Обективност при театралните награди Икар и Аскеер? Луд ли си, зрителю. Прекалено много искаш.
Обективността в огромния си процент е имитационна. Икар си има свои любимци, Аскеер също. От години е така. Изкуството не е спорт, за да е ясно в метри кой колко е скочил.
Ето пример, ясен като две и две четири:
Очаквахте ли още като чухте, че Галин Стоев ще прави нещо в Народния, че ще бъде номиниран за Икар? Очаквахте. И – о, чудо! – стана.
Галин Стоев, с нелошата си постановка на „Танцът на Делхи” от Ив. Вирипаев в НТ, е затрупан с номинации без истински върхови постижения, които да се открояват и да надскачат редовото.
Извън всичко в номинациите остана „Калигула” от А. Камю на режисьорката Диана Добрева. Спокойно. Тя пък е любимка на Аскеерите. Очакваме нейният триумф през май.
И така – до следващия Икар, а преди това Аскеер!
Автор – Гледам Театър
Сп. „Театър” е готово да публикува и други мнения.
ВСЕ ЕДНИ И СЪЩИ И ВИНАГИ САМО ОТ СОФИЯ
ПРИ ТОВА НЕ ЧАК ТОЛКОВА ДОБРИ И ОМРЪЗНАЛИ НА ПУБЛИКАТА
ЕДНА МАФИЯ, С КОЯТО ЗАПОЧВА И ЗАВЪРШВА ДНЕС БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР,
„КОЙТО Е В СЕРИОЗНА КРИЗА И НИ ПРЕДЛАГА ЕДИН СКУЧЕН И ПРЕТЕНЦИОЗЕН ПОСТМОДЕРНИЗЪМ НА ГРУПА ЛАНСИРАНИ РЕЖИСЬОРИ, КОИТО СЕ ГАВРЯТ С ВИСОКАТА КЛАСИКА. ЗАТОВА И НЯМА ПУБЛИКА.
ХаресвамХаресвам