Гилдиите

Проф. СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ Сценограф

electronno-kokalov-portret

Проф. Светослав Кокалов

– Ректор сте на НХА. Не е ли твърде кабинетно  ректорството?

– Ако правилно тълкувам относително негативното съдържание на понятието кабинетно, поне за моето, мисля че не е. В смисъл не е затворено, изолирано от колегите от студентите. Вярно е че мястото, в което работя, където ми е компютъра, телефоните, многобройни папки и хартиики, чернови на документи,планове, графици и всякакви други чиновнически аксесоари е стая с всичките признаци на кабинет, но това е една кабина абсолютно отворена за всеки по всяко време. Изкючително рядко се е налагало да връщам хора, които искат да разговаряме или да се оплачат за нещо или имат да споделят някое хрумване.Е, понякога се налага да почакат 5-10 минути, защото рутинните задължения не търпят отлагане, подписи, спешни телефони…Но наистина е много рядко. Истината е че голяма част от работата не може да се свърши от кабинета. Доста ефективно се работи на двора. Всички минават оттам и е лесно да ги „прихванеш”, и те теб. Особено след забраната за тютюнопушенето. Не е нужно да назначавам оперативки. Трябва ми да знам пушаческите навици на служителите. Кафенето също върши добра работа. Всички директори на театри могат да потвърдят.

– Кога художник би се насочил към административен пост? Творческа криза, болест, умора от вдъхновение, власт да разпределяш, власт да наказваш, власт да поощряваш… Вашият случай?

– Амбиции за реализиране на идеи за развитието на институцията, на която принадлежиш. Проява на отговорност. Изпълнение на „повинност”. Всички сме царе на даването на акъли за това как да се случи това или онова в обществения живот. В един момент идва и нашия ред от мърморковци  да се превърнем в деятели на това поприще. Всяка административна позиция естествено дава власт да разпределяш и да наказваш (пази боже), да поощряваш, но е жалко,  ако това е мотивът за заемането и.

Управлението(разпределението) е просто механизъм за постигане целите на управляваното – кола, влак, детска градина, репетиционен процес. Позволете ми един образ.  Сядането на мястото на водача предполага няколко неща:  Да имаш желание да отидеш някъде,  Да имаш вътрешната увереност, че можеш да караш,  Да си наясно дали и другите искат да отидат точно там, където и ти, Да са ясни не само следващите спирки, а и целия маршрут. Как най-бързо, евтино и комфортно да се стигне до спирка 1,  а след това 2 и нататък….   При мен мърморенето и претенциите към системата на академичния живот след 96-та – 97-ма  полека лека доведоха до поемане на все по сериозни ангажименти към нея.  От 99-та, с малко прекъсване, съм в ръководния екип на академията. Малко отклонение – главата ми не търпи празно пространство. От  момента,  в които изляза от един проект до намърдването на нов,  минават  3-4 дни, максимум седмица две, три в зависимост от тежестта на отминалия период-време за проветряване  и дезинфекция. Говоря не за рутинни ангажименти, а за проекти, за мечти, за визии. В тези периоди на проветряване периодично са се появявали откъслечни планове, идеи, намерения претенции за и към академията, но бързо са били захлупвани от поредния театрален ангажимент. През 2003, в период на подобна пауза и лека досада от монотонността и повтаряемостта на театралните „предизвикателства”  и проблеми се ангажирах  като заместник ректор.  През следващите 3-4 години се  привързах все повече към идеята „какъв е пътят на Художествената Академия”. След това заемането на поста ректор дойде естествено.

– Какво искате да направите за академията и можете да го постигнете само ако държите печата и подписвате ?

– Имате  много изкривена представа за това какво работи ректора. Само с печата и подписа нищо не става. Да напомня какво казах горе в„транспортната” метафора – ректорът е водач-управител, а не луксозен пътник, които дава команди и бие печати. Поне при нас е така. Това е сериозен умствен, емоционален и физически труд. Върши се с ръце крака, глава, нерви и т.н.в сътрудничество с голям кръг  хора. Изисквам от себе си и от най-близките членове на екипа да сме непрекъснато „онлайн”, с изострена чувствителност и загриженост. Понякога чувам упреци, че се тревожа за несъществуващи проблеми. Това ми е работата. Да предвидя проблема, да го уловя още във въздуха и да го реша още преди да се е появил. Бъдещите трудности трябва да се предусещат, прогнозират и да има решения за тях, по възможност не само едно, още преди да са ни се стоварили на главата. Това е мечтата ми и за академията. Да действа изпреварващо. Да е дала на преподавателя и студента всичко, още преди да са го поискали. Да не върви зад събитията, а пред тях. Мечтата ми е академията да се промени, без да се променя. Тя трябва да остане това, което е: най – добрата марка в нашата област и у нас и на балканите, съизмерима  с всяка най-добра в Европа, същевременно да преминава неусетно към своите следващи подобрени версии, запазвайки фирмения стил. Трябва да се чистят дефектите, да се подобрява визията, да се повишава мощността и рефлективността към исканията на културната и обществена среда към нас.  

