Пиеси

ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ АВТОР НА ПИЕСАТА „МАРКО ОТ ПРИЛЕП”

electronno-levchev-sn

Владимир Левчев

 

  1. Кога Крали Марко ви „посети”? Вие ли го поканихте или той сам ви намери?

– Посети ме в края на 90-те години, когато живеех в Америка. Тогава Балканите бяха станали доста популярно място оттатък океана, уви, поради една голяма трагедия – новите балкански войни и разпадането на Югославия. На английски още от 19 век, но особено по времето на Балканските войни от 1912-13г., се използва термина „балканизация“ , който означава териториален разпад, междуособни войни. Само защото идвах от този регион аз минавах в университета за някакъв специалист по балканска литература, макар че не бях. Дадох си сметка, че знам много малко дори от епоса за Крали Марко, или Кралевич Марко, а той е много важен и в Сърбия, и в България. Отидох в Конгресната библиотека и прочетох и сръбските песни, събрани от Вук Караджич в началото на 19 век, и песните, събрани от братя Миладинови и издадени през 1861г. Интересно ми беше защо един маргинален феодален владетел като Марко Мърнявчевич от Прилеп, който е бил турски васал, става голям митичен герой в песните на няколко балкански народа. Стори ми се, че това е един типичен балкански характер. И балкански проблем. Така написах романа „Крали Марко: Балканският принц“ в самото начало на новия век.

  1. Как се решихте да опишете „посещението” в диалогична форма – със средствата на театралната пиеса?

– „Марко от Прилеп“ е първата ми пиеса. Написах я миналата година. Разбира се, драматичното изкуство в известен смисъл е по-близо до поезията от романа. В романа ми има глави, в които се преразказват ( и донякъде се измислят) песни за геройствата на Марко. Те се редуват с други глави, които са по-скоро есета – за реалния живот на историческия прилепски принц, за съдбата на балканския човек, за границата между сънища и реалност, която понякога е невидима, за балканските войни. В пиесата всичко трябва да бъде визуализирано. Да се въплъти само с дейсвие и диалог. Всичко в „Марко от Прилеп“ е по-стилизирано. Образи, които са метафори и митове. Концентрирах се главно върху историята на Марко и Ангелина – личната история. От друга срана реших да се откажа от архаичния език на песните на Миладиновците, който героите в романа ми говорят. На сцената трябва да се говори ясно и разбираемо. Да не се отвлича вниманието от смисъла на диалога и действието.

  1. Много красив скок от поезията и други ваши писмовни занимания, към драматургията! Освен че е модерна литература, в пиесата ви има много Петко Ю. Тодоров, Рачо Стоянов, Георги Райчев, Николай Райнов…Лично аз отдавна не бях изпитвала толкова силно читателско щастие с национална тема. Поезията, която пишете, и с която сте най-вече известен, помогна ли ви като състояние, настройка, свобода при построяването на диалогичната творба?

– Мисля, че да. Както казах, исках в пиесата всичко да се сведе до метафори, до съноподобни, митоподобни действия и думи, както е в поезията.

  1. Ако през миналия век някой театър можеше да отхвърли хубава българска пиеса, поради това, че тя не се е съобразила с възможностите на сцената, то сега всичко може да „влезе в работа” при техническата постройка на спектакъла. Зрителите отдавна чакат на сцената да се появи  Крали Марко  с коня  …Мислили ли сте за определен актьор в главната роля? А за режисьор? За театър?

– Имаме чудесни актьори и режисьори. Но трябва първо някой да си хареса пиесата, да я вземе присърце. Колкото до коня – това си е работа на режисьора и на ръководството на театъра – да решат искат ли и могат ли да си позволят истински кон на сцената. Може и коня да остане невидим, да го съживи актьора, който играе ездача. Или пък да го създаде сценографа, като скулптура или картина. Има всякакви възможности.

  1. Турция си знае, че заради нея имаме Крали Марко. А сега пиесата ви ще ни направи ли по-близки с Македония и Сърбия или ще ни изпокара?

– Би трябвало да ни направи по-близки. Крали Марко е общ. Той е българин само доколкото го има и в българския фолклор, но го има и в сръбския, и в македонския. В пиесата изобщо не става дума за неговата националност. Думата „националност“, както я употребяваме днес, изобщо не е съществувала през 14 век. Крал Вукашин от Прилеп е бил васал на сръбския  цар (т.е. император) Стефан Душан, а синът му кралевич Марко е бил васал на турския султана. Майката на Марко, според фолклорни източници, е сестра на родопският Момчил Войвода. Крали Марко е и побратим на мюсюлманина Джерзелез Алия. Повечето от песните са от турско време.

  1. Вие сте автор на редица преводи от английски и руски, плюс на Алън Гинзбърг, Сара Кейн ( интервю с Вл. Левчев, сп.”Театър”, бр. 10-12/2012)– неистови автори, крале на крайните състояния, на арт-превъзбудата, красиви убийци на граници между реалното и фантазното, любители на евтаназията, автори, заразяващи читателите си със здравословна лудост, а себе си с желана смърт… Защо ли не се изненадвам, че Крали Марко дойде при вас? Само ако е възможно да ми кажете – изпочупи ли  „колбите” в интимната ви лична лаборатория Крали Марко с коня? След него как ще продължите?

– Крали Марко се появи в живота ми доста отдавна вече и, да, промени го доста. Дори кучето ми се казваше Марко. Беше весело по нрав и безстрашно като кръстника си, но за разлика от него не беше побойник… Пиесата пък още е само един проект. Защото пиесите стават реалност, когато се появят на сцената. Но конят няма как да не изпочупи това онова като се качи на сцената. Особено, ако има крила.

К. Апостолова 

(След ремонта на Театър София”, Теди Москов ще постави пиесата там)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s