ПРОФ. ГРИША ОСТРОВСКИ 100 години от неговото рождение

Гриша Островски/Хенрик Исер ( 25.V.1918, Париж – 30 април 2007 г., София) е режисьор, педагог. Завършва театрознание във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” (1957). Театралната му дейност започва като актьор в студията на Б. Дановски (1937). Специализира при проф. В. Константинов в Училище”Щукин” на Вахтанговския театър ( 1969/70) . Автор е на десетки театрални спектакли. Носител на наградата за педагогическа дейност почетния „Жак” на френските театрални училища (1990), на награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници” в Лион, Франция (1989) и на почетния знак на школата в Милано. Носител на национални награди и държавни отличия. Автор е на книгата с театрални фрагменти „Тъга за истина”(1998).

„ТЪГА ЗА ПРОФЕСОРА” – АНКЕТА НА СП.”ТЕАТЪР”

• 1. С какво се отличаваше проф. Островски като театрална личност?

• 2. Какво внесе в театъра ни?

• 3. В какво беше последователен?

• 4. Как бихте определили неговия педагогически стил?

• 5. Устойчива ли е неговата система на обучение при практическото й приложение?

• 6. За коя истина тъгуваше Професора? 

 

ПРОФ. ПЛАМЕН МАРКОВ, режисьор, театрален педагог:

1. С неортодоксалността си. С иронията си.
2. Европа.
3. Във взискателността си.
4. 4. Постоянно движение. Професорът се променяше с времето и променяше идеите си.
5. Не съвсем. Саморазвиваща се.
6. За високите истини. За възвишените истини. За истината на хармонията. За истината на общуването

 

ЖОРЕТА НИКОЛОВА, актриса:

1. С интелигентност, ерудиция, познаване на световния театър, култура, дълбока, някак си родова, интерес и любопитство, жив, млад дух.
2. Не помня нищо конкретно, помня колко енергичен беше, колко обичаше театъра и ни зарази с тази обич, широтата на възгледите му, вкуса. Вкус се възпитава трудно. Той работеше за това, както и да ни създаде критерии, да можем да отличим доброто от низкото, евтиното, знаеше колко важно е. Изобщо личностно ни изграждаше, а, според мен, това е Същностното занимание.
3. В пристрастията си. Винаги имаше такива.
4. Оформяне на личности.
5. Не знам каква беше неговата система, по- скоро нямаше такава. Беше твърде разкрепостен, развит, цивилизован човек, за да стои в система. Оспорваше сам собствените си истини, можеше да се отказва от тях, да ги преосмисля. Беше умен, с чувство за хумор и самоирония, широк.
6. Не знам, мога само да гадая. Обичам го и съм горда, че съм му ученичка.

 

ДИМИТЪР ГОРАНОВ, актьор:

1. Ерудиция, вкус, дълбочина.
2. Отвори една врата в едно затворено пространство на някакви измислени ограничения и през тази врата вкара нови, неочаквани идеи, някои от тях донесени от европейския и световен театър.
3. В търсене на критерии, в правене на умен, многопластов, задълбочен театър. А и кино. Изследване на сложни, нееднозначни взаимоотношения, нееднопланови характери, отговори пълни със съмнения, въпроси, които нямат точни отговори.
4. Нямам самочувствието да определям стила му, мога да нахвърля част от неговата „учоба“, която аз съм разбрал и приел. Учеше ни да стигнем до същността на актьорската професия, да стъпим на основата, да се научим на правилата, да репетираме и играем страстно, пълнокръвно, плътно, да търсим постоянно и да не се оставяме на постигнатото и лесното. Учеше ни, че актьорската професия е страдание, неимоверно усилие, изхабяване, раздаване. Носеше ни постоянна и огромна информация за култура, театри, филми, жанрове, стилове, нови посоки, мъдрост от сценичния и реалния живот, познанства с големи европейски и световни творци и т.н. Желаеше да види у нас покритие между актьора и личността, но твърдеше, че това е чудо.
5. Би трябвало, но едва ли, в България откривателите са повече от последователите. А първото условие да си откривател е необразоваността.
6. Вероятно за тази, която не можеше да намери. Вероятно тя беше неговия Годо.

 

НИКОЛАЙ СТАНЧЕВ, актьор:

1. Ерудит, изключителен естет с безупречен вкус.
2. Естетика. Изключителен принос във взаимоотношенията на сцената.
3. В това да си честен и отдаден на професията на 100% , излизайки на сцената. В това, че шансът ти е винаги да си не добър, а изключително добър в това, което работиш всеки ден, свързано с професията ти.
4. „Театърът е такъв какъвто се изгражда от хората на театъра. Той не може да бъде по-умен и културен от тях, нито по извисен или по-талантлив. Зрителите са консуматори и приемат каквото им се предлага. И на кого. Да, на кого! В противен случай, кой ще бъде виновен, ако все повече се задоволяват апетитите на пошлостта.” Думи на Професора Да той създаде у нас непримиримост към пошлостта. Това, разбира се, е една малка част от всичко, на което ни научи.
5. Лично бих казал, че неговата система на обучение при мен се оказа безупречна. Да, устойчива е.
6. „Любовта, без която не пониква житния класец, птичките не запяват, вимето не налива мляко, не тръгва студената и бездушна машина. Без тази обич един към друг ще