Блиц отзив

„ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ” НА ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА

„Последното изкушение”

Не е трудно Никос Казандзакис да изкуси младата  режисьорка Веселка Кунчева, особено когато тя е в период, в който кариерата й се развива успешно и  феновете й я обожават. Еуфорията около номинациите, наградите, свързани предимно с кукленото изкуство, й дават крила и тя се надига да превземе още една височина. Но когато височината е с име  Никос Казандзакис, а темата е Христос,  нещата стават по-сложни. Дори непреодолими. Зрителите, които напуснаха след антракта премиерното представление на  Веселка Кунчева, показват с празните столове след себе си  доста по-категорични несъгласия с постановката, отколкото ще направи този отзив.

3805 (1)

„Последното изкушение”

4290 (1)

Нека си припомним с какво Веселка Кунчева направи име. Със силно емоционалните си и ефектни, мащабни, визуални структурни решения. Тя е от малкото режисьори, които внимателно работят над  художественото осветление, докато голяма част от останалите постановчици се отнасят  немарливо към този компонент и остават спектаклите си да се лутат като слепци из почти  дежурни осветления.

В „Последното изкушение”  разпознаваемият досега стил с панорамни синтези  на Веселка Кунчева, който теоретично съвсем нямаше да бъде чужд на темата в „Последното…”, е нарушен. Тя се съюзява и активира други решения, които ни отпращат към тематичните телевизионни филмчета с библейски сюжети на  Дискавъри.  Реорганизирайки собствения си стил, тя обаче   не е могла да се справи с океана от  словото на Казандзакис. Актьорите й или декламират, или декларират идеите си. Никаква тънкост и сложност. А това затруднява позитивното зрителско усвояване на постановката. Хубавото е, че актьорите работят с микрофони и думите, макар и с децибелни загрознявания, достигат разбираемо до зрителите. Дефицит на актьорски постижения – режисьорката има пропуски, дори неумение  да извлича от актьорите. А ако принципно умее, то тогава тя вероятно не е направила най-удачното разпределение на ролите. Все пак би могло да се посочат имената на Жорета Николова и  Валери Йорданов, които са сериозни професионалисти и държат на това.

Съпоставена с предишни спектакли на Кунчева, постановката на „Последното изкушение” показва умора и дистанция от мащабната визия, но незаменена с нищо друго театрално, което да внушава. От   ефектните визуални решения на Веселка Кунчева, които направиха името й известно и обичано, тук механично е оцелял само пушекът – черен, червен, син, за щастие с онова техническо качество, което го възпира да нахлува и в салона и децибелите на кашлиците от салона да се състезават с децибелите на крещящата сцена.

Въпреки усложненията в отношенията сцена-салон след изкушението на Никос Казандзакис, нека арт-изкушенията продължат.  („Т”)

 

„Последното изкушение” по Никос Казандзакис, драматургична версия: Веселка Кунчева и Ина Божидарова, режисьор: Веселка Кунчева, сценография, костюми и кукли: Мариета Голомехова, хореография: Стефан Витанов, композитор: Христо Намлиев, художник на плаката: Янина Петрова, фотограф: Иван Дончев,

С  участието на: Александра Василева, Жорета Николова, Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Ева Данаилова, Илиана Коджабашева, Пламен Димов, Христо Петков, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Цветан Алексиев, Сава Драгунчев, Зафир Раджаб, Драгомир Драганов, Мак Маринов, Анатолий Ставрев, Христо Стефанов, Крис Атанасов, Марио Топалов, Александър Кънев, Ненчо Костов

Народен театър „Иван Вазов”

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s