Личности

ДЖУДИТ МАЛИНА

 

koriza-parva-straniza-judit

Джудит Малина

„Джудит Малина е огънят, куражът, душата на   театралното изкуство .”

 Ал Пачино

Kогато се каже Джудит Малина, в  същия дъх се казва –  Ливинг  Тиатър, а  когато се каже Ливинг, всъщност се казва: радикални изменения във  формата на театъра,  радикална промяна на  мястото му, взаимоотношението публика – сцена,  сцена – общество.

„Малина прекарва живота си да разбива конвенционалните форми и практики и да открива нови пространства за световната сцена“ – пише „Вилиджър“ (Април 2015 г.)  по повод нейната кончина.

Създадена през 1947 г. от нея и Джулиан Бек (1925 -1985) , трупата  стартира от много солидна база. Това е времето на пост-военните разтърсвания в литературата, музиката, киното, изобразителното изкуство на Америка. Напливът на голям брой известни творци  от Европа открива нови хоризонти. Един от тях е Ервин Пискатор с неговите идеи за „епичен театър“.  Той открива своя Драма Уъркшоп към Университета The New School в Ню Йорк. Членове на факултета са Стела Адлер и Лий Страсбърг. Джудит Малина е станала негова ученичка в респектиращата компания на Тенеси Уилиамс, Марлон Брандо, Тони Къртис, Елейн Стрич, Хари Белафонте, Род Стайгър…  Но само актьорство – не, това не е достатъчно за нейните вече назряващи идеи за нов театър. „ Театърът беше изцяло съсредоточен на Бродуей… с долнокачествени битови драми, криминални пиеси, малки музикални постановки… качествени неща като пиесите на Южин О’Нийл или Т.С. Елиът се поставяха много рядко“ – казва тя. Трябва да влезе и в класа по режисура на Пискатор. Трудна задача – той не смята, че жена е за режисьор. Тя успява да го убеди. Това бележи едни от първите й ярки прояви на характер и упоритост. И почти е символично, че последната нейна книга, публикувана преди смъртта й и високо оценена от международната критика, е „Тетрадката на Пискатор“, която се състои от оригиналните   дневници на Джудит Малина по време на образованието й, бележки върху преподавателите и състудентите й, както  изследвания на метода и влиянието на Пискатор и ексклузивно есе за връзката между него и нейната работа с Ливинг Тиатър.

judith-nachalo

Джудит, началото

А Джулиан,  напуснал Йелския Университет, където е учил сценография, излага свои картини заедно с  Полак, Родко, Мадъруел, Макс Ернс,  де Кунинг, налагащи новостта на Американския абстрактен експресионизъм в легендарната галерия на Пеги Гугенхайм  „Изкуството на този век“.  Пише и публикува поезия.

Поезията е и първата крачка към осъществяването на по-широките цели на новосъздадения Жив (Living) Тиатър. „ Трябваше да се дирят пътища, по  които в театъра можеше да се върне поезията ( а той я беше изгубил) и заедно и успоредно с нея да се постигне по-пряко  общуване между хората на сцената и публиката…  Трябваше да разработим такива форми, които с поетичния си подтекст да притежават нов смисъл и нова стойност, да не излизаме от живия поток на историята, да казваме смислени неща за събитията, които най-много ни вълнуват по един нов и въздействащ начин… Затова и нарекохме нашия театър –„ жив“, споделя Малина.

И наистина, още с първите си по-скромни продукции Ливинг демонстрира това свое кредо.  Мозайка от едноактни пиеси от Бертолд Брехт , Гарсия Лорка, Гертруд Стайн, Пол Гудман и по-мащабните  „Крал Юбю“ на Алфред Жари, „Суини Агонис“ на Томас С. Елиот, която маркира неговото желание да създаде драма в стихове, като използва ритъма на ранната джаз музика, както и пиесата на Пабло Пикасо „Желание, хванато за опашката“ (1951 г.) , която донася на Ливинг и едно от първите по- сериозни критични признания. Описвана е като „сюрреалистична“ или направо „шантава“,  без видима фабула, с герои като Големият крак, Дебелото страдание, Хилавото страдание, Заобленият край, Завеси и т.н.  През всичките тези години тази пиеса почти не е била поставяна, но изглежда през последните години предизвиква интерес и започва да се появява на различни фестивали, предимно на експерименталния театър. Също либретото за опера на Гертруд Стайн –  „Доктор Фауст запалва светлините“, Стриндберг –   „Призрачна соната“,  Расин – „Федра“ и „Орфей“ на Жан Кокто. Фактът е знаменателен, тъй като Кокто  дарява своята рисунка на Орфей на Ливинг, за да стане тя неговата емблема. Голяма част от тези автори се представят в Америка за първи път. В театъра Cherry Lane в Гринуич Вилидж, сърцето на модернизма в Ню Йорк и нает от Ливинг през този период, в  серии “ Вечери“  Джудит и Джулиан представят и    работата на авангардни поети като Уилиам Карлос Уилиамс,  Джак Керуак,  Алън Гинсбърг, музиката на Джон Кейдж, модерният балет на Мърс Кънингам. Всички те и групата на Абстрактните експресионисти, както и много други творци, сериозно заели се да реконструират Западната култура, са кръгът около тях. Ливинг Тиатър се ражда и развива в пазвата на това следвоенно модернистично движение в Ню Йорк, бива разбран от  тези творци и смятан за „техния театър“.

