Гилдиите

КАСИЕЛ НОА АШЕР

Electr Kasiel

Касиел Ноа Ашер, сн. Александър Нишков

  1. С кого ще разговарям – Десислава съвсем се изгуби; Деса Красова явно остана из по-старите ти лични и творчески документи; Касиел Ноа Ашер продължи да сваля и хвърля зад гърба си дрехите, останалите от Деса, а и нови; Настася Филиповна сама си се роди като проби електрона, стъпка черупките му, захвърли Достоевски, както се захвърлят рокли, и победоносно сега крачи като кралица из facebook-а. Къде се събират на едно място тия четирите? Или това вече е невъзможно, а може би и забранено?

– Ти, Кева, разговаряш с едно анти същество, с нещо подобно на анти Шива.. Най –точно съм се описала в един текст, който създадох специално за спектакълът ми “Клер Мадам Соланж“, и той много лично разказва за Касиел, или както там и е името: “Какво животно е актьорът? В живота си е никаквец, негодяй, свиня. Хрантутник най-безотговорен. Бедняк. Непростимо мръсен. Мерзавец. Нелеп сервилник. Пияница. Потънал в заеми, които никога не връща. Смешник в устата на слугите… и на богатите. Пачавра. Той бърка в раните и в задниците ви. Ненужно тяло под ритниците. Лицето без лице. Без Име. Изповедник на останалите: Идеалните, Невинните, Непогрешимите. Профайлърът за вашите насилия и низките ви тайни. За злото във душите на останалите. За влюбванията, оргазмите, целувките, сълзите, спазмите, ножовете в ръцете ви… Наблюдателят и изпълнителят на вашите желания. Актьорът е негодник. Дословно е негодник. Негодник в смисъл на мерзкия, безчестен смисъл на мерзавост. Крадецът на животи… Дяволът.“

  1. Понеже и трите обитаваха/обитават едно тяло, да поговоря с него? Много театър в тая женска плът! Много арт! Много скоростно търсене и лудо намиране! Много сритване с приетото и утвърденото като изказ, и много любов с оригиналното, току-що роденото в главата и на репетициите! Същинска полигамия! Обясни? Между актрисата, режисьорката, текстописката няма ли поне една моногамна?

– Някой беше казал: “Домът е там, където са нашите сърца“… През тази година срещах и работих с хора, които създадоха за мен дом – уютен, изпълнен с аромат на обич и доверие… караха сърцето ми да бие лудо от вълнение. Продуцентите от Гала филм, които стоят зад филма “Джулай“, ме научиха да виждам и най-незначителните бурмички в огромната машина, наречена кино. Да бързам с песен на уста още по тъмно – всяка божа сутрин към снимачния терен – като за любовна среща. Те бяха и подстрекателите за авантюрата “Рокля Луна“ – първия ми киносценарий. Той вече се състезава за субсидиране пред европейската програма “Медия“. “Ангелите на Касиел“-младите актьори Иво Желев и Силвия Станоева се превърнаха от ученици в учители – покрай тях разбрах, че постоянството е вълшебен талисман, пред който трудностите изчезват и препятствията се изпаряват яко дим. Хората от “Биограф“ ми подариха възможност да пиша в проектите си за творци, които обичам до побъркване: Среброто, Венци Занков, Симон Варсано, Мариус, Мила Искренова, Юлия Христова – достойни личности – далече от чалга прожекторите и мазната жълтина, но ужасно важни за културния ни контекст. Проблемът е, че нашата култура е обвързана във Фаустовска сделка, в която продаваш твоята гениалност и таланти за привидна стабилност. В този смисъл всячески се опитвам да изключа битовото ниво, а именно – че трябва и да се яде. И така съм свободна да дам най-съкровеното от себе си в неща, които не мога да не случа. Всичко: кино, театър, писане… Изживявам остатъкът от дните си като щастлива стопанка на една голяма къща, изпълнена със сърдечни срещи.

