tete-a-tete

 ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА Режисьор

 

     

vuskresia-vihurova

Възкресия Вихърова

 – Преди 23 години поставихте спектакъла „Дзън” в НДТ„Сълза и смях”, с което разбунихте духовете в спокойния ни тогава театрален живот. Това ваша бунтарска позиция ли беше или въобще това е творческото ви кредо?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА:  Напоследък ми се налага да се връщам към ситуацията на “онова време”. Българският театър – критици и зрители,  май наистина не искат да забравят този  спектакъл”Дзън” . Може би това е участта на “различното”, а “Дзън “ се оказа много различен  за времето си. Екипът, който се събра да работи върху постановката си зададе въпроса „За какво  ще  е това поредно усилие?” Ние не искахме да бъдем използвани в театъра по начина, по който това се случваше. И това ни обедини. „Дзън” създаде една своеобразна нова среда. Бяхме екип от артисти, които не искаха да правят театър по всеобщо приетия начин, а и към нас непрекъснато се прикрепяха нови и други , за по-кратко или по-продължително време. Но всичко това бе възможно и благодарение на  текста на Евгени Харитонов. За нас темата на деня бе по-важна отколкото написания текст. Така се родиха сцените. Работехме главно по темата на деня, но знаехме че, ако не се получи нищо, винаги можем да се върнем към текста на Харитонов – качество при използването на текстове, по скоро сценарии за игра, отколкото пиеси в класическия вариант на дефиниране

– Това ли е вашият театър?

electronno-vazkresia-bit

„Бит” по Иван Хаджийски

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА:  И този въпрос ме преследва често и също така много често е украсен и с носталгична нотка, че вече не правя подобни неща . Мисля, че “Дзън” , а по късно и “Бит” са родени от ситуация резултати. Бих ги нарекла опити, адекватни на естетически, политически, социални и лични ситуации. Както знаете в програмата за отбелязване 20 години НБУ и 20 години Департамент театър се възстановиха поредица от заглавия, направени през тези двайсет години . “Бит” е едно от тези заглавия и покрай процеса на т.нар. от нас реставрация,  усетих потенциала на ситуациите или ситуацията, за която говоря. А тя е ситуация на изследване и структуриране на езика, на който е възможен театрален разказ. Сега от позицията на набавените допълнително знания и опит бих казала- това бяха  и са актуални за периода на развитието на театъра като цяло опити. Те напуснаха регионалното и това беше и е причина да бъдат търсени все още на поредица реномирани театрални фестивали

-Нека сега започнем от самото начало. Кога и при кого завършихте театралното си образование?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА:   Учила съм при проф. Надежда Сейкова и с времето осъзнавам стойността на този факт. Аз и до ден днешен помня всичко, което съм научила от нея. Безкрайно съм й благодарна. Тя съумява да предаде страстта, с която човек трябва да остане в полето на правене на театър. Осъзнах, че някои от уроците й са незабравими. Но страстта, която получих от нея по наследство започна да ми бъде недостатъчна и започнах да изпитам нужда от нови и нови знания и активности. Всички знания и умения, които придобивах впоследствие, не ме отказваха от театъра, а някак се имплантираха в активността ми правене на театър.

И все се питам защо е така – защо аз с моя  математически бегграунд в образованието, не мога да се освободя от влечение към театъра? Сигурно се дължи на любопитството ми към аналитичните модели за описване поведението на човека…

– Преди няколко години поставихте в Народен театър „Иван Вазов” пиесата на Федерико Гарсия Лорка „Домът на Бернарда Алба”. С какво ви привлече  това заглавие?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА:  Понякога изборът на драматургичен материал е случаен и дори не можеш да провидиш колко базисен той ще  се окаже за развитието на кариерата ти и на вписването ти в театралната ситуация. Изборът на драматургията дойде от факта, че търсихме роля за Цветана Манева и нейното интегриране сред прекрасния женски състав на Народния театър. Тогава не допуснах степента на вълнение , която ще достигне моето поредно общуване с този текст. В биографията си имах вече една интерпретация на текста на Лорка, инспирирана и посветена на артистичното присъствие на Рада Спасова. Работата по “Домът на Бернарда Алба” в Народния театър, постави началото на много ефективното ми сътрудничество с Цветана, което ми подсказа множество от възможни връзки между похватите за работа в психологическия реализъм и в т. нар. физически театър, към който често сама се причислявам или попадам по чужди класификации.

