Портрет в рамка

ВЕНЦИСЛАВ ПЕТКОВ НА 60

 

Venzi petkov DA

Венцислав Петков

Един от най-обичаните, известни и талантливи актьори на Русенския драматичен театър Венцислав Петков наскоро навърши 60 години. По този повод в Русе бе организиран  празничен спектакъл на „Службогонци“ от Ив.Вазов, в който юбилярът се представи в ролята на министър Никола Балтов.

На празника си  актьорът получи почетен плакет на Община Русе, връчен му от кмета на Общината Пламен Стоилов. Съюзът на артистите го награди със „Златна значка“, а много институции  му поднесоха поздравителни адреси  и цветя. За талантливо изиграни роли през последните години, както и във връзка с юбилейната му годишнина, актьорът получи награда „Русе“ в направление „Сценични изкуства“.

 

Shokoladoviqt voinik (1)

Венцислав Петков в „Шоколадовият войник” от Бърнард Шоу, реж. Николай Поляков

Венцислав Петков завършва НАТФИЗ “Кр.Сарафов“ през 1981г.,специалност “Актьорско майсторство за драматичен театър“,в класа на проф. Анастас Михайлов. При  дипломирането си  има покана от театъра на родния си град Варна  и от този на Русе. Той категорично избира втория и  неотменно – 36 години – е в трупата на театъра от дунавския град. Веднъж го попитах, защо е избрал да бъде в Русенския театър, а не във Варненския, който също е голям театър.той ми отговори: “Тогава, в началото на 80-те години, беше чест да бъдеш в Русенския театър. Той беше в апогея на славата си. В него беше режисьорът Слави Шкаров, творяха плеяда от великолепни артисти като Елена Стефанова, Васил Попилиев, Константин Димчев, Георги Стефанов, Минко Минков, Климент Михайлов, Николай Ангелов и още много други!“ И досега не съжалява за този си избор!

Three sisters-3663 (2)

Венцислав Петков в „Три сестри” от А. П. Чехов, реж. Юрий Клепиков

Актьорът извървя пътя от екзалтираното младежко присъствие на  русенска сцена, навлезе на нея в периода на зрелостта, за да го видим днес в роли, в които има много мъдрост и достолепие. Така той се утвърди като един от най-обичаните и  авторитетни театрални творци не само на Русенския, но и въобще на българския съвременен театър.

Венцислав Петков се явява достоен наследник на най-доброто, на най-представителното от творчеството на най-забележителните актьори в историята на Русенския театър. Той достойно продължи линията на техния висок професионализъм, но и на тяхната гражданска позиция в живота. Така той доказва тезата, че винаги в  трупата на Русенския театър е имало високо талантливи артисти.

Hotel mejdu-1884 (1)

Венцислав Петков в „Хотел между тоя и оня свят” от Ерик-Еманюел Шмит, реж. Александър Беровски

Венцислав Петков еднакво блести и в остро драматичните, и в ярко  комедийните образи. Затова в биографията си той оформи широк спектър от персонажи. Всичките тях ги обединява едно: необикновеният усет  на актьора във всеки образ да пресъздаде  същността на неговата съдба. Онази съдба, която предизвиква драмата или смеха на героя му – една съдба, която героят му безпощадно разголва на сцената. А тя е подвластна на времето и така чрез неговите образи неусетно израстват метафорично-философски внушения за  процесите в историята и съвременността.

Много са ролите, които той изгради в своята кариера. Надделяват тези , които са изпълнени с категоричен драматичен заряд, отекващ дълго време като емоция и размисъл в душите на зрителите: Фердинанд от „Коварство и любов“ на Фр.Шилер – пленил ни с романтичната си пламенност и дързост; Пато Дули  от „Бившата мис на малкия град“ на М.Макдона – развълнувал ни с мъчителните усилия да сглоби сложния пъзел на живота; президента Вебер от „Оттегляне“ на В. Хавел- дълбинно, стигащо до трагични нотки проникване  в психологията на човека от висшия ешалон на властта, който в края на кариерата си прави жестока дисекция на позицията и морала си. Ювелирно-изработен психологически рисунък имаха и роли като Синът от „Живота – това са две жени“ от Ст. Цанев, Кулигин от „Три сестри“ на А. П. Чехов, Джеймс Торун от „Луна за несретници“ на Ю. О’Нийл, Мартин от „Побъркани от любов“ на С.Шепърд, а няколкото му роли в спектакъла „Фламбе“от Х. Левин излъчваха трагикомичност, която беше друг нюанс на драматичното

Дори и в персонажи, които не са били централни, Венцислав Петков е съумявал да намери точния графичен и отчетлив рисунък, и те са зазвучавали като ярък акцент в общата атмосфера на спектакъла. Такова звучене имаха роли като Кнуров в „Без зестра“ от А. Н. Островски, Едмънд от „Крал Лир“ на Шекспир, Манол Марков от „Музика от Шатровец“ на К. Илиев. Един актьор истински майстор на дълбокия психологическо-социален рисунък!

