Алфабе”Т”

МИЛОСТ ЗА ЗРИТЕЛЯ Николина Делева

 

MILOST ZA ZRITELA

В рамките на кампанията „Месец на театъра“, която се провежда за 3-ти път тази година, 5 театъра (Театър Българска армия, Младежки театър, МГТ „Зад канала”, Театър „София” и Народен театър „Ив. Вазов”) ще  изготвят „Кодекс на зрителя“. Целта на кодекса е да направи зрителите съпричастни на актьорите на сцената и да възпита зрителското поведение в театъра. Кодексът ще засяга въпросите за облеклото, говоренето, яденето и пиенето по време на представление, използването на мобилни телефони, ставането на крака по време на аплодисментите.

Всичко това е чудесно, но дали ще доведе до очакваните резултати? Превъзпитанието не става нито с кодекси, нито с кампании, зрителите трябва да се възпитават като такива още от детската градина и посещенията на куклен театър. Изведнъж сега българският театър взе да обръща внимание на зрителите и да се опитва да ги възпитава, след като години наред се интересува от публиката само дотолкова, доколкото тя носи приходите в театъра. Особено след реформата, която изисква от театрите единствено приходи, без да се интересува как ще бъдат осигурени те.

Може би е добре освен да се правят кодекси за поведението на зрителите, да бъде чута и тяхната гледна точка.

1222 2

На Зрителят му се налага да гледа спектакли в неотоплени зали или в затоплени и задушни като сауна,  седнал на тесни седалки, така че се налага да си качи краката на раменете или да подритва съседите си, за да може някак да издържи, затиснат като в менгеме, час и половина, или не дай си Боже ако е по-дълго представлението – и 3 часа, което си е направо мъчение. Нерядко Зрителят гледа представления, които просто му губят времето, и не му носят нищо като преживяване. Но българският зрител все пак е достатъчно възпитан и толерантен, и поне досега не знам да има прецедент някой да е отишъл да си поиска парите обратно след края на представлението. Има представления, за които дори би трябвало да плащат на публиката вредни, заради това, на което е подложена: нечленоразделни крясъци, плюнки и мятане по сцената в нещо неразбираемо и неприличащо на породено от нормален разум или човешко чувство. В същото време, затиснат на седалката, омерзен от скука и вече получил главоболие като резултат от сблъсъка с изкуството, зрителят все пак изтрайва представлението и сравнително рядко си тръгва по време на спектакъла. И дори накрая ръкопляска!

Светенето на телефоните в залата по време на представление обикновено се случва когато представлението е скучно или неразбираемо за зрителя, слабо е, не го хваща с нищо, влачи се във времето, претрупано с танцови и музикални интермедии, режисьорски и актьорски хрумки, които са самоцелни, и направени от творците с цел сами на себе си да си се любуват колко са модерни и авангардни. Ставането на крака накрая на представлението често не е от уважение към актьорите, а защото на хората са им изтръпнали краката или след 3-те часа седене на едно място вече зверски им се пикае и искат колкото се може по-бързо да избягат от залата. Другият проблем при по-дългите представления е, че след 3 часа с антракт и после аплодисменти, опашка за тоалетната и взимане на багажа от гардероба, настава спринт към превозните средства, защото прибирането до квартали на София, в които няма метро, е проблематично.

Интересно какво биха написали зрителите, ако от своя страна трябваше да направят кодекс за правещите театър – да поискат винаги да гледат разбираеми и интересни неща, които да не са по-дълги от час и половина, за да има време след това за бира или вечеря преди прибирането към къщи, или да изискат от всеки театър не да гони максилен брой зрители, които да набута в тясната си зала, а да направи седалките удобни и на достатъчно разстояние едни от други, и да осигури достатъчно на брой тоалетни.

Написаното дотук не извинява зрителите за говоренето, звънящите по време на спектакъл мобилни телефони, светещите екрани в залата, неподходящото облекло и поведение, и т.н. Нито пък е неуважение към таланта и труда на правещите театър. Целта е да бъдат чути гледните точки на двете страни, защото в театъра е като в любовта – трябват две страни, които да се познават добре помежду си и да бъдат равни по права и задължения. Може би в рамките на „Месец на театъра“ би било добре, ако се проведе по-мащабно проучване на зрителите като социален и културен профил, като вкусове и очаквания към театъра и т.н. Това би могло да стане например с анкети, като зрителите получават някакъв бонус и стимул за това да участват в анкетата, или да дават мнението си в социалните мрежи на страниците на съответните театри и представления.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s