tete-a-tete

КИРЯКОС АРГИРОПУЛОС Директор на СКТ

electronno-kiriakos-portret

Кирякос Аргиропулос

 Роден е на 12 февруари 1950 г. Завършва режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Илков. Поставил е над 60 пиеси на сцени в София, Варна, Бургас, Сливен и Ямбол и над 20 в чужбина. От 2002 г. е директор на Столичен куклен театър. 

  – Как намирате начин да съхраните публиката толкова години и същевременно да сте на пазара без да сваляте художест-веното равнище на репертоара ?

  – С много усилия. Директорската длъжност изисква енергия,жертво-готовност и адаптивност към изкуството като администратор. Напоследък режисьорът в мен, като че ли е отстъпил време на администратора. За десет години направих две постановки в СКТ и вероятно в броя на представленията се крие отговорът на въпроса. Въпреки всичко театърът претърпява прекрасна метаморфоза и придобива все по–авторитетни мащаби, прави качествени спектакли за деца и възрастни, плюс фестивала „Панаир на куклите”, който в последните години се утвърди не само в София, в страната, а и в Европа.  Той показва едни от най-добрите продукции не само от европейски театри, а и от далечни страни като Япония, САЩ, Корея.

      – От колко години е този фестивал ?

– Той стартира през 2002 година под формата на национален фестивал на куклените театри. Искахме чрез събитието да намерим правилната посока едни към други, да сверим часовниците и да се запознаем с най-доброто през годината, създадено в различните точки на страната. В последствие решихме да развием започнатото и поканихме най-добрите трупи на Балканите. Много бързо той успя да  набере скорост и интересът към него нарасна, за да се превърне в международен фестивал за уличен и куклен театър.

Значи режисьорът отстъпи пред администратора ? Това ли е цената, която платихте за този пост ?

– Не може да се говори за цена при изкуството. Особено, когато има резултати от труда ти. За всички тези години в театъра успях да променя доста неща не само по отношение на репертоара, а и по отношение на базата. Ще бъда истински удовлетворен обаче, когато театърът придобие своя собствена сграда. И двете зали в момента  са пригодени за куклено изкуство, което само по себе си изисква компромиси по отношение на техническото случване на нещата.  Трудно отделям време – административните дела и проекти винаги са на дневен ред. Когато търсиш възможности за популяризиране на кукленото изкуство, не остава много време за създаване на такова. Режисурата ми липсва, но все пак веднъж в годината, по време на отпуските отивам до Гърция, за да създавам постановки.

      – Има ли аналог кукленото изкуство и с какво може да се съизмерва ?

      – Не мисля, че изкуството трябва да бъде съизмервано с каквото и да било. То само по себе си е различно и причудливо в различните си форми. Кукленото изкуство синтезира в себе си богата палитра от изразни средства.

      – Двама добри наши режисьори – Стефан (Теди) Москов и Александър Морфов  са завършили куклена режисура. С какво помага кукленото изкуство на твореца ?

      – С  освободеност. Говорехме за синтеза на кукления театър.  Отварянето на театъра към различни жанрове, техники правят един спектакъл много по-ярък, зрелищен, съвременен. И Теди, и Сашо преминаха през куклената школа, която позволява да освободиш съзнанието, да прекрачиш границите, да излезеш от създадените параметри. И двамата имаха страхотен педагог в НАТФИЗ – Юлия Огнянова. Тя се стараеше да отключи таланта и да развихри въображението. Тя не насочваше, не канонизираше случващото се, а даваше свобода при създаването на образи.

      – Вашият театър е общински. Какви са финансовите ви отношения със Столична община ?

      – Общината е тази институция, която дава пример за различното финансиране. Само можем да се радваме на такава подкрепа в лицето на Столична община, на кмета г-жа Фандъкова. Тя стои на твърди позиции по отношение на четирите общински театри, а и не само на тях. За едно привилегировано отношение към културата и това нейно разбиране е много ценно за нас.

      – Какво е по-различното на общинския театър от останалите ?

      – Само в частта на финансирането. При нас четирите общински театъра схемата на финансиране е изградена по по-различен начин. Като вземем съотношението на частта от продадения билет и дотацията, която дава държавата за останалите театри, същото е и при нас.  Разликата е в това, че тази схема на финансиране е по-стабилна по отношение на репертоарна политика. За разлика от държавните театри, ние не сме принудени да комерсиализираме репертоара си. Ако държавните театри са зависими от продажбата на билети, то ние сме мотивирани да доведем зрителя в салона, без да се налага да пада художественото равнище.

   – Забелязва се тенденция как живият актьор измества куклата. Така ли е и какво е бъдещето на кукленото изкуство у нас и по света ?

electronno-kiriakos-nie_vrabchetata

„Ние, брабчетата”, Й. Радичков, реж. Катя Петрова

      – Мисля, че тази тема вече отпадна. Тя беше актуална през 70-те и 80-те години на миналия век, когато живият актьор все по-често заставаше успоредно до куклата или една крачка пред нея. Тогава се водеше полемика това няма ли да убие кукления театър. Не го уби. Ето че години наред всички постановки не само в нашия театър, у нас и по света се правят по този начин. Актьорът е равнопоставен на куклата. Преди години кукленият актьор трябваше да бъде изключителен кукловод, а сега освен виртуоз актьорът трябва да бъде и партньор на куклата. Границата между двете обаче, е много тънка, ако актьорът надскочи куклата, то значи ще я унищожи. Фактът, че практиката възтържествува по отношение на скептицизма, че актьорът ще убие куклата, дава надежда, че театърът ще продължи да се развива, че кукленият театър ще ползва всички форми и изразни средства, за да докаже своята възможност да бъде в крак с времето, в крак с развиващото се човечество.

electronno-kiriakos-sviato

„Свят/о”, автор и реж. Дуда Пайва

      – Отдавна кукленото изкуство не е само за малките зрители. Как подбирате репертоара си, съобразявате ли се с конюнктурата на пазара, въпреки спецификата на вашия театър ?

      – Ако погледнем назад към създаването на кукления театър и неговата история ще видим, че той не забавлява деца. В последствие той беше използван като лост в областта на образованието и педагогиката. Така лека-полека кукленият театър се превърна в забавление за деца. В своята дълбока същност той е много метафоричен. Така че винаги е бил интересен и за големите. Публиката вижда как с други изразни средства може да се говори за нещата от живота. Ето и нашето представление, създадено от международен екип, спектакълът „Свят/о“, е пълен с метафори и предизвиква зрителя да мисли, съпоставя, не е представление за забава, а по скоро за размисъл. Малките зрители… Много родители искат да видят на сцената онези приказки, които са прочели на децата си и то във вида, в който са ги прочели. Това е невъзможно. Взимайки което и да е заглавие от класиката, творецът не би могъл да го разкаже по начина, по който го вижда авторът. В театъра постановъчният екип става съавтор на творбата. Ние не сваляме летвата, не търсим елементарното, за да се харесаме на публиката. Защото детето при нас се среща за пръв път с театрално изкуство.

      – Съпруг сте на актрисата Пламена Гетова. Лесно или трудно е да съжителстват двама известни творци ?

– Няма рецепта. Някои съжителстват добре, други относително добре, а трети – хич.  Стараем се да не надделява ничие  мнение по отношение на работата ни. Ако си споделяме неща, свързани с професията ни, то остава в рамките на споделеното, защото границата е много тънка и ако един от двамата реши, че е по-талантлив, това се отразява в съвместното съжителстване. Струва ми се, че намерихме баланса.

ЛИЛИЯ ДИНОВА

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s