Гилдиите

ВАСИЛ ДУЕВ Актьор

 

electr duev masa hubavjpg

Васил Дуев

  1. Кратко и сбито CV ?

– Роден в Надежда, 1990 г.. До седми клас учих в 7-мо СОУ „Св. Седмочисленици“. След което ме приеха в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. През 2008-ма кандидатсвах единствено в НАТФИЗ и бях приет в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев. През 2010/2011 започна СИП „Въведение в режисьорската практика“ с ръководител проф. Пламен Марков, в който аз се включих. Роли в дипломните спектакли – Леонс в „Леонс и Лена“ от Георг Бюхнер, режисьор Владимир Петков, Разколников във „Флейта в подземието“ по Ф.М. Достоевски, постановка Маргарита Младенова и Иван Добчев, Юра в „Анданте“ по Людмила Петрушевска, постановка Стилиян Петров и Албена Георгиева, Силян в „Черна Дупка“ от Горан Стефановски. През 2011-та бях водещ на „Малкото голямо четене“ заедно с Гергана Плетньова. Професионални роли –  Ачмянов в „Лятна История“ по „Дуел“ на А.П. Чехов, постановка Стилиян Петров и Албена Георгиева – ТР Сфумато,  Ванко Батака в „Рицар на Светия Дух“ от Боян Папазов, постановка Маргарита Младенова –  НТ „Иван Вазов“, Свалячът и Сексистът в „Самотни персонажи“ – ТР Сфумато, Бирон в „Напразни усилия на любовта“ от Уилиам Шекспир, режисьор Иван Панев – ДТ „Стефан Киров“,  Сливен, Пол в „Презрението“ по Алберто Моравия и Жан-Люк Годар, режисьор Крис Шарков – ТР Сфумато. Със завършването на академията заедно с Весела Бабинова, Василена Гецкова, Николай Йовин, Христо Ушев и Петко Венелинов получихме приза „Сфумато Нови имена“ на „Малък сезон 2012“ за спектакъла „Самотни персонажи“, който бе номиниран за наградите „Икар“, Аскеер“ и „Награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев“. Преди няколко дни бе премиерата на „Военновременни видения“ по Михаил Булгаков на сцената на ТР Сфумато, на който съм режисьор ( копродукция на Сфумато и КредиАрте)  с участието на Ирмена Чичикова, Димитър Николов, Ивайло Драгиев, Ивайло Иванов, Петко Венелинов и Христо Ушев.

  1. Как е животът в България?

– Чуден. Препълнен с възможности, което не бива да се чете като свобода по даденост. Задачата на индивида в подобен контекст е сам да си наложи законодателна система и да следи за реда, защото свободата без ред е нередовна.

  1. Може ли тук да се придобие добро специализирано образование?

– Навсякъде, при който и да учиш, можеш да вземеш, каквото ти трябва. Трябва да можеш сам да си набавяш знания и умения. Просто трябва въображение. Не случайно „образование“ и „въображение“ се раждат от „образ“. Нужен е образ, идея, план, видение, за да се учиш. Защото ти се учиш, запътен към нещо много по-нататък в бъдещето, нали така.

  1. Притеснява ли ви народната мъдрост, че човек се учи цял живот, или ви е любопитно какво ще дойде?

– Естествено, че се учим и вдъхновяваме цял живот. Спре ли обучението и откриването, значи сме привидно живи.

electr duev masata 2n

  1. Какво със сигурност вече знаете за театъра?

– Трябва да има дух и да дава. Да дава повече от познатото. Театърът не е живота. Няма смисъл да се изследва нещо на сцената, което хората могат да видят в дома си или на улицата в същите мащаби. Театърът е живеене с висока температура и собствена гравитация.

  1. А какво знаете, но съжалявате, че го знаете, защото то само комплексира, убива?

– Че няма единна истина. И че няма как да се прочетат всички книги, пиеси и да си зрител-съучастник на всички спектакли и филми.

  1. Театърът ни винаги е бил контролиран. Преди рождената ви година вилнееше идеологическата и естетическата цензура , след нея – икономическата. Кое зло е по-добро?

– И двете, понеже са достатъчно масивни пречещи обстоятелства по пътя към това, което целиш.

electr duev masata 6n

  1. Какво търсите да намерите в театъра? От рушителите ли сте? Ще рушите и градите, или ще вдигате на построеното нови етажи?

– И двете. Стараем се да правим театър, който да доставя удоволствие по максимален брой параметри.

  1. Преди години в Полша гледах „Виелополе” на Тадеуш Кантор ( на ваше внимание и вниманието на читателите – бр. 3,4/2000 г., сп.”Театър”- специален брой за Т. Кантор с публикуване на манифестите му за театър). Той е от световните режисьори, които самите те участват в постановките си: по време на представлението влиза като бог в света на спектакъла си, мълчаливо извежда даден герои извън сцената, защото трябва да умре или нещо друго, или хваща за ръка и вкарва внимателно на сцената ново действащо лице… въздействието е магнетично!…Та, когато за секунди се появихте в спектакъла си  „Военновременни видения” , облечен с костюм от друга епоха, и отворихте гардероба, си спомних за Кантор…

– Мисля, че Чингиз хан е по-голям войн от Наполеон, по простата причина, че влиза в боя заедно със своята армия, а не диктува действията й от разстояние. Когато воюваш за идея, шансът за случването й е по-голям, когато рискуваш и себе си.

  1. Поезията като текст за театър в публичното му пространство. Този пореден демократичен жест на сцената (нови постановки на млади хора с поезия като пиеса) към всичко, което е в сферата на арта… Предишните поколения правеха чисти рецитални спектакли, докато вие ги оплитате, миксирате. Как да си обясним този интерес?

