ДУМИ ЗА СБОГОМ: ОТКАЗВАМ!

Бойко Богданов

Прочетено във Facebook

ОТКАЗВАМ!

 БОЙКО БОГДАНОВ – режисьор

Отказвам повече да работя с тъпи артисти, които обичат себе си в изкуството, а не изкуството в себе си. Отказвам да повтарям стотици пъти на затъпели хористи на кой такт и коя нота да ЗАПОМНЯТ мизансцена си, докато вниманието им е в клюките и в лютеницата.

Отказвам всякакви срещи на недочукани сопрани с мъжемутрите им-спонсори на неведението им как се фонира „фа“ от „Царицата на нощта”, изписана от тъпото копеле Моцарт.

Отказвам на тъпи тенори да ги хваля псевдохудожествено, само и само за да повдигна летвата на тъпашкото им самолюбие и да ги успокоя, та да не личи рошаво тяхната природна неспособност да изпеят поне едно чисто „си“.
Отказвам да дообяснявам на верноподаници-партийци-директорчета на театри и опери що е то „художествена идея“, „зрителски таргет“, “родова памет“ и „културна, а не финанЦЦЦова рентабилност“.
Отказвам всички калпазани-осветители.
Отказвам всички калпави озвучители.
Отказвам мижавите си хонорари.
Отказвам се от ненужната просветителска дейност да разяснявам що е то „авторско право“ на невежи персонажи, достойни за перото на Илф и Петров.
Отказвам срещите си с полуневежи театроведки на длъжност „драмартурзи“ на театри, чиито бузи на гъза са повече от езиците, които знаят – и естетически, и лингвистично.
Отказвам да допълвам снизходително списъци с партийни, парламентарни и пр. административни временни джуджета за покани на премиерата, дето няма да дойдат или, ако случайно дойдат, ще им се лигавят в подножието други, още по-дребни джуджета и свита.
Отказвам твърдението, че съм горд с професията си, която упражнявам по принуда ПРЕДИМНО С КОМПРОМИСИ , ВКЛЮЧВАЙКИ ПОРАДИ НЕВЪЗМОЖНОСТ И БЕЗАЛТЕРНАТИВНОСТ В ИЗПЪЛНИТЕЛСКИТЕ СЪСТАВИ ФАЛШИВИ НОТИ БЕЗ МИМИКА, БЕЗ ТЕХНИКА НА ЖЕСТА, БЕЗ АРТИКУЛИРАН ПРАВОГОВОР И ПР. АЗБУЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОФЕСИЯТА НА АКТЬОРА, КОЯТО ТЕ СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ЗНАЯТ, НО НЕ ВЛАДЕЯТ И ДЕВАЛВИРАТ , ОБЛАДАНИ ОТ НЕРАЗБИРАЕМО ЗА МЕН ТЕЛЕВИЗИОННО САМОЧУВСТВИЕ .
Отказвам моралния кич да се разхождам по „Раковски“ и да се преструвам, че не виждам заглавията на представяните „спектакли“, които се оспорват едно-друго в безочието, тъпотата и пошлостта на шарените си картинки и наименованията си.
С всичко гореспоменато не се заслужаваме взаимно.
Затова отказвам участието си по-нататък от това позорно „оцеляване“ в консенсуса на взаимното унижение.

25 май 2017