Молитва

ПРОФЕСОРКАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР СИ ОТИДЕ

 

Tihova sn Keva

проф. Надежда Тихова, снимка – К. Апостолова

Професор Надежда Тихова почина неотдавна. Тя не искаше смъртта й да се превръща в новина, в повод да се обсъжда и анализира нейната личност и творчество, и забрани да пишем за това. Не става дума за огорчение от живота – тя беше приживе обичана и обожавана от студентите си и много горда и щастлива от това! –  а за философия на живота. Държеше на името си Тихова и искаше да си отиде тихо от света, да не нарушава хармонията между деня и нощта.

С тези редове нарушавам хармонията между нейното желание и моето обещание да мълча, защото я обичам и искам хората да разберат, че с професор Тихова се случи Преминаването, което тя очакваше спокойно, мъдро и с любопитство.

През последните години професор Надежда  Тихова категорично отказваше да приема дори много близки свои колеги в дома си, а говореше с часове по телефона. Тя беше до такава степен информирана до най-тънки подробности за ставащото в театъра ни, че често се обръщах към нея за уточнения и дори се шегувах, че тя е моята лична „театрална БТА”.

Професор Тихова беше в редколегията на сп. „Театър”, не пишеше често, но когато публикуваше нещо, то се превръщаше в сензация, като например историческото й  изследване, с което категорично коригира началото на Народния театър „Иван Вазов”.

Аз често минавах под балкона й на път или на връщане от  представления в Театър „София”, „Сфумато” или „Зад канала”. Стигнахме с нея до там, че аз преди около година я „заплаших”, че ще звънна на някои неин съсед да ми отвори външната врата, и … тогава ще ме види на площадката пред апартамента си. И решихме следното: точно в определен час аз да чакам долу на тротоара, а тя да се покаже на балкона и да си разменим няколко думи. Така й стана. Прочутата шекспирова сцена от „Ромео и Жулиета” изиграхме в наша си трактовка. Беше незабравимо! Професор Тихова се наведе от балкона с красивата си коса, аз се опитах да й хвърля букет, тя с алта си строго ме спря: „А-пос-то-ло-ва, нали знаете, че не обичам откъснати цветя”. Не ги прие, но слава богу не се разсърди, а остана на балкона и си говорихме… Отказа следващи „балконски сцени“.

Професор Тихова отнесе със себе си дълбоки и ценни  познания за българския театър, обичта си към театъра и театралните хора, и надеждата, че светлината на българската сцена никога няма да угасне.

Професор Тихова обичаше да гледа представленията от първи ред. Тя вече е Там и от първи ред гледа Онзи театър…

Саксия с цветя за професор Тихова!

Кева Апостолова

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s