СТАНЧО СТАНЧЕВ
( 1932 – 2017)
Станчо Станчев е единственият съвременен режисьор, който изгради своята кариера с национално значение в провинцията, в извънстоличните театри. Докато неговите колеги-връстници правеха и невъзможното, само и само да влязат в щата на някой софийски театър, независимо дали той е подходящ за личния им творчески натюрел ( където често талантът им загиваше именно в столицата), Станчев продължи да се развива и да издига равнището на всяка сцена, където поставяше.
Неговото име върху театрален афиш привличаше и даваше сигурност на зрителя, че щом той е постановчикът, значи ще има среща с истинско изкуство!
Ученик на проф. Боян Дановски (завършва режисура в ДВТУ, сега НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, 1955 г.), Станчо Станчев показа на театралното съсловие изключителна висота на присъствие и поведение в иначе занемарения ни откъм манталитет театрален живот.
Сбогом с Достойния! („Т”)
„Учителят или сянката върху дъската” от Жан-Пиер Допан, режисьор Станчо Станчев, ДТ – Варна, 2003 г.
Списание "Театър" 
СВЕТЛА МУ ПАМЕТ НА РЕЖИСЬОРА НА ВАРНА СТАНЧО СТАНЧЕВ! Правеше добър, нормален театър, не като този на Явор Гърдев Деса Шпатова, Абаджиева, Иван Станев и сие. „Лицето “ на бг театър на закъснелите бг постмодернисти.
Не се казва „извънстоличните“ театри. Това е смешно и нелепо! Сякаш България е столица и “ извън столица“. Казва се „театрите от/ или в / страната. Обидно е за цяла театрална България. Да не говорим, че критиката ги подценява, че наградите ги отминават. Това е белег на провинциализъм. А не да кажеш „столичните“, „извънстоличните“ /дори е смешно и глупаво/ и „провинциалните“. Спомням си, че една критичка дори писа „театрите в извнъстоличните градове“. Да, звучи невероятно, но е истина!
ХаресвамХаресвам