  1. Ако не те познавах щях да реша, че Иван Станев те е направил като себе си – приличате си!-, но не е. Дядо ти Йордан Спасов е актьор, баща ти Красимир Спасов режисьор перфекционист по учебник, майка ти Рут Рафаилова – фантастичната Бланш от „Трамвай Желание” – постановка на баща ти… Как се става такова тяло, което днес да е символ на авангардна арт-тоталност?

– Аз притежавам тяло на жена и чувства на дете. Необходимо условие за да играеш. Всички тези хора просто отваряха по един прозорец в тъмният замък на собствената ми ограниченост.

Electronno Kasiel 1 n

Касиел Ноа Ашер, сн. Нели Томова

  1. Нямаш страх, срам, свян от публиката. Пардон, страх имаш ли? Трябва ли публиката да се насилва? Тост, за властта на гледания театрален продукт над хората, купили билетчета за представленията?

– Училищата произвеждат хора, които са се научили да мислят в “ляво“ или “дясно“….така те престават да мислят за себе си. Работата на актьора е да разширява този тесен хоризонт, да предизвиква безкрайността му като възможности и избори за живеене. Разбира се, че ме е страх …от всичко…Но предпочитам неизвестността и дишането пред страха. Всяко представление е пътуване от начална гара…без покрив и закон. Да поддържаш това усещане във себе си и публиката е израз на вяра. Във век, който е готов да унищожи тайните си една по една, тези пътувания в театъра са самата мистериозност. Игра – Ва банк с опасността. Не знаеш какво те чака накрая … насилие, любене с дъжда, морето и земята, или просто апатично ръкопляскане.

  1. Каква гражданка си?

– Гражданин на света с космополитно-ционистични възгледи.

  1. Ти имаш учители, които са те изпитвали и в училище, и във ВИТИЗ/НАТФИЗ, но учители в професията ти?

– Всеки един мой колега, който играе така както“птицата лети“, е мой учител….И Коко (проф. Кркор Азарян – б. р.) …любимият ми професор. Почти всеки ден се сещам за него..и за неговия най-важен закон, спазван от всичките му ученици: 33. Научих се всяка вечер да си казвам молитвите. Защото играя, както дишам – безразсъдно.
Моята майка Рут ( актрисата Рут Рафаилова – б. р.) също е жив компас, огромно вярно око…не мога да си представя генерална репетиция, която тя да не гледа и след това цяла нощ да ми се кара….
Продуцентите ми от “Гала филм“ Галина Тонева и Кирил Кирилов също ужасно ме респектират с опита, морала, харизмата си…Щастливка съм, че ми дават възможност да изуча правенето на кино от най-ниското стъпало….Че ми подаряват една наркотична работа зад и пред обектива на камерата. Превръщат ме в бойно куче, готово и смело да се хвърли в дълбокото на своя първи филм.

  1. На теб самата преподава ли ти се? Какво, къде, как, с какви точно хора?
Electronno Kasiel 2 n

„Клер&Мадам&Соланж – Игра на любов и смърт” по Жан Жьоне, реж. Касиел Ноа Ашер, „Червената къща”, участват: Касиел Ноа Ашер, Иво Желев, Силвия Станоева; сценично пространство: Венцислав Занков; звуково пространство: Емилиян Гацов – Елби

– Аз не съм и не мога да бъда преподавател. Аз съм по-скоро “търсач на таланти” и техен вдъхновител. Така се случи с “Ангелите на Касиел“ . Респектираха ме с дързостта си да атакуват. Иво и Силвия не пилеят времето си в чакане на “идеалната възможност“. Като изключителни хора, те казват “не“ на пошличкото, безпардонно халтураджийстване, с което разочароват определени кръгове от гилдията ни, но очароват публиката, дошла в залата да просвети и освети душата си. Приемат, че ще има поражения, загуби – но не им оставят “последната дума“. Разбрали са, че това са само неравности по пътя на големия актьор. Опитвам се да заслужа ролята на ментор пред тях: да поддържам баланс между натиск и насърчение; уча ги, че ваксината срещу грешки не е в предпазливостта, а в риска. Не бъркам менторството със стремеж за популярност. Когато работиш с извънредно даровити личности, като двете ми “деца”, ти имаш мисия: да им дадеш смелост и сила да те надскочат в мечтите. И резултатите не закъсняха :Ангелите са носители на ИКАР 2013 за Дебют, Награда за главна женска роля във Враца на Силвия за “Клер Мадам Соланж“, номинация за полет в изкуството на фондация “Стоян Камбарев“. И това е само началото за тях. Светът ги чака. Съжалявам само, че в едногодишното ни, почти денонощно съжителство, допуснах малко повече агресивна, емоционална атмосфера…но какво да се прави. Така е в големите любови …