В търсенето на нови форми Джудит и Джулиан от самото начало изучават Антонин Арто и Мейерхолд ( особено неговата „биомеханика“) и обучават трупата  си. А принципите на Пискатор са основа, на която се облягат  и  движат с „живия“ поток на историята.   Джудит Малина е режисьорът, а Джулиан разработва пространството.

50-те години на миналия век също така е и време на мощно антивоенно движение в САЩ ( както и на макартизма до 1956 г.).  Улиците на големите градове са изпълнени с демонстрации. Естествено, Джудит и Джулиан, заедно с трупата си, са там – на улицата. Следват арести. Но това не е новост за тях. Още през 1949 г. , когато за първи се опитват да отворят своя театър в тогава непрестижния квартал Сохо, те са арестувани и обвинени, че под прикритието на „театър“ се занимават с проституция. Какви обяви за набиране на млади актриси и актьори в този занемарен квартал, ако не с такава цел ?

Най-накрая през 1959 г. откриват изоставен универсален магазин на 14 – та улица и 6-то авеню и го преустройват. Сега вече имат свой театър. Откриват  с  пиесата „Много любови“ на поета Уилиам Карлос Уилиамс. Откриването е успешно, а следващите две постановки –  „Връзката“ от Джак Гелбър и „Карцерът“ на Кенет Браун поставят Ливинг на театралната карта и привличат международен интерес. „Връзката“ е структурирана  като пиеса в пиесата. Сюжетът е, че продуцент и автор се опитват да създадат спектакъл за „подземния свят на обществото“ като използват истински наркомани. Някои от тях са джаз музиканти. Всички ( с изключение на продуцента, автора и двамата регистриращи „събитието“ фотожурналисти)  имат общо в  едно единствено нещо – те чакат да дойде техния наркодилър. Диалогът е прекъсван от джаз музика на живо  (Мартин Шийн участва в постановката като „Глас от публиката“) .

„Карцерът“ е написан от бивш морски пехотинец на САЩ.  Използвайки личен опит, той проследява един типичен ден във военен затвор.

И пресата избухва.  „Това не е театър!“ – казват  праволинейните театрални критици. „Безобразие! Да се тресат по сцената наркомани!“ , „Това не се случва в Американската армия!“ – се възмущава  „обществено ангажираната“ журналистика.  „Пробив в Американския театър!“,  „Откритие – има кой да усети пулса на Америка. И то в полето на театъра.“ е отговорът на радикалната преса, както и открити писма от Норман Мейлър ,  Харолд  Клърман и други интелектуалци, приветстващи  появата на „нов вид театър“. Да, не става дума само за сюжета, а за появата на „нова порода актьори,  необикновена режисура и сценография – нова раса  театър“. Едно интересно понятие в опит да се опише „Карцерът“ много по-късно, е „ мейерхолдо-артодиански спектакъл“.

Резултатът – „Оби” награди за Off-Broadway , Grand Prix  за най-добър спектакъл на фестивала на Театъра на Нациите – Париж.

