De Facto

ИСМАИЛ БЕКИР АГЛАГЮЛ СИ ОТИДЕ НАСКОРО ОТ ТОЗИ СВЯТ, НО НИ ОСТАВИ ОБИЧТА СИ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР

electr aglagul s lemi

Божидар Манов (вляво) и Исмаил Б. Аглагюл ( до него) на работна среща по време на Международния театрален фестивал Анкара’2002 с генералния директор на държавните театри в Турция доц. д-р Леми Билгин (средният вдясно), сн. К. Апостолова, Анкара, 2002 г.

 

 Из  интервю на К. Апостолова с Исмаил Б. Аглагюл, публикувано в сп. „Театър”, бр. 3-4/2003

Electr Aglagiul sn KEva 2003 Ankara zial rast

Исмаил Бекир Аглагюл, сн. К. Апостолова, Анкара, 2002 г.

ИСМАИЛ БЕКИР АГЛАГЮЛ: (…) Национален театър без национална драматургия не може. Не бива и да забравяме, че ние имаме такива писатели, които са на стандарта на световния театър. Един Азис Несим, Андай, О. Рифат и др.  Искам чрез мои преводи от турски на български да запозная българските зрители с турската драматургия и обратно – да запозная турската културна общественост с български драматурзи.

electr aglagul bg posolstvo

В. Петков, тогавашното културно аташе г-н Димитров и Аглагюл (вдясно) в Българското посолство, сн. К. Апостолова, Анкара, 2002 г.

Ние все още продължаваме да търсим приятели отвъд океана, а забравяме комшиите си. Щем не щем ние сме съседи, комшии и би трябвало най-напред да направим връзка помежду си, да се опознаем чрез театъра, културата, литературата. България преживя големи промени. Сега се въвеждат нови прийоми, нови оценки, нови мерки. Ако хвърлим поглед върху досегашните ни театрални връзки, то може да се каже, че в България освен Назъм Хикмет кой друг автор е игран? Нищо не е играно. И обратно.  В Турция българската литература и театър не се познават, защото преди те бяха много тенденциозни и не можеха да се покажат в Турция (…)

Electr aglagul ankara resenzi

Аглагюл (крайният вдясно) с русенските актьори от постановката на „Плешивата певица”от Й. Йонеско с реж. Ал. Беровски, с която България участва в Международния театрален фестивал Анкара’2002, сн. К. Апостолова

(…) За съжаление турският автор разполага само с една единствена сцена – турската сцена. Защото турският език не е голям език, не е като английския. Впрочем и българският език е в същото положение. Така че ние се стремим да не се откъсваме от световния театър, като същевременно налагаме нашия  специфичен отпечатък  върху драматургията и театъра.  Ние не забравяме нашия зрелищен театър Карагьоз, който напомня италианския  театър дел арте, но без маски. Той може да се играе навсякъде (…)

(…) Какво ли щеше да бъде, ако берлинската стена беше разрушена  20 години преди това, или 30 години? Друго щеше да бъде. Щях да имам възможност да превеждам много и много български автори.(…)

 

____________

Исмаил Бекир Аглагюл е носител на Държавната награда на Турското министерство на културата за превода му на пиесата „Службогонци” от Иван Вазов. („Т“)

____________

Важно: Обръщаме ви внимание, че в категория De Facto e публикувана статията на проф. д-р Хюсеин Мевсим „ Памет за Исмаил Бекир Аглагюл” („Т“)

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s