De Facto

       Приложение на маркетинговият модел „ 4Р “ в театралното продуцентство в България

ekaterina-kancheva-portret

Екатерина Кънчева

 

 ( Авторката  завършва актьорско майсторство в класа на проф. Крикор Азарян. Работи последователно в ДТ „Боян Дановски“ – гр. Перник, Младежки театър “ Николай Бинев“ – гр. София. През 2008 завършва магистърска програма „Мениджмънт в сценичните изкуства“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 2008 е зам.-директор по административна част в Театър София)

 

При днешното развитие на технологичния и информационен поток  понятията често се размиват, ценностите се разместват,  идеите изпълват  пространството. Въпросът:  „Защо правим точно това  сега?“  е все по- често задаван от всеки, който твори и/или  ръководи културен институт или организация. Основните пет въпроса на маркетинговото проучване : Кой? Какво? Къде? Кога? Как?-  както и инструментите на маркетинга отдавна се прилагат в много сектори на икономиката. Изучаването на мотивите на потребителите е основна цел на всички организации. Проучването често се допира до областта на социалната психология. В театъра социологията помага особено, когато търсим отговор на въпроса – кой купува билет за нашето представление?

Тези обстоятелства са отговорът на въпроса, защо избрах този подход при изследването на театралното продуцентство. През модела „ 4Р “ , създаден от Филип Котлър през 60- те, ще е възможно да  разкрия сърцевината на тази дейност  и да впиша приносът в театралното изкуство . Считам, че продуцентството е свободно приемане на дейност с висок рисков характер в търсене на мъничка светлина, пътека, смисъл, свързване на елементи, които да вдъхновяват и зареждат с позитивизъм процеса на творене. Високият риск при иновациите, бюджетната несигурност и проблемната възвращаемост на инвестициите са все причини,  които допринасят за необходимостта от анализ на професията. Естествено без „творческото“ трудно би могло да се работи една толкова мащабна  по познанията си дейност.

В книгата си „Лидерът – Стив Джобс”, който е създавал бизнес и продукт, откривал е таланти, управлявал е хора, споделя своя начин :

„ Не бих могъл да се справя с трудностите, ако не виждам по- висша цел и смисъл на това, което правя, отвъд стандартното печелене на пари. Не е възможно да изпъкна в съзнанието на потребителите на моите услуги, ако не съм се позиционирал по конкретен, точно определен начин, както и не виждам как работата ми и всичко онова, което правя би могло да се увенчае с успех без директната намеса и трансфер на качествата на личността ми (и тези на колегите ми) и всичко онова, което представлявам като човек”.          

Да приемем , че продуцента в сценичните изкуства  е личността,  която е точката на пресичане на концепцията  „4Р” и  нейният обединяващ център като петия елемент „5P“.  Той е онзи професионалист,  експерт,  лидер с качества и умения, които ще формулират основната цел и ще създават съвременния облик на организацията. Той е обединителят на тези елементи, дизайнерът на бъдеще в културата. Откриването на аналитичните връзки между мениджмънта,  създаващ облика на театралното изкуство и влиянието му в цялостния процес на изграждането на  културна политика в областта на сценичните изкуства  ще е основният принос в средата, в която създава своите проекции. Щастлива съм, че мога да разсъждавам за необходимостта от тази дейност, когато днес всички приемат наличието на термините пазар и продукт. Hе е далеч времето през 90 -те, когато тези думи, произнесени в театъра, звучаха стресиращо и нежелано. С настъпването на промените осъзнаването бе неизбежно. Промяната на икономическият модел,  финансирането, информационния и комуникационен подем предопределиха тази неизбежност.

Кратко представяне на модела

Класическата концепция “4P” от Филип Котлър,  представлява модел, в който една организация полага усилия , грижи  и разработва стратегии в четири основни направления:

Product (Продукт)

Price (Цена)

Placement (Дистрибуция)

Promotion (Промоция)

Този модел продължава да бъде актуален и днес, поради ориентираност към пазара. Прилагането води до различни теории, една от които е на Джон Янч, eксперт по бизнес и маркетинг. В статията си “The 4Ps of a Fully Alive Business”  предлага ново развитие на  концепция “4P”, базирана на схващането, че маркетингът е всичко, което една организация прави, и че всеки бизнес е въпрос на добър маркетинг, за да се развива.Той предлага замяна на следните 4 елемента на класическата концепция със :

1.“P” – “Passion” –  Страст

Страстта на лидера, с която той създава целта и ръководи екипа.Тя се предава  и на отношението на цялата фирма към потребителите и пазара. Освен че трябва да работи със страст, така също трябва и да е в състояние да свърже тази страст със смисъла и предназначението на своята дейност за да вдъхнови и мотивира останалите .

2.“P” – “Purpose” –  Цел

Целта, смисълът и предназначението са нещата, които мотивират хората да ходят на работа точно в тази организация. Организациите с ясна цел успяват да изградят успешен имидж и верни потребители.

