Реклами
Т
Трайче Кацаров
*винаги съм казвал, че българският театър е най-добрият на Балканите
* българите и македонците се правят на англичани и не могат да се разберат
Трайче Кацаров е роден в град Щип през 1959 година – тогава в пределите на Югославия, сега на Македония. Той има много приятели в България – завършил е ВИТИЗ „Кр. Сарафов”. Сп. „Театър” му публикува пиесата „Нощта, в която светулката не трябва да загасне” /бр. 8,9/1998 г. Обмяната на театрална информация беше активна, сега е по-спорадична.
- Какво става с македонския театър? Проявява ли интерес към своите автори или предпочита преводната драматургия? През нашите държавни и общински сцени преминава цялата западна булевардна драматургия.
- При нас е същото. Театрите предпочитат да пресъздават импортни сценични конфликти. Поставят много чужди автори, а където няма национална драматургия – няма и национален театър. Ядат хляба на бабите и дядовците, а се правят на англичани, германци… Тази ситуация е близка до фарса.
- Българските режисьори, когато се връщат от свои постановки в Македония, много се хвалят, доволни са от атмосферата в екипите, от хонорарите, казват, че там няма такива големи финансови проблеми в театрите, както при нас. Как го правите? Внимавайте – ще вземем да емигрираме там.
- Сега в театарите е много зле. Ще става още по-зле. Спектаклите се инцидентни. Зрителите също така. Никой никого не пита от къде е и какво има в биографията си, голям ли е, какво е. Недейте да идвате, за да не си развалите хубавата картината, която някога сте си създали.
- Защо не се играем взаимно? Почти никакви македонски авторски имена в игралните български афиши, почти никакъв македонски интерес и към българската драматургия.
- Защото и българите, и македонците се правят на англичани и не могат да се разберат.
- Като възпитаник на ВИТИЗ/НАТФИЗ за кои професори си спомняте с благодарност? На какво ви научиха, което прилагате и до ден днешен успешно в работата си като театрал?
- Научиха ме да вярвам в себе си и в собствените си умения. Театърът е любов.
- В личен творчески план наскоро имахте премиера на пиесата си „ С вкус на плодов сладолед” в Театър „ Добрица Милутинович”, Сремска Митровица-Сърби . Във фейсбук гледахме хубави поклони, много ръкопляскания…
- Пиесата, която поставиха в Сремска Митровица-Сърбия, а също и в Белград, вече беше поставена в Киев, в България – в Пазарджишкия театър от режисьора Владлен Александров. В Македония я поставиха самодейци. И това е доста фарсово. Но, какво да се прави.
-
Сцена от „С вкус на плодов сладолед „от Т. Кацаров, Театър „ Добрица Милутинович”, Сремска Митровица-Сърби
- От много години работите в Драматичния театър на родния Щип. Продължава ли интересът на местната публика към репертоара, добра ли е трупата, прави ли се високо изкуство?
- Сериозно казано Народният театър в град Щип се изгуби и в пространството, и във времето. Който го открие, ще се окаже добър археолог.
-
Росица Александрова и Димитър Терзиев в „С вкус на плодов сладолед „от Т. Кацаров, реж . Владлен Александров, ДТ – Пазарджиш
- В България са поставени пиесите ви „Идиотите никога не умират” , „Дългото очакване на петлите” , „ С вкус на плодов сладолед” ,”Гард” , „ Нощта в която светулката не трябва да загасне”, „Фалша на змията”. Какви са впечатленията ви от българския театър?
- Винаги съм казвал, че българският театър е най-добрият на Балканите. Който не вярва нека направи усилие и нека присъства на някои спектакли. Аз съм се учил от българския театър и мисля че ще се уча и нататък. Харесват ми актьорите, майсторството на режисьорите и всичко онова, което носят в себе си като опит.
- Поет сте, автор на книги… Какви са темите и идеите, които напоследък изследвате в поезията си?
-
- По едно време реших, че поезията вече се е изморила и трябва да я оставя намира. Сега, когато виждам какво става в страната ми и надалеч от нея, мисля, че поезията отново трябва да крачи по главните пътища на литературата. Хората имат нужда от хубави думи, такива, които ще раждат вяра, надежда и любов.
- Къде е мястото на македонската съвременна поезия в света? Какво все ни пречи да сме водещи арт-нации – само малките езици ли?
- Преди време бащата на Орхан Памук бил много разочарован от турските автори, че не могат да бъдат на европейско равнище. Но Орхан, с нобеловата награда, доказа обратното. Не мога да кажа каде е сега македонската поезия…
- Как смятате – ще имаме ли и ние някога литературни нобелисти?
- Това е въпрос за Могерини от Европейския съюз.
- Сп. „Театър“
Реклами