КАЛИГУЛА – това свещено театрално животно

Афишът на „Калигула“ с Деян Донков в НТ „Ив. Вазов“,  реж. Диана Добрева, 2017

Явор Гърдев постави „Калигула” – това свещено театрално животно от Албер Камю, за първи път у нас на професионална сцена /2008, ДТ-Варна/. ”Да правиш съзнателно покушение срещу системата, когато си глава на системата – това е екзистенциален пънк!”- обобщи концепцията си той. Тогава изпълнителят на главния герой Димо Алексиев беше на възрастта на историческия Калигула. Беше красив като оцелелите глави от статуите на императора, които си купуваме пред Колизеума. Беше сексист като младеж с дънки и страдащ човек, който, арестуван в рамките на ваната си, се забавлява с убийства. Силен спектакъл.

Димо Алексиев/Калигула в ДТ – Варна, реж. Явор Гърдев, 2008

Ако Българският театър имаше ум и пари, тази варненска постановка трябваше да се съхрани с „музейна” цел. Но какво да искаме от театър, чиито статут не е „драматичен театър”, а е нещо такова – „театрално-музикален продуцентски център –Варна”.
Канехме се да съхраним живи някои постановки на Любен Гройс, дори направихме опит да задържим и Стоян Камбарев на театралната Земя, но уви – всичко вече е закопано в обширните български театрални гробища. А през всичките тези години винаги сме имали Министерство на културата.
Диана Добрева прояви смелост и посегна към това вече осветено заглавие. Пиарът около работата над постановката изостряше любопитството и когато всичко беше готово, публиката се хвърли в салона, жадна за зрелище. Ако гледаш от балконите, макар че са далеч от сцената, няма да имаш зрителски проблеми, но ако си в салона, който не е амфитеатрален, косите, ушите, вратовете, раменете на зрителите пред теб ще пречат да виждаш всичко, което става в „кошарата”. Именно под носа на публиката, в кошарата, е монтирано динамото на постановката. В нея е стоварен барутът, от тук тръгват идеите-разносвачи на смърт нагоре към сцената, която се превръща в империя с бунтове и страхове, а най-най-горе – като декор – е Входът/Изходът, ореолът на Господ или пък облакът на Оорт на сценографката Нина Пашова, който през цялото време търпеливо гледа какво става долу в Рим и чака реда си да се размърда на финала, за да го направи по-театрален.
Талантлив режисьор е Диана Добрева, драматична е, епична е. Нейната сила е, че за разлика от много свои колеги не пренебрегва и не подценява нито един компонент и всички впряга в действие: шумовия елемент, звуковата режисура, светлинния дизайн. Ефектни и в полза на постановката са решенията на движенческата композиция, смислови и единни със замисъла, които крещят, че модерният театрален мизансцен е тук, а сюжетните „ влез-излез-напред-назад-седни-стани” са скука от постановки на други режисьори.
Акцентът, пилонът, силата, смисълът на постановката е Деян Донков в ролята на Калигула. Целите на режисьора са безмилостно наблъскани в актьора без грижа за това ще успее ли човешката му природа, защото Добрева е професионалист и знае че пред себе си има професионалист, който ако не успее нека… Така се прави в голямото изкуство – играе се в опасна близост със…
Деян Донков е забележителен театрален актьор. Открояващ се, растящ, интелигентен, сценичен, обаятелен. С опита си от успешните роли, както и със серията роли – добри, ако бяха изпълнени от други негови колеги, но слаби за силата на актьорските му възможности, в Калигула той педантично пресява и степенува нужното от ненужното. Когато Друзилите умират, братята изпадат в мозъчна треска, в параноични гърчове, а когато са императори убиват – това е Донков/Калигула. Неговият арестуван в „кошарата” Калигула, като типаж, като историческа мълва и клюка, като характерова биография е голяма театрална фигура на сцената на НТ/Рим.
Разбира се, ако започнем да търсим слабости веднага ще ги открием в добрата му, но несъвършена техника на говор /говорът – истински проблем за професионалната ни сцена от години/. Долавят се и признаци на лична умора у иначе 43-годишния актьор.
Това ни кара да се държим като някакъв ядосан НАТФИЗ, който с кокалчето на средния си пръст кълца по главите на българските актьори и актриси, за да ги подсеща, че понеже работят с тялото си, то трябва да е здраво, силно физически и устойчиво психически. Трябва да харчат парите си, колкото и малко да са те, и за редовно посещение на диетолози, зъболекари, фитнес зали.  Впрочем, какво ли император Гай Цезар Германик, управлявал три години и десет месеца, убит на 28 години, известен на света като Калигула /”Ботушчето” на латински /, си е говорил с луната?

К. Апостолова

„Калигула” от Албер Камю
Превод: Красимир Кавалджиев, Наташа Колачевска
Режисьор: Диана Добрева
Сценография и костюми: Нина Пашова
Композитор: Петя Диманова
Драматургия: Александър Секулов
Хореография: Ангелина Гаврилова
Актьори: Албена Ставрева, Александра Василева, Александър Евгениев, Ахмед Юмер, Биляна Петринска, Вяра Табакова, Деян Ангелов, Деян Донков, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Жорета Николова, Зафир Раджаб, Ирина Митева, Йордан Биков, Йосиф Шамли, Калоян Стойчев, Кирил Недков, Славена Зайкова, Стефан Къшев, Цветан Пейчев 
Народен театър „Иван Вазов”