Гилдиите

КРИС ШАРКОВ Режисьор

 

electronno-kris-portret-2

Крис Шарков

1  от младите режисьори сте, омаяни от текстовете за кино … 

  1. Трудно бих избягал от оригиналната театрална пиеса. Добрата драматургия е изключително мощна опора, от която няма как да се лиша. Може би това отстрани изглежда и по друг начин, защото второ – естествен привърженик съм на тези театрални школи и практики, в които авторът на спектакъла е режисьора, т.е. повечето от 20-ти век, предимно в страни като Германия и Полша, в голяма степен и Франция и Русия. Тези ми пристрастрия в никакъв случай не ме правят иновативен, напротив – в някакъв по-общ контекст съм традиционален. Закъснял модернист. Автентичността на енергията, отношението и случването обаче правят разликата. Трето – постдраматичното писане за театър, документалното и кино-драматургията (с изключително силни образци през последните 50 години) добавят много към драматургията за театър, но в никакъв случай не ги абсолютизирам. Нуждата от поставяне и гледане на Шекспир, Калдерон, Чехов, Ибсен никога няма да изчезне.
    electronno-kris-prezrenietop

    „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, ТР „Сфумато”, 2012/2013

  1. … колко сте важни за театъра ни като поколение…

2. Това поколение като че ли засега е по-важно повече от възрастова, отколкото от идеалогическа гледна точка. Очакванията към второто са основателни, но понякога проблемът е повече в контекста и средата, отколкото в индивидуалния талант.

  1. … „лабораторното” за готов професионален продукт …                                                                                                                                                                                                                      3. Ако е така, това не би било честно, разбира се. Съвременният европейски театър и неговата обърканост обаче дават възможност да бъдеш някакъв вид поп-експериментатор. И в Берлин, и на фестивала в Авиньон например експериментаторите (макар и доста премислени и „избрани“ експериментатори) са театрални звезди. Това в никакъв случай не ме дразни.

    electronno-kris-kuklen-dom

    Веселина Конакчийска в „Куклен дом“ от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, ДТ – Пловдив, 2011/2012

  1. … в бедна държава да се правят манифестни откривателства…
  1. Принципно всичко може, стане ли въпрос за изкуство. Искаме ли обаче да живеем в каквато и да е цивилизационна държава, няма как да си затворим очите за това, което се случва с нашата култура от години насам – а именно липсата на държавна политика по отношение на културата, изкарването й на битака и изтласкването й в сферата на ненужното и оцеляващото.
  1. Какъв театър искате да правите…
  1. Честен, ангажиран, тотален, фантазмен, атакуващ (и естетически, но по-скоро етически), сетивен, умен, стилен, еротичен (в по-големите смисли на тази дума). В творчески план – има, в политически – не. Постоянната борба между двете изморява.
  1. … виновен пред учителите си по театър …
  1. Не изпитвам вина, нито самочувствие пред тях. Освен преките си учители – проф. Красимир Спасов (мой преподавател в Натфиз) и Явор Гърдев (бил съм му асистент в няколко продукции), имам и не малко косвени. Все още не съм загубил качеството да се вдъхновядам и да харесвам другите, а аз уважавам доста режисьори от различни предни генерации, някои от тях са изключително важни за мен (Явор Гърдев, Димитър Гочев, Иван Станев, Стоян Камбарев и др.).
  1. …захранвате, подхранвате, изхранвате арта…
  1. Чрез известно абстрахиране от средата; чрез други изкуства; чрез личен опит.

    electronno-kris-naroden-vrag

    „Народен враг“ от Хенрик Ибсен, реж. Крис Шарков, ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен, 2013/2014

  1. чуждата инвазия да изгони душата на театъра…
  1. Ако театърът някога бъде застрашен от нещо, то няма да са неговите средства, а това към кого е насочен и защо се прави. Засега се отнасям с толерантност към всякакви средства отвън. Тук идва въпросът за тяхното ползване и ако в нещо постмодернизмът е силен и важен, то е в умелото ползване на всякакви средства.
  1. Тревогите и надеждите ви за себе си?
  1. Тревогите – да остана грешно- или не-разбран в театъра. Както и няколко лични страхове, които си зависят само от мен.                                                                                                                                                                                                                                                     10. … за българския театър?                                                                                                                                                                                                                                                                      10. Една голяма тревога: театърът да престане да се развива за сметка на непременното лесно угаждане на съмнителна и условна публика; свалянето му от мястото на специално, старо, сакрално изкуство и приравняването му до всяка една друга форма на забавление. В по-вътрешен аспект: липса на любопитство и интерес към другия; страх от експерименти; лош вкус; феодално разменяне на позиции; липса на артистични аргументи за сметка на конюктурни.Надеждите и в двата случая са свързани с опровеггаване на трегогите.

К.А.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s