СПУСНЕТЕ КРЕП НАД ТАЗ ДЪРЖАВА – ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА ПЛАЧЕ

Сцена от спектакъла “ Ако нямах лоши сънища“

 Триизмерна театрална поема. Няма сюжет. Трябва да имаш поне малки знания за Шекспир, за да се ориентираш в панорамната мрежа  от герои. Ако нямаш, пак няма да се изгубиш, защото попадаш  в преселения на светлини и енергии, оцелели през вековете чрез думите.

Нашите театрални хора Хамлет, Крал Лир, Офелия, Ричард, Корделия … красиви, сакати, гърбави, мъдри, подли, благородни, убийци, убивани, които направиха големия европейски и световен театър, и с които ще живее и бъдещият, идват един след друг. Говорят ни отново това, което вече над 400 години ни шепнат или крещят.  Ние или не ги чуваме от децибелите на собствените си гласове и трясъците на метрото, или изглупяваме от опиянение  пред мъдростта  на езика им, или най-често ставаме още по-нещастни, гърбави и убити, заради безсилието ни. Но ги преработваме в съзнанието си, защото усещаме, че те изправят думите, които   усложняваме или елементаризираме. Усещаме образователно или интуитивно, че Гонерил, Хамлет, Ричард… са по-близко до нас, отколкото ние до себе си. Ние – техните сломени деца, можем само да се гушнем в думите им и да заплачем. Спуснете креп над таз държава – Лилия Абаджиева плаче с Шекспир в театъра на учителя си Азарян.

Режисьорката отново ни поднася своите типични похвати: Шекспир се играе само от  мъже-актьори, а музикалната картина е плътно музикално-звуково паспарту, което придружава представлението от раждането до  последната му секунда живот. Л. Абаджиева  не се интересува от стила на музиката, от времето на раждането й, от нищо музиковедско, а единствено от въздействието й. Трудно ми е да се сетя с какви аргументи може да бъде обвинена селекциите й, в която се застъпват различни музики, освен примерно, че „аз този композитор не го обичам”. Но тя го обича и ни го дава, заедно с Шекспир.

Почти не познаваме по лице сценографа и костюмографа Васил Абаджиев. Той отбягва медиите, предпочита да си кове своите дизайнерски театрални железа, да им вдъхва живот и биографии, да търси ефекта  на съвременни осветителни елементи и устрема на лазерното осветление, вместо да се грижи за популярността си. В съсловието той е доказан авторитет, мярка и силен партньор в тандема Лилия Абаджиева – Васил Абаджиев. И в „Ако нямах лоши сънища”  сценографията му е здрава конструкция, изградена от метал с мислена вътрешна ос  с наклон 23,45° . Всъщност е вселена, земя, пространство за памет и забрава, за среща и раздяла с души, с тела, с време. Място за театрални видения, кръговрат, перпетуум, който всмуква и изхвърля, всмуква и ….

Привлечена от социокултурната магнитна  мрежа на цялото, Лили Абаджиева влиза на живо в представлението, за да усложни нарочно приложението на театъра в съзнанието ни, завъртява се в обръча  на живота, подчинява се на кръговото движение  заедно с Хамлет, Офелия…, защото те са театър, Лилия Абаджиева също.

„Ако нямах лоши сънища” е спектакъл, при който   на стола в салона те намира  оная интимна зрителска болка, която причинява хубавия театър. Боля ме.

К. А.

НДК, Театър „Азарян”

„Ако нямах лоши сънища” по Уилям Шекспир, режисьор, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева, сценография и костюми Васил Абаджиев, фотограф Павел Червенков; участват актьорите  Александър Кадиев, Асен Данков, Васил Витанов, Васил Ряхов, Георги Кацарски,  Моню Монев, Никола Додов.

Сцена от „Ако нямах лоши сънища“