tete-a-tete

ФИЛИПА  БАЛДЕВА               Актриса  в Театър „Възраждане”

filipa-portret

Филипа Балдева

Завърших НАТФИЗ през 1997 в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска. Изборът ми да се занимавам с театър е изключително случаен, не съм от хората, на които това им е било мечта.  Аз тренирах баскетбол и целите ми бяха в спорта. Моята най-добра приятелка от училище ме накара да се запиша в школата  „Гълъбарника” към Пловдивския театър,  водена от режисьора Христо Церовски – тя беше изключително убедена, че това е моето място.  Реших да пробвам. Разбира се, през цялото време баща ми и майка ми са подкрепяли моите избори. Благодарение на тях съм взимала решения, които са били искрени, спрямо душата ми. Научих се също  да търся опора  в себе си, да се освободя от страховете си, да изчистя мисълта си, да премахна комплексите си, за да успея да поема в откриването на образа и на себе си. В НАТФИЗ е важно да  имаш екип от преподаватели, с които сте заедно. От теб зависи да четеш, да репетираш, да развиваш говорния си апарат, да се научиш да работиш върху текстове, да вкараш тялото си в изказа на ролята, да премахнеш напрежението и ежедневието, да си готов  да започнеш. Трябва да си много целенасочен в пътя си.

С какво ме привлича камерния театър? С интимността си! Намирам публиката като пътуващи в живота си хора – за да отделят време да гледат театър, трябва да слязат на спирка. Всеки избира своите спирки. В Театъра си изключваш телефона, „света” и се потапяш в други животи. Ако човек цени тези бягства от ежедневието, мисля че няма да подхожда комерсиално. Ние правим своите избори спрямо себе си. В никакъв случай не може да говорим за надбягване между театъра и публиката. Ние се откриваме. А при детската публика най-хубавото е искреността, с която децата те приемат, независимо дали си Заек, Вещица или джудже. Те идват, за да се потопят в приказката. За тях няма невъзможни неща – те са отворени, вярващи, искрени.

 Бъдещето ли? Преди две години имах възможност да гледам представление на Некрошус в Италия. Не разбирах текста, но бях смазана от играта, от това, през което преминаха актьорите и аз заедно с тях. Виждаш разтърсващ процес. Това влияе на всички нива върху зрителя. Когато се прибрах започнах веднага репетиции със Стилиян Петров на „Фотоапарати” от П. Гладилин. Процесът на Стилиян Петров не само те кара да се чувстваш в центъра на света, ти си в света на 21век, процес който не само раздира кожата ти, но и душата ти. Така че за мен бъдещето на театъра е в такива искрени, преобръщащи и откриващи процеси. Казващи!”

                                                               Провокира: Валентина Михайлова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s