Гилдиите

ИДА ДАНИЕЛ Режисьор

ida-daniel-portret-1

Ида Даниел

1. Няма измъкване за вас от сянката на Леон Даниел – голям български театрален режисьор и ваш дядо.  Защо изобщо започнахте? Вашият баща – художникът Андрей Даниел, макар че е и много добър сценограф, общо взето заобикаля театъра. Вие защо продължавате? Какви са идеите ви за театър, които искате да постигнете с режисьорски средства?

 

– (02.07.2015) Ще започна с това, че намирам този въпрос за силно засенчен от нещо като истерична агресивност. От една страна, иска да си поговорим/попишем, от друга, още в самото начало иска да ми вмени несигурност и неудовлетвореност, които в течение на разговора да се изложат на бял свят в тяхната пълнота. Изправена съм пред избора да отговоря или да не отговоря. Явно вече нещо отговарям, но съпротивата ми да вляза в матрицата на така зададения въпрос е голяма. Ще го оставя да преседи още няколко дни и ще видим какво ще стане.

(20.07.2015) През изминалите дни не можах да седна да пиша, но пък доста си мислих. Какво ли е  предизвикало този въпрос? Съчувствие към ситуацията ми на засенчена… съобразяване с разбиранията на някакво отдавна отминало добре подредено време на правилности… авангардна мисъл от разгара на 80те… Но сега като седнах да пиша и пак погледнах въпроса… Днес температурата е 34 градуса… всички мечтаят за нечия сянка… А аз не мога да избягам от една гъста, плътна, любвеобилна, благославяща ме с живот сянка… И може би настанена под тази сянка бих могла да кажа и две думи за идеите си за театър и какво искам да постигна с режисьорски средства…

(21.07.2015) Решавам да дам още един шанс на тези зарибяващи въпроси, които сякаш не си търсят отговорите. Превеждам си ги. Значи, тук се търси какво правя аз в театъра.

Това, което правя в театъра и искам да продължавам да правя е да работя със съмишленици. Напоследък чувам все повече мнения, че съмишленичеството всъщност затваря нашите представления, прави ги неинтересни и дори недостъпни за несъмишлениците ни… по мои наблюдения в това има доза истина. И все пак представленията ни остават недостъпни, главно поради краткия си живот. Точно когато и представлението, и така наречените несъмишленици са готови да се срещнат, вече няма къде и кога това да стане. Но това само ме кара да съм още по-сигурна, че принципът на съмишленичество в театъра е това, което го поддържа жив и привличащ.

Друго, което правя в театъра е да търся възможностите представлението да не бъде предмет, който създава някаква емоция, а да се окаже непосредствено преживяване и да стане част от реалните преживявания на всички участвали – автори, актьори, автори-актьори, зрители, наблюдатели, присъстващи. Всички да имат свой собствен спомен за случилото се.

Трето нещо, което ме интересува е крехкостта на човека и нежното поетично чувството за хумор, което връща човека към човека. И под нежно и поетично нямам предвид естетически приемливо, а напротив – проникващо и остро, познаващо парадоксите на живеенето.

2.  Оказа се, че театърът може и без завеса, и без сцена, без сценография, музика, осветление, дори за ужас на древните, и без слово…, само без актьора не може. Или вече може, но вестта за това още не е достигнала до мен, за да разбие изцяло сърцето ми?

– (02.07.2015) Има представления без актьори.

(21.07.2015) Превеждам си. След като в някои от представленията си не ползвам завеси, ще имам ли представления без актьори. Отговарям – не знам.

Втори превод. Какво мога да кажа за връзката между актьорите и театъра днес. Мога да разкажа за многото и най-различни представления, на които съм присъствала със и без актьори, със и без публика, за идеите си за такива, но ми се струва много дълго за писане.

3. Авангардното най-бързо остарява – с тази мисъл често се съгласявам след гледане на спектакъл на млад режисьор. Сега, от няколко десетилетия,  авангардно-модерното продължава да е предимно мултимедията, която прорязва спектаклите ( толкова нелепи екрани по сцените!…), или  общо казано движенческия театър… Как си представяте вие идеалния театрален спектакъл? Кой ще го направи? Вие  можете ли? Защо да или не?

– (02.07.2015) Странна каша се е образувала тук от неопределени дози авангард, мултимедия и движенческост…

Няма идеален театрален спектакъл и аз мога да го направя.

(20.07.2015)А може би младите режисьори най-бързо остаряват?

Старите са си вече стари…

(21.07.2015)Превод: Аз съм млад режисьор, който прави авангардно-модерни спектакли с нелепи екрани по сцените. С други думи движенчески театър. Как си представям идеалния спектакъл…

Не този превод не работи. Започвам от начало:

Млад режисьор е равно на авангарден. Екран на сцената е равно на движенчески театър. Аз равна ли съм на идеалното представление и кое е то?

Според мен не всеки авангарден режисьор е млад и обратното. Авангардът в моите разбирания не е стил театър, ами е тази част на театралната работа, която разузнава. Тайните агенти на театъра. Ако са добри, никой не ги хваща до края на живота им. Пък и след него.

Относно екраните и движенията, можем да кажем, че и декорите и думите, пък да не говорим за масите и столовете или лампичките и микрофоните, животинските костюми и перуките, надписите и неоновите знаци по сцените много се повтарят. Просто във всяко второ представление! Но сега идват и нови технологии. И те стават вече популярни, така че ще има и нови общи места.

Аз не съм равна на идеалното представление.

4.  В ръководството сте на АСТ (Асоциация за свободен театър). Понеже в България вече няма идеологическа и естетическа цензура, думата със „с” в абревиатурата ме плаши, вместо да ме радва, защото тя за нашето съсловие днес означава бедност, липса на пари, търсене на пари, стотинки или шепа пари… Как върви животът на АСТ? 

– (02.07.2015) Много добре, благодаря!

(21.07.2015) Превод: За какво се бори АСТ? За пари или за слава?

Отговор: И за двете.

5.  Закъснявате или ви е още рано да се притеснявате, че името ви на режисьор е още нестабилно? Как се виждате в перспектива? 

– (20.07.2015) Нестабилността е днешната стабилност.

(21.07.2015) Нямам нужда от превод. В момента нестабилността е моят най-голям приятел.

6. Тревогите и надеждите ви за българския театър?

– Всичко ще бъде наред!

К. Апостолова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s