– Живеенето в стих е цел, до която се опитваме да стигнем. Изкуството се отърсва от житейски правдоподобните интонации.

  1. „По” Булгаков… Театърът ни, честно казано, се изтощи от това безкрайно „по”. Ако търсим точност – зрителите искат да гледат пиеси. Вашият коментар, понеже отсега сте от изкусените?

– В това няма нищо греховно или изкусително. По-становката не е снимка. По-становката тълкува текста, през собствени теми и видения.

  1.  „Вярност към пиесата, към авторовия текст” . Как тълкувате този израз, който често влиза в пунически войни с режисьорите?

– Следва да се опитаме да влезем в климата на дадения автор, в неговия език и сленг, вкус, амбиции и дух.

electr duev masata 8n

  1. Мястото на технологията в театъра? Прекалено или недостатъчно? Като зрител с кои заглавия ще подкрепите наблюденията си ?

– Каквато и форма да се намисли, каквито и паноптикуми да се строят, каквито и феерии да се създават, те не дават нищо, ако не са се опитали да се случат през духовното. Технологиите са средство, не цел.

  1. Оправдано ли е пренебрежителното отношение към „театъра за развлечение”, разполагайки отдавна с извода на Питър Брук, че най-големия враг на театъра е скуката?

– Всеки с театъра си. Зрителят-съучастник не бива да излиза от постановката по начина, по който е влязъл. Нещо следва да го разтърси, за да търси.

  1. Авторитетът на звездите-актьори плаши ли ви или ви привлича за бъдещи творчески „авантюри”?

– Има време и място за всичко. Плашещо е само безстрашието.

  1. Явор Гърдев, Александър Морфов, Лилия Абаджиева…Тази генерация наложи успешно своите идеи за театър, сега се задава, идва вашето поколение : Стайко Мурджев, Марий Росен, Крис Шарков, Василена Радева, Валерий Пърликов, Петър Денчев, Тея Сугарева, Мартин Киселов, Ана Васева, вие… Как гледате на близката история на българския театър?

– С любов. (бел. С Крис Шарков сме „Новата вълна“)

  1. Проявявате (вие, младите) интерес и към метафизичното… Зрителят се прави, че не забелязва известна инфантилност в подобни търсения, за да не ви смути още в началото. Всичко ли може да бъде интерпретирано със средствата на театъра, които днес са разширени „до бога”?

– Стига да вярваш в това, което правиш.

electr duev masata 9

  1. Тези, които ви вдъхновяват и ви предизвикват да ги настигнете и надминете, защото те са…?

– Няма как да настигнеш някой. Можеш да му се поклониш през театрален език, цитирайки го да засвидетелстваш уважението си. Ала изкуството не бива да е състезание.

  1. Ангажират ли ви актуалните политически и социални ситуации в страната или сте крачка встрани в името на „ изкуството за самото изкуство”? Какви модели на поведение са ви близки?

– Изкуството не може да е заради самото изкуство, то е вдъхновено от идеи витаещи във времето. Има някакво зло, което пречи на учещите се да творят политика да го правят искрено и безкористно. Нямаме лица, които да се вдигнат и да поведат нещо ново – което е непонятно. Как е възможно да се занимаваш с химия, география, изкуство, политика, спорт и т.н. и от това да не ти зависи живота, и да не можеш да не го правиш, въпреки някакъв собствен прагматичен интерес? Опитвам се да не говоря за себе си в отговорите, които давам, обаче, ако съм гладен, недоял и недоспал това не може да превие ръцете и работата ми, в името на това „да имам“. Аз тогава не „съм“. Не съм аз, а някакъв превит Аз.

electr duev masata n

  1. Това, което прави Сфумато и по-точно професорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, като предоставят сцените на млади и дебютиращи имена, е за аплодисменти…. Ето например вие сте име, което дойде и запомнихме именно в работилницата…Как вие възприемате това авторитетно и щедро театрално пространство?

– Дом си ни е. Това е театърът с най-малкия персонал, който дава премиера след премиера. Там сме се учили на театър. Всеки от хората, които работят в Сфумато, е широкоскроен, с вкус и способност да създава. Всички от спектаклите „Военновременни видения“ и „Самотни персонажи“ , „Всичко на масата”сме благодарни на екипа на театъра, начело с директорите Маргарита Младенова и Иван Добчев и най-вече на  Любомир Несторов, Борислав Тонев – Бъки, Марчо Шарков, Румяна Автанска, Константин Икономов, Александър Бегов, Войн Обретенов, Василка Стоянова, Данислава Томова, Валерия Попова, Рада Баларева, Виктория Якимова, Ваня Стефанова, Павлина Велчева и Йордан Биков за съучастието им в името на случването на спектаклите.

Electr Duebv masata SUPER photo Nake Batev n

  1. Самоопределете се.

– Красавец.

  1. Как се виждате след десет години? 

– С весела муза и мускули.

  1. Тревогите и надеждите ви за българския театър?

– Все повече да се освободим от субективни мнения, позиции, осланянето на статукво, авторитети, форми. Да се избягва включването в професията на случайни лица. Да бягаме от създаването на кумири, от фикционални представи за непогрешимост. Да се страхуваме от безстрашието и всепозволеността. Нека виждаме, назоваваме, четем и пишем черното като черно и бялото като бяло. Ще ми се да се обръща внимание повече на творбите, на спектаклите, отколкото на отделните им създатели в лицето на актьорите, режисьорите, композиторите и т.н. Интересът и работата да се съсредоточи в творбата, а не в твореца. Няма „звезди“. Нека не се лъжем.

К.А.

На фотосите:  Васил Дуев в моноспектакъла „Всичко на масата” по Чарлс Буковски, сценична адаптация и постановка Ана Батева, снимки Наке Батев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s