  1. На какво казваш „браво” в българския театър? На какво „фък” ?

– Страдам от нещо като клаустрофобия, не ходя често на театър, нито на светски събития. Но последно се възхитих на спектакъла “Заполярная правда“с режисьор Георг Жано. Радикално, просто, смешено откровение на герои, болни от спин. Като лекарство приех голямата страст и истинност в играта на моите млади колеги : Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Краси Кузманова, Милена Ерменкова…свалям им шапка…рядко можеш да станеш свидетел на такъв тип присъствие: болезнено искренно ,същевременно обичащо, опрощаващо, трогващо…без секунда цинизъм дори в псувните към Бог. Колкото до моето “фак“…причинява го нагласата на доста мои колеги да се отнасят към силата, която им е дадена, с небрежност, да сервират на публиката “зле претоплена манджа“, която вони от компромиси, лош вкус, политическа сервилност и долнопробни клишета. Да превръщат еротизмът в зле изпълнено порно. Театърът се дели на добър и лош. Добрият театър не се стреми да стане част от определена конюнктура… тогава престава да е добър. Не е покорен, не се съобразява с манипулации. Добрият театър е уникален и нов. Винаги предизвиква установеното статукво и канони. Той не е декорация, а нещо, което предизвиква промяна, катарзис в живота на зрителя. Той не е лоялен към евтината, стандартна гледна точка – предназначена за ширпотреба. Той копнее за неочакваното, забележителното, човешкото. Тривиалното, полуфабрикатното изкуство не си струва усилията за създаването му. То е ампутирало страстта. Стремя се да правя театър на Страстта. Тази, която нарушава привидното благоприличие, демагогския морал и панаирджийския умствен ексхибиционизъм.

1_80037362

„Театър, любов моя!” от Валери Петров, реж. Касиел Ноа Ашер, на фотоса Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Стефка Янорова, Красимира Кузманова, Театър 199 (фотосът е добавен към електронното издание на списанието)

  1. Девети въпрос: как се виждаш след десет години и много поздрави на Рут от мен.

– Преди няколко дни за първи път си сложих почистваща маска на лицето:от тези стягащите като гипсова отливка. И след 10 минути вече можех да се насладя на бръчките, които ме очакват след 10 години. Тази чудесна маска отбеляза първия ден от остатъка на моя живот. Замислих се. Не искам да омръзна. Не искам тази прекалено жълта публичност да ме износи и изхалтури. Не искам да съм болна от страшна болест, като левкемия например… Не искам да се сбъднат всичките ми желания – би било скучно. Искам да съм като златна боя,  върху която са плиснали катран. Това ми харесва. Смъртта, която всеки миг обсебва с черното си моята вяра, любов, целувки…и все пак блестя.

P.S. Кевa, новото около мен е, че в момента ми е поверен кастингът на новия филм на Иван Черкелов “Семейни Реликви“, че от есента ще имам своя агенция за универсални актьори т.е. пеещи, танцуващи, еднакво мощни като присъствие пред камера и на сцена, че започвам съвместен проект с продуцента на певицата Заз, който ще посветим на една от най-големите личности на ХХ век и в спектакъла ще се съчетаят 3Д технологии,  съвършена актьорска игра и глас, и последно – това е старта на киносценарият ми “Рокля Луна“ с продуценти Гала филм. Целувам те. К.

 

                                                                                                      К. Апостолова

 

(сп. „Театър”, бр. 7-9/2013)

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s