– С какво образованието в  НБУ се различава?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА: Нашият модел е много динамичен. Ние дори сега сме в процес на преразглеждане на програмата. Това е част от  умението на самия университет да води диалог със студентите. При нас има един екип артисти (от 7 или 9 на година),с които студентът може да работи. Правим непрекъснато различни уъркшопове с гост-преподаватели. Динамиката на обучителния  процес в НБУ   ни позволява да  срещаме студентите с различни тенденции в театралната практика, а не да ги  фиксираме в една непроменяема програма или отделни преподавателски предпочитания.

– А къде и как вашите студенти намират реализация?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА:  Наскоро имах възможността в разговор с колегата и режисьора Владо Петков да споделя своите съмнения дали всъщност завършилите при нас артисти са конкурентно способни. Той не се съгласи с твърдението, че нашите студенти не намират  добра реализация. И сподели с мен, че е срещал много възпитаници на Театралния департамент, които се справят чудесно с професията, особено в театрите в провинцията.

Обучението в Театралния департамент на НБУ стартира преди близо 20 години. Това бе периодът на големите мечтания по отношение на театъра и на театралното образование. Тогава се опиянявахме от думи като „независим артист”. Това понятие търпи ново и ново предефиниране.

Проблемът е, че тези “независими артисти” не се регистрират никъде и никой няма реалната представа колко са те и от какво имат нужда, както и какви са активностите им. Така че освен официалната статистика, нашата театрална ситуация има нужда  от промени и тук. Това също е стар проблем – може би САБ би могъл да помогне тук

– Вашето отношение към другите висши  училища  по

театрално изкуство,  каквото е например Театрален колеж „Любен Гройс”?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА: Аз съм любопитна, ревнива, страхлива. Искам да знам какво изучават както там, така и навсякъде. Всички партньори, които имаме по обменните европейски мрежи, са продукт на тези страхове и любопитства. И ако се върна на въпроса ви конкретно за колеж “Любен Гройс” бих казала, че тъй като проф. Елена Баева е мой учител и дългогодишен партньор аз съм и гласувала  априорно моето добро отношение. Все си повтарям, че трябва да се намерят средства и време да се продължи инициативата на колеж “Любен Гройс” за среща на недържавните театрални училища, но поредица от конкретни ангажименти отлагат ли отлагат това “добро намерение”

electronno-vazkresia-kovachi

„Ковачи” от Алек Попов

-В НБУ разполагате с нова театрална зала. Какви възможности дава на бъдещите актьори?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА: Това наистина дава нови възможности. Голяма част от плановете ни се реализират с по-голяма лекота – финансова и организационна. Превърнахме се в място, където гостуват артисти с различни характеристики и в една културна  среда демонстрират работата си и приобщават студентите ни към различни възможности за правене на театър.

– Как виждате образованието в Театралния департамент на НБУ  в контекста на новите изисквания в световното образование?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА: Лично аз имам чувството, че тук, в Театралния департамент на НБУ, сме като един огромен локомотив, който тегли голяма композиция напред. И в тази влакова композиция се стоварва стока от различно естество, защото времената се менят, нравите също

И затова усилието понякога стига само  този локомотив да бъде пуснат в движение, друг път изминаваме доста голямо разстояние за единица време по пътя. Питам се дали 20 години живот ( на толкова стана департамент Театър) е достатъчно време да се разработи технологично една машина или пък е прекалено дълго това време и са настъпили амортизационни промени.

– Имате ли  талантливи студенти?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА: Опитвам се да не коментирам факта талант. Правя това от години и го правя с вътрешно убеждение. По- скоро бих искала да говоря за готовността на студента да наблюдава и да изследва.

Преди около дни в едно от периодичните издания за Тренинг  в театъра и танца на издателство “Routlege” публикуваха мое интервю, в което аз говоря за апела си към всички артисти и особено към студентите да не бързат в процеса на трансформация. Ако приемем, че  превъплъщението в дадена роля е процес на трансформация, то бързият път води по-лесно  към щампи. По-интересен и по-пълноценен е пътят на забавяне на този процес. Така имаш възможност да достигнеш и до други решения. Но как, когато времето е пари и представленията се раждат едно след друго, някой ще се осмели да го каже и още повече да го направи – да се забави процесът на трансформация!

– Ходите ли на театър?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА : Не ми остава много време. Но ходя на фестивалите във Варна и Созопол, за да разбера какво става в театралния живот.

– Кое е най-важното, на което искате да научите студентите?

ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА: Не мога да се отстраня от тях и да им дам една глобална истина. По-скоро споделям с тях истините, до които съм стигнала и въпросите, които съм формулирала, за да им покажа настоящата ни среща като точка от пътя, който съм изминала и който изминавам за кратко с тях заедно. Заемането ми на тази позиция в момента на срещата ми с тях изисква активност и от двете страни, за да може да възникне процес на генериране и придобиване на знание                                                                               

ИВОН  ДИМИТРОВА

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s