1963 г. Данъчната служба на Ню Йорк  затваря театъра с обвинение за неплатени данъци. Демонстрации  пред него от вече нарасналите като количество почитатели. „Изкуството пред данъците“ е най-издиганият плакат. Съдът присъжда, че театъра не дължи данъци, но осъжда Джудит  и Джулиан за „неуважение на съда“, респективно на 60 и 30 дни условно  и наблюдение на тяхното поведение за 5 години. Мотивът – „ опитваха се да режисират и превръщат целия процес в театрален спектакъл.“  Вярно. Джудит свидетелства в даден момент в пълен костюм на Порция от „Венецианският търговец“ и произнася „речта за кръвта“.

judit-antigone-v-statiata

Джудит / Антигона

Финансите им са сринати, а и трябва да се „държат прилично“ за пет години…  И решават да заминат с цялата трупа за Европа, още повече че там вече към тях има голям интерес.

От тук нататък започва „номадския период“.  Не че е преставал по отношение на местене в Ню Йорк, но сега става международен.

60-те на миналия век. Движението срещу войната във Виетнам, „ хипи“ движението, стачките и студентските демонстрации в Париж , окупацията на известния театър „Одеон“  – Джудит и Джулиан, заедно с трупата, са до Жан-Луи Баро и другите френски интелектуалци.

Вестник  „Лос Анджелис Таймс“ (Април, 2015)  под заглавие „Признателност към един пионер“ пише: „ Ако Джудит Малина не съществуваше, то със сигурност 60-те щяха да я създадат. И псе пак това беше Джудит Малина, миниатюрната театрална провокаторка с огромна смелост, безразсъдство, отдаденост и кураж, която чрез работата на Ливинг тиатър помогна на всички ни да изкристализираме  нашите естетически и радикално- политически чувства  в онзи период.“

Ливинг продължава да разширява и развива своя език. Разработват собствени упражнения-импровизации като „ звук и движение“, „Чумата“ на Арто, създаване на звукова картина, невербален език, практики от Йога, превърнати в театрални форми…  Постигат и ново ниво на тяхната „запазена марка“ да обработват пространството чрез  хармонични колективни внушения без фиксирана хореография ( трупата е от около 20 души).  Взаимстват от поетите-сюрреалисти техниката за създаване на колективна поезия ( the exquisite corpse), която става основа за създаване на сценарии за спектакли.

Новите постановки на Ливинг – „Мистерии и по-малки откъси“, „Франкенщайн“, „Антигона“ на Бертолд Брехт ( режисирана и играна 30 години от Джудит)  и особено „Рай сега“ се отличават с експресивност и висок градус енергия, както с формата и посланията си. Те предизвикват силни реакции. „ Театър, който не прилича на нищо в съществуващия в този момент!“ , „Сган разюздани анархисти!“ и т.н. и т.н.

„Мистерии…“ е най-дълголетният спектакъл на  театъра. От 1964 г. и неизменно появяващ се в репертоара, той е показван до 2007 г. Създаден почти на шега, „ Мистерии…“ обединява под формата на седем ритуала най-успешните упражнения-импровизации на Ливинг и с изключение на два  фиксирани е с „отворена структура“. Няма сюжет. Всеки ритуал се  изгражда в момента по законите на музиката.  Той има „собствен“ живот, който зависи от индивидуалността на изпълнителите. Най-точно би могъл да бъде сравнен с джаз.

„Рай сега“ (1968 г.)  е без съмнение най-дискутираната и скандална творба на трупата. Тя е „колективна креация“.  Структуирана е върху човешкото тяло – Ум, Сърце, Стомах, Генитали…

Вестник  „ Ню Йорк Таймс“ цитира част от интервю на Джудит от онова време. Тя отговаря на въпрос, какво целят с този спектакъл. „Изисквам Всичко! Тотална любов, край на всякакви форми на жестокост и насилие като пари, глад, нечовешки затвори, хора да вършат това, което мразят…“

И вестникът заключава : „Джудит Малина и нейният Ливинг тиатър са може би най- значимата и упорита трупа в налагането на Нов театър“(Април 2015 г.)

„Рай сега“ успява напълно да срине „четвъртата стена“ и да накара зрителите да „влязат“ в представлението.  Той завършва с призива „Да освободим театъра!“ и изпълнителите повеждат публиката навън на улицата.

Ливинг кръстосва Европа,  развива голямо движение от почитатели, играе в огромни зали, та дори стадиони (Берлин). Прави голямо турне в Америка. Често се стига до арести за създаване на безредици и нарушаване на обществения ред ( има момент, когато те хвърлят дрехите си). Осъдени са на два месеца ефективно затвор в Бразилия.

