Гилдиите

МАРИЙ РОСЕН Режисьор

Electronno Mariy portret

Марий Росен

      1. …добре дошли в бг театър*

  1. Отдавна съм тук. Но все пак благодаря за приветствието. Променлив тип съм. Не ме вълнува да изграждам собствен стил. Всяко отделно представление изисква това. Нямам скрупули в работата си по текстовете, които избирам. Ако преценя, че е важно, размествам, монтирам, добавям, изрязвам. Когато е възможно работя и с живите автори. До този момент съм срещал единствено тяхната подкрепа и съдействие. Превеждането на писан текст в театър е процес, който първо преминава през мен, а после и през артистите. Нормално е процесът да е динамичен и да е необходима рефлективност. Старая се да остана изначално верен на автора, иначе защо ми е да избирам точно неговия текст. Стигнал съм до етап, в който за мен е важно да разказвам истории и с тези истории да отварям въпроси, да предизвиквам размисли. В този смисъл дали историята е разказана в драматургична, повествователна, поетична или каквато и да било друга форма не е от огромно значение. Не се захващам с работа, ако не съм почувствал тази тръпка, която ме превръща от четящ историята в неин разказвач.
Electronno Marii Otrovata na teatara 2944

„Отровата на театъра“ от Рудолф Сирера, реж. Марий Росен, зала „Юг“ НТ „Иван Вазов“, независимо представление, 2012

  1. … важни за театъра ни като поколение…
  1. Първо трябва да уточня и с това уточнение се надявам да не обидя колегите, в чиято компания съм причислен тук, но се чувствам част от съвсем друго поколение. Дори само от възрастова гледна точка. Разбира се, бих могъл да изредя имената на режисьорите от моето поколение, но няма да го направя с надеждата четящите сами да се досетят и да преценят до каква степен тези режисьори успяха да се реализират. А това, че съм сред тези наистина млади колеги, навярно е вид комплимент. Сякаш без да знам съм хванал последния влак на „младите“. Но истината е, че отдавна това разделение не ме вълнува, то е важно за други хора. Аз вече гледам само да си гледам работата.

       3…. лабораторното  за готов  продукт …

  1. Ако под „лабораторно“ се разбира нещо, което не държи на обратна връзка, то то не ме интересува. Процесът по създаването на един спектакъл за мен е дотолкова важен, доколкото постига целта си. А как изглежда резултатът в очите на другите е особено важен за сверяване с намерението. Не чакам аплодисменти. Те са част от ритуала, който често се изпълнява механично. Сега дори ставането на крака не е по особени заслуги.
Electronno Marii OCHITE NA DRUGITE _6526

„Очите на другите“ от Иван Димитров, реж. Марий Росен, НТ „Иван Вазов“, 2013

  1. … в бедна държава манифестни откривателства …
  1. Манифестните знамена ми се струват прекалено парадни. А откривателства винаги се правят, изразните средства в театъра са безгранични. Ако пък бедността се разглежда като наложено ограничение за стимулиране на изкуството, то могат да се видят невероятни постижения на „бедния театър“. И все пак е по-добре бедността да е естетически избор, а не наложен.
  1. … какъв театър искате …
  1. Правя театъра, който искам. Разбира се, бих бил доволен да ползвам по-големи ресурси, да работя на различни сцени, да срещам повече артисти, с които искам да работя. Виждам несъвършенствата на средата и се старая да намирам свои начини да ги преодолявам. Факт е, че сме в европейските покрайнини и всеки по-смел опит се приема за експериментален, което в превод за много хора значи негледаем. Но нали се скача според летвата, която се поставя. А всяко нейно вдигане изисква усилие, което пък е свързано с болка. Но да не се страхуваме излишно, нали пред красотата и истината, дори да не ги разбираме, все пак немеем. Има потенциал, но трябва и воля.
  1. … виновен пред учителите си …
  1. Не се чувствам виновен пред своите учители. Благодарен съм им. На Стоян Камбарев и Юлия Огнянова. Сега вървя по пътя и се старая да не предавам себе си. Компромиси, разбира се правя, но никога съществени. А самочувствието мога да го приема само като вид самоувереност, а тя в нашето изкуство е необходимост. Но да си вириш носа, че си постигнал нещо в театъра е смешна работа. Театърът е мимолетен.
Electronno Marii _SMARTTA NA MOMICHETO 9503

„Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, реж. Марий Росен, апартамент на ул.“Алабин“, независимо представление, 2013

  1. … подхранвате, изхранвате арта…
  1. След усилена работа се отстранявам. Занимавам се други изкуства. Гледам театър и кино, слушам музика, чета литература. Излиза, че захранвам изкуството в себе си с изкуство.
  1. … „чуждата” инвазия … душата на театъра…
  1. Не, не е застрашен. Навярно, когато електричеството е навлизало в театъра, също е имало апокалиптични гласове за неговото бъдеще, но от днешна гледна точка това звучи нелепо. Театърът е жив, защото се адаптира към живия живот, не се капсулира в себе си. А душата е нещо, което всеки път трябва да се постига, то не е даденост, то е награда за служене на богинята.

9….тревогите и надеждите ви  за себе си…

  1. Тревогите ми са, че лесно и бързо ме разбират, определят и подреждат. Надеждите ми са винаги да успявам да объркам. А ако това се случва, без дори да обръщам внимание на процеса, то значи не съм се разсейвал излишно. Докато не съм обвързан с мнението на другите за мен съм напълно свободен да бъда себе си.
  1. . … за българския театър…
  1. Истината е, че малко хора в театъра си поставят сериозни задачи, които да преследват съсредоточено и да се борят за тяхното устояване. Не говоря само за режисьори. Главно гъделичкаме лошия вкус на зрителя. Разбира се, главата първа се е вмирисала и сега просто върти мъртвата си опашка. За да се реформира адекватно се изисква осъзнаване и съзнателни действия, а не общи знаменатели и лични изключения. Но кой се интересува от общите блага, освен за личната им употреба. Страхуваме се да говорим открито, защото все някой ще го приеме лично и ще ни възпрепятства в бъдеще. А все пак нали „един живот живеем“! Затова критикуваме тихо, понякога изтрещяваме в социалните мрежи, но истински действия не предприемаме. Плуващите срещу течението работят,  въпреки всичко и понякога се случват хубави спектакли.

К.А.

*(В бр. 1-3/2014 са представени трима млади режисьори – Марий Росен, Крис Шарков и Стайко Мурджев, към които са отправени еднакви въпроси-б.р.)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s