде е, нито кой е той.

desi-idiot

„Идиот 2012” по Ф. М. Достоевски, реж. Десислава Шпатова, НТ „Ив. Вазов”

  1. Освободихте ли се вътрешно от НБУ и Възкресия, усещате ли се независима и сигурна пред следващите режисьорски изпитания?

– Театрален департамент е едно добро място за обучение. Директор е Снежина Петрова. Студентите се сблъскват с най- разнообразни предизвикателства и хора. Никога не съм била зависима от Възкресия Вихарова. Като режисьор чувствам, че по-малко се докосвам до тайната на ритуала, а повече до реалността. Тя все повече се превръща в ритуал, който може да не е осветен, но е важна тема. Не мога  да мисля за театъра като за приказка, да бягам в сферата на мечтите, на фикцията. Интересува ме междужанровото пространство на театралния език и мисля, че това ще продължи в близките няколко години.Съчетаването на жанровете.Дано да имам възможност да работя.

desi-chasat-na-valzite

Койна Русева и Малин Кръстев в „Часът на вълците” по Ингмар Бергман, режисьор Десислава Шпатова, мултимедия Николета Найденова, Николай Иванов, Младежки театър

  1. До кои етажи на живеене достига театърът? За отбрани хора ли е ?

– Ако сравня театъра с Куртпашовата кула (например) във Враца  ще мога да отговоря конкретно . Театърът се състои от подземен, приземен и 2 етажа за живеене. Подземието е засводено, докато етажите са разделени с дървен гредоред. До приземния етаж се е достига чрез дървена стълба, която се прибира при възникване на опасност. Първият етаж е висок 3 м. и е пригоден за живеене и едновременно за отбрана. Вторият етаж е изграден еркерно на конзоли от четири страни. Този етаж е висок 2,50 м. и е отделен от първия с двоен гредоред и пълнеж от хоросан и камъни – за предпазване от пожар. Има 12 мазгала, а между конзолите – отвори за изливане на горещи течности върху противника. До етажите се достига по дървени еднораменни стълби. Всеки сам да прецени  дали е за него това пространство.

  1. Тревогите и надеждите ви за българския театър?

– Надежда? Винаги трябва да има надежда. И вяра. И всичко става възможно. Младите хора знаят цената на срещата на живо, това е надежда.

К. А.

Advertisements

2 thoughts on “ДЕСИСЛАВА ШПАТОВА Режисьор

  1. ДА, ТЕАТЪРЪТ Е СЛОВО, КАРТИНА, ЗВУК И КАКВО ЛИ НЕ ОЩЕ, НО НЕ И ОТВРАТИТЕЛНИТЕ И ТЪПИ ЕКСПЕРИМЕНТИ НА ДЕСИСЛАВА ШПАТОВА
    ПОДИГРАВКИ С ВИСОКАТА КЛАСИКА, ГОЛИ ПРЕТЕНЦИИ

    Like

  2. Но тук трябва да отбележа, че за мен е незабравим нейния провал с „Идиот“ на Достоевски. Кошмарна постановка, кошмарна. Не мога да я забравя. С Ованес Торосян в смачкана тишъртка, анцуг и гуменки, който играеше Княз Мишкин, и Владо Пенев – по сутиен, с пайети, високи токчета, циганска шамия и пеещ песните на Висоцки – в ролята на Лебедев, неизвестно защо. Ако някой може да ми обясни защо Лебедев беше решен така, много ще съм доволна. Във всеки случай, не намерих обяснение.
    думи на КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА ЗА НЕДОРАЗУМЕНИЕТО ДЕСИСЛАВА ШПАТОВА

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s