Още в началото на кариерата си актьорът навлезе  и в сферата на комедията.(Дебютната му роля на русенска сцена е Велчо-Свилен от „Свекърва“ на А. Страшимиров.) В този жанр  той ни показа   майсторско владеене на различните нюанси на комедийното – леката ирония, острата сатира, гротеската, пародията. Комедийно при него не е  лека забава и развлечение: в посланията при неговата игра има категорична присъда над персонажа, над нравите на времето, в които той битува. Смехът от играта му предизвиква у зрителя болката за една съдба, на която животът  жестоко е отнел човешки качества и я е потопил в сферата на един живот, където се пребивава в сферите на абсурдното, нелепото, грубо утилитарното. Такива ярки роли на Венцислав Петков са Анучкин от „Женитба“ на Н. В. Гогол, Михал от „Сватба“ на Е. Канети, Велико от „Януари“ на Й. Радичков, Гоца от „Суматоха“ на Й. Радичков, Борис от „Детектор на лъжата“ от В. Сигарьов, Вергил от „Деликатно нещо е душата“ на Д. Динев, Градоначалника Сквозник-Дмухановски от „Ревизор“ на Н. В. Гогол , министър Балтов от „Службогонци“ на Ив. Вазов, Иречек от „Господин Ганьо“ на Г. Данаилов, Професорът от „Легло за трима“ на О. Дяков и др. В играта си Венцислав Петков обича да смесва нюанси на комедийното, затова при него то  е и лирико-комедийно, трагикомично, пародийно-карикатурно. Това ражда и яркостта, карнавалността в комедийната му стихия на сцената.

electr venzi revizor JPG

Венцислав Петков в „Ревизор” от Гогол, реж. Николай Урумов

Венцислав Петков е обичан или да го кажем на театрален жаргон ухажван актьор от различен тип режисьори, защото той умее умно и провокативно да облече сценичните им идеи. Творци с различна стилистика са желали той да бъде част от техния художествен проект. Неговата биография се изгражда от съвместната му  работа с изявени творци като проф. Гриша Островски, Слави Шкаров, Асен Шопов, Стоян Камбарев, Любомир Дековски, Аркадий Кац, Николай Поляков, Елена Цикова, Пламен Панев, Александър Беровски, Боян Иванов. Всички те, както и мнозина други режисьори, са го тласкали към откриване на нови пътища в актьорското му майсторство при разкриване биографията на един образ.

Венцислав Петков е получавал награди за своето актьорско майсторство на авторитетни форуми на съвременното ни театрално изкуство, а критиката неведнъж се е изказвала ласкаво за неговата игра.

В периода 2001-2006 г. той бе директор на Русенския театър, където се отличи с умение в мениджмънта на театралната дейност, с репертоарна политика, съчетаваща хармонично вкуса към пиеси с демократичен адрес към зрителя и такива с по-авангардни търсения в съвременното театрално и европейско изкуство. Успя да сформира екип от талантливи творци и професионално подготвени технически кадри. Разви много добра международна дейност. Ето защо периодът на неговото директорство е един от добрите и запомнящи се в съвременното развитие на театъра.

slujbogonci25

Венцислав Петков в „Службогонци” от Иван Вазов, реж. Пламен Панев

Той активно участва и в културния живот на Русе. Взема участие като сценарист, режисьор и водещ на много тържествени мероприятия в града. Дългогодишен ръководител е на студентския театър „Пирон“ към РУ “А. Кънчев“, на театрални състави в русенските училища – „Христо Ботев“ и „Фридрих Шилер“.

Гледали сме го  в отговорни роли в български филми, в предавания на Регионалния телевизионен център. Бил е режисьор  на постановки в Русенския театър. Така панорамата на неговия театрален талант има широк спектър на изява.

В цялостното си театрално творчество Венцислав Петков  красиво съчетава традицията и модерното. Това го прави ярък съвременен творец, притежаващ дарбата да съгражда съдби–такива, които предизвикват спонтанния изблик на болката или смеха.

Нека му пожелаем  да бъде жив и здрав, за да радва зрителите с нови актьорски превъплъщения, които да вълнуват и ни карат да вникваме в собствената си житейска съдба.

                                                        КРУМ ГЕРГИЦОВ

 

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s