Тамаш Керестеш в „Дневникът на един луд“
Моноспектакълът на унгарския актьор Тамаш Керестеш е двучасов. През първия час си спомнях двете паметни постановки на „Дневникът на един луд” в София, които се играеха по едно и също време в два театъра на ул. „Раковски”: в Театър 199 – Наум Шопов (премиера май 1977) и в Сатиричния театър – Константин Коцев (премиера януари 1978). И на двата моноспектакъла режисьори са самите изпълнители. Изключително театрално събитие, което столицата ни тогава имаше самочувствието и възможността да си позволи, и предизвикваше благородната завист у гостуващи по това време у нас чуждестранни театрали, които признаваха, че в техните столици подобни събития почти са изключени. През този час си спомних цели епизоди от софийските Дневници. Още чувам звука от китайската капка в съзнанието на героя на Наум Шопов, още виждам чаршафите и завесите (сценография Иван Кирков!), с които майсторски си партнираше ексцентричния Константин Коцев .
През вторият час на унгарския спектакъл не само субтитрите на текста на Гогол бяха интересни. Спектакълът имаше силни чисто театрални акценти с включвания на много от сценичните компоненти като звукови картини, светлинни ефекти, гестусна характеристика на героя… Актьорът Тамаш Керестеш е наистина един чудесен Попришчин, който ни превежда умело през лабиринтите на губещата се реалност в съзнанието и живота му и предизвика симпатиите и аплодисментите на многобройната публика в Сатиричния театър.
Световният театър не ме притесни за състоянието на моно-театъра у нас, особено като си представя Камен Донев, например, а и други наши актьори, осмеляващи се да застанат сами срещу чудовището в залата.
К.А.
„Дневникът на един луд” от Николай В. Гогол, моноспектакъл на Тамаш Керестеш( той е и сценограф на спектакъла), режисьор Виктор Бодо (носител на Европейската театрална награда „Нови театраблни реалности 2016), Театър „Катона Йожеф“| Асоциация Maszk (Сегед) | FÜGE | Продуцентска къща „Оrlai“ – Будапеща, Унгария
Унгарска постановка успя да ме разплаче
ХаресвамХаресвам