Нерепетиран монолог

АННА  ПЕТРОВА Актриса

  Актрисата е завършила ВИТИЗ „Кр.Сарафов” през 1977 г. в класа на проф. Кръстьо Мирски. Работила е  в Пловдивския театър и десетки  години  на сцената на  Младежкия театър.

electronno-ani-petrova-sn

Анна Петрова

„На първо място трябва да благодаря на Апостол Карамитев. На кандидатстудентския ми изпит, на който той беше в комисията, успя, макар и за кратко време, да ме накара да изпитам онова чудесно чувство, наречено дуенде. Смятам, че благодарение на него влязох в Театралната академия. Тогава попаднах в класа на проф. Кръстьо Мирски – този фантастичен интелектуалец. Като педагог успя да ни подготви да работим при всякакви условия, с различни колеги, с разнообразна драматургия. Проф. Мирски успя да ни научи да сме отговорни, да можем да мислим, научи ни на диалог с публиката.

Като се връщам към  Учебния театър при ВИТИЗ мога да кажа, че това бяха едни от най-чудесните ми години. Спомням си, че в първи курс правихме различни етюди. Един колега удари шамар на момиче и то падна на сцената – той не беше предупредил за това, и колежката ми се строполи. Асистентът ни  Петър Чернев скочи, на забързан каданс проиграха етюда, момичето го удари, последва ответен шамар и колегата ми беше на земята. Извикахме линейка, заведоха ги в болница, слава Богу нямаше им нищо. Оттогава внимавам за своите колеги и ги пазя – ако реша да правя  нещо неотрепетирано, ги  предупреждавам.

По-късно имах изключителния шанс да попадна в Пловдивския театър, който по онова време беше във върхова форма. Имах удоволствието да работя с четирима щатни режисьори: Любен Гройс, Иван Добчев, Юлия Огнянова и Уляна Матева. Трупата ни беше много силна. Четирите сезона в Пловдив ме направиха по-дисциплинирана, по-организирана. Там  разбрах, че театърът като институция е истинско място за творчество, за духовност.

Докато   се репетира и се играят представления, човек се учи от своите грешки, от грешките на другите, от публиката. За мен театърът е едно сакрално място. Спомням си мига, в който за първи път се качих на сцената на обновения Младежки театър. Почувствах се невероятно, това беше може би най-силното вълнение, което изпитах след  раждането на дъщеря ми. Спомних си много мои колеги, които са играли на тази сцена  – Борис Арабов, Николай Бинев, Димитър Буйнозов, Банко Банков, Мирослава Стоянова… Имах чувството, че са край мене и нещо ми нашепват…Прекрасно е да си част от трупата на Младежкия театър!…

Да бъдеш съвременен актьор значи преди всичко да имаш съвременно мислене. Всяко мислене, всяка идея изискват своите специфични изразни средства. Човек трябва да се старае да изгражда нещата по неповторим начин. Разбира се, най-важното е творецът да открие съвременния проблем и доколкото му е възможно по  деликатен и забавен начин да го представи на зрителя.

Какво ме тласна към драматургията? Първият ми драматургичен опит беше нещо случайно. По принцип писането на диалог е толкова завладяващо и обсебващо, че къде на шега, къде на истина започнах да пиша. Подтикват ме да пиша както похвалите, така и пренебрежителното отношение. Сигурно няма да е нещо ново, ако кажа, че на една жена да пробие в която и да е област е по-трудно, отколкото това се случва на мъжете. Много се радвам, че няма актьор, участвал в моя пиеса, който да каже, че ролята му е била безинтересна. И това се дължи изключително на опита ми в театъра.

Ранната смъртност на таланта…Аз съм виждала как някои таланти си отиват. Работила съм с талантливи хора, на които съм се възхищавала,  после ми е било много мъчно, когато те не са успели да се реализират докрай. Талантът наистина е нещо много крехко. Ако не се грижиш за него, той просто си отива. Ако се бориш много, за да доказваш правотата си, талантът ти отстъпва. Талантът си отива, ако прекалиш да си доставяш всякакви удоволствия, той се похабява от безделие, от мързел. Изключително талантливите хора са такива, не защото са имали най-добрите обстоятелства, за да се развиват. Те са такива, въпреки  обстоятелствата. Талантливият човек трябва да знае,че всичко, което среща по пътя си, до края ще му се противопоставя по един или друг начин, ще го ограбва, ще го лъже, ще го подмамва. Но  трябва да бъде винаги верен на собствените си изисквания.”

Валя Михайлова

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s