– Изпуснахме ли ви като действащ театрален сценограф? Бяхте от най-добрите.

– Не. Само почакайте. И сега съм много добър, особено след като хубаво съм си починал. Треперете, театър майстори! Вашият кошмар ще се завърне след 900 дни… Извън шегата, освен няколко екстремни спектакъла, не съм тормозил много службите. Всъщност…един път те, друг път аз. Дължим си много едни на други и в крайна сметка „ квит сме”.  Липсва ми театралната атмосфера (може би защото съм си отпочинал)… Не знам какво точно се случва в момента, но това е бил един от основните проблеми на нашия театър – материалното осигуряване на сцената и стимула за работа на службите.

– Театралната сценография „вирее” най-добре в богати театри. В по-бедните художниците не е зле да знаят адресите на  магазини втора ръка за набавяне на материали. Като   професор в специалността сценография на какво учите студентите?

– Да се справят с бюджета, какъвто и да е той. Да знаят 2 и 200, че и  най-богатата на бюджет сценография може да е бедна на идеи, и абсолютно безполезна, че понякога „малкото е много”. Ние в академията нямаме учебен театър и затова поощтрявам студентите да приемат всякакви покани за работа, да влизат във всякакви практически проети, с бюджет, без бюджет, дори и със съмнителна стойност, като асистенти, изпълнители и т.н., само и само да минат през целия процес от четенето на текста до купона на премиерата. Да усетят и гадното, и красивото на професията и сами да преценят дали е за тях. Опитвам се да им внуша, че и от най-заплетената ситуация има изход, решаваме заедно един или друг практически казус, включително и в отношенията режисьор – сценограф, актьор- сценограф. Казвам им, че дали ще се оправят зависи не от това дали имат знания  и умения, а от това дали разбират това, което правят. И най-важното театърът не е заради художника, а художникът е заради театъра. Това важи и за другите впрочем, но все пак художникът е на 3-4 позиция в йерархията на спектакъла и е редно да си знае мястото. Да си защитава интелигентно, но упорито това място.То всъщност е много добро.

– Заради поканата на кой режисьор бихте „замразили” временно иначе авторитетната си служба, за да работите с него?

– Винаги е имало поне трима, пък и повече режисьори, с които бих могъл да започна на часа. Проблемът в случая не е в качеството на режисьора, а в средата, в която се прави театър. Мога да замразя за определени периоди службата си в академията рамките на часове, дни, месец-два. Имам заместници, на които разчитам и те ще се справят. Но моят график в момента (дневен, седмичен, месечен и годишен) е строго разпределен, фиксиран и аз се опитвам да го спазвам, желязно, до минутата. Бих  започнал работа веднага с всеки от тези поне трима, ако ми гарантират, че и те, и театъра, в който започваме, ще си спазват желязно дневния, месечния и годишния график. Тъй като е ясно, че това няма да стане, с голямо съжаление отклонявам поканите ….към периода след 2015. Живот и здраве.  Не става дума за капризи на примадона, а за отговорност пред повече от хиляда души, която не мога да пренебрегна. Приемам ректорския пост като един по дълъг творчески ангажимент. Аз и преди така работех. Много рядко съм се ангажирал с повече от една постановка. Когато съм го правил съм бъркал и съжалявал за това, че съм разочаровал партньори, че съм закъснял за среща, че съм прескочил срок. Предпочитам да се концентрирам в едно нещо. Когато трябва да се раздвоявам се изнервям, правя грешки и не ми е хубаво.

– Впечатлението ви от състоянието на театъра ни?

– Като цяло добро. Утвърдените имена не ме изненадват с нещо ново, но правят качествени неща. Има и съвсем нови имена, като актьори, режисьори, сценографи, но се пазя от оценки. Те би трябвало да бъдат подкрепяни в първите няколко опита окуражително, но и разумно, без предоверяване и издигане в култ(което понякога става), защото нашата театрална система и публика не са от вчера и не прощават на кухи кумири. Ако трябва да кажа нещо за „театралната реформа”, нищо няма да кажа, защото съм отвън и нямам достатъчно информация. Всъщност най-доброто в последните 5-6 години е не ставащото в „мейнстрийма”, а фактът, че въпреки невъзможните условия оцеляват (едни се закриват, други се откриват, но все пак някои оцеляват) алтернативните пространства, несубсидираните от бюджета формирования, междужанровите експерименти. Това е забележителен факт, които е  пренебрегван от маститите театрали и институции и останалите тук там критици, но е белег за потенциала на най- младото артистично поколение и по- важното, има нова публика и нови ентусиасти, мениджъри на пространства. Това е много, много радостно.

2012 г.                                                                                      К. А.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s