3.“P”– “Positioning” – Позиционирането

Позиционирането по определен , „свой“ начин  в съзнанието на клиентите печели пред организациите, които искат да бъдат „всичко“.

4.“P”– “Personality” – Индивидуалността

Човешките качества и техните конкретни прояви са  основната разликата между една и друга организация.  Двете организации могат да предлагат едно и също нещо, но човешкият фактор в едната организация би могъл да реши изборът на клиента .

Моето предложение при прилагането на този опит е да се стъпи върху баланса на уменията, които съвременният мениджмънт предлага в работата на театралния продуцент.

В търсенето на дефиниция за театрален продуцент всички фундаментални идеи, заложени в модела „4Р” и неговите съвременни интерпретации, ми позволят да дефинирам определение на професията :

Театралният продуцент извършва съвкупност от дейности в  предмета на театралния мениджмънт като: определяне на стратегически  цели и задачи при създаване на творчески продукт, избор на екип, финансиране, разпространение, печалба  (възвръщаемост от приходи ). Театралният продуцент е художествено и естетически образован. Познава правната и институционална инфраструктура, познава маркетинговите инструменти. Икономически е подготвен и познава пазарната среда. Притежава вродена интуиция да открива таланта и е смел да рискува. Поема цялата отговорност за осъществяването на театралния процес, продукт и разпространение.

След като приема тази дефиниция, мога ясно да посоча и допирните точки в тази игра на въпроси и отговори, а именно:

Какво създава продуцента – цели. За кого ги създава – за хора. Какво им предлага – театрално представление (продукт). Как ги информира – презентира и промотира.

Съответно той продава на пазара продукт на хора, като предварително е проучил пазарните потребности и има ясен психологически профил както на екипа, с който работи, така и на хората, на които продава. Естествено, за това е необходима много страст, работа, художествено-творчески, естетически или обобщено философски познания. Той работи в динамично променяща се високо рискова среда. Често е подложен на психо-физиологични и пазарни кризи (пропадания),  без да е застрахован на естетическо ниво. Пазарът все още застрахова предмети, а не духовни ценности, освен в случаите, когато те са опредметени.

Моделът разкрива и възможности за усъвършенстване на уменията за управление в „ квази “ пазарна среда и  предлага ново осмисляне на продуцентстката театрална практика в България. Същевременно той се прилага успешно от европейската партньорска  мрежа. Прилагането на този подход в практическата дейност на организациите ще осмисли и създаването на специализирано обучение на кадри, които стратегически ще го развиват съобразно средата и  ще допринесат за успехите на българското изкуство. Възможностите за повишаване на ефикасността в театралния мениджмънт и  приноса в управлението на културните институти и организации в областта на сценичните изкуства, свободните театрални формации, независимия сектор и др.  с прилагането на този модел са огромни. Осъзнаването на тяхната приложимост в примери от работещи европейски практики ще допринесе за синхронизирането на присъствието ни в мултикултурна среда. Опитът ми осмисля и разглежда по актуален начин потребността  от създаването на програми за обучение. Съществуващото обучение по театрално продуцентство, вероятно с времето ще бъде припознато като  съществено значимо за развитието на българската култура в съответствие със съвременните европейски  тенденции.  Възможно е от свободно избираем предмет да се превърне в самостоятелна програма от двугодишно обучение, която да обхваща теми от правно–институционален, икономически, естетически, психологически  характер през обединяващия пети елемент – продуцента.

Когато разглеждам през този модел театралната дейност като система от обществени отношения и поведения достигам до извода, че художествено-творческото,  естетическото въздействие и взаимодействие може и се осъществява не в отделни случаи, а при всички конкретни ситуации, при които са налице връзките и отношенията между  човек – човек,  човек – човешката дейност, човек – продукт от човешка дейност. Фактически този процес включва основното съдържание на естетическата социализация на човека като основна  значимост в създаването на културни ценности. Съответно той е основен фактор и в създаването на театралният продукт.  Значимостта на  човешкият фактор е видима, дори когато той е в ролята на потребител на готови ценности. В заключение все пак – думата „личност“ (personality) произлиза от латинската дума persona, която значи маска. В театъра на древния латинско говорещ свят маската не е използвана с цел „маскиране“ на характера, а по-скоро е начин за усилено изобразяване или символизиране на представяния герой.  Личността  може да бъде характеризирана като динамичен и организиран набор от характеристики, притежавани от индивида, за което стана дума в началото. Както казва  Алън Акселрод в книгата си „Патън за лидерството“ :

“Няма бизнес, фирма или организация, които да са по-добри от хората, които работят в тях, които изпълняват директивите на мениджмънта. Това е просто – толкова просто, че лесно може да се забрави. Често пъти мениджърите мислят за бизнеса само като за продуктите, които произвеждат. Мислите, че сте в бизнеса с обувки? Помислете отново. Вие сте в бизнеса с хора – в бизнеса с наемане, обучение и управление на хората, които правят обувки. Обувките са вторичен продукт от бизнеса с хората. Продуктът са хората.”

Екатерина Кънчева

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s