70-те години трупата наистина работи „вън на улицата“. Появяват се „Седем медитации върху политическия садомазохизъм“,  „Шест публични действия“ и впечатляващата „Кула на парите“. Междувременно под влиянието на Ливинг са се родили нови експериментални трупи както в Америка („ Отвореният театър“, Хляб и кукли“), така и в Европа.  „Площадният“ театър е в своя разгар, особено в Италия и до днес.

С „Прометей“ (1978 г.)  трупата маркира завръщането си на сцената, но продължава чрез Уъркшопове да създава и  спектакли „навън“.

1983 г. Ливинг се завръща в САЩ. Представя четири нови спектакъла в Ню Йорк, които са приети зле от критиката. „ Незабележителна група международна сган.“ ( в трупата има доста актьори от различни народности)  написва критикът Франк Рич в „Ню Йорк Таймс“. Джулиан Бек е вече сериозно болен и умира (1985 г.).

И когато всички смятат, че с Ливинг е свършено, Джудит Малина възстановява трупата.  Поканва ветерана Ханон Резников – актьор, режисьор и драматург да стане ко-директор ( по-късно той става втория й съпруг).  Около част от по-старите актьори се събират млади, запознати с техниката на Ливинг.  През 1987 г. излиза първата постановка, а после  още две. Те са по-скоро „камерни“, сравнени с мащаба на предишните. Но в 1989 г. Джудит и Ханон наемат бивш магазин в Нюйоркския квартал Ийст Вилидж, който се преустройва в театър. Това е и истинското Възраждане на театъра. Открива се с „Таблети“ върху поемата на Арман Шуърнър,  режисирана от Ханон Резников.  Учен се опитва да разчете „ шумерските таблети“. „Таблетите“ са актьори и ансамбъл. В прекрасно организирания ритмичен и музикално изграден текст , звук и движение, Ученият периодично прекъсва действието с вик на отчаяние: „Непреводимо!“.

Следва „Аз и Аз“ от голямата германската поетеса Елзе Ласке -Шулер. Това  е една от малкото нейни пиеси. Тя използва сагата на Фауст, като действието главно се развива в Кабарето на Ада на Мефистофел, където нацистите идват да го молят за петрол. А накрая самата Поетеса (изиграна от Джудит ) се намесва, за да освободи „ада“ от себе си. Режисурата е на Джудит Малина. Тези постановки предизвикват интерес и одобрение. И критиката е благосклонна. Играят се в репертоар – нещо почти нечувано в Американския театър. Отново като някога Ливинг става център на нови творци. Има две вечери в седмицата за сценични четения на нови пиеси, поезия, музика. Продуценти от Европа организират турнета и участия във фестивали. Театърът е посрещан като рок звезди.

judit-strahotna-sn

Джудит…

Следват „Законите на учтивостта“ по напътствия на Джорж Вашингтон, които той написва или по-скоро  преписва, когато е на 13 години, режисиран от Ханон, и един извънредно вълнуващ “отворен“ спектакъл , „Тялото на Господа“ с автентични бездомни, като ансамбъл от Ливинг изпълнява само поддържащи функции. Те са свободни да говорят за техните истории или да направят нещо, което им е мечта. Да пеят, да танцуват, като една от тях е с  мечтата да пее опера. Публиката може да им задава въпроси, да предлага решения… Визията на Пискатор за театъра като Форум – в действие. „Човечеството“ от Хазенклевер,  „Германски реквием“ от Ерик Бентли…

Договорът за сградата изтича и собствениците вдигат наема. Непосилно е за Ливинг. Тогава  в Италия поканват трупата да открие център там в реставрирано „палацо“ . Създават се нови спектакли, разработват се уъркшопове.  Пътува се. Но  правителството на провинция Александрия, която е подържала финансово центъра до този момент, се сменя и новите управници отказват да продължат субсидията. Тогава Джудит продава семейния апартамент. След много трудности, както и внезапната смърт на Ханон Резников през 2008 г.,  тя отново „възкресява““ театъра и му осигурява нов дом. Откриват  с последната пиеса на Ханон Резников „Еврика“, базирана на късни писания на Едгар Алън По за произхода на живота. Последната продукция преди смъртта на Джудит Малина е на нейна пиеса „ Няма къде да се скриеш“ (2014 г.)

Дали  „Живият театър“ е също е  мъртъв ?  Living Theatre отдавна   е „жив“  в  организма на съвременния театър  и продължава да  предизвиква.

                                                                                            ЕЛЕНА  ЖАНДОВА

(Елена Жандова е актриса, работила в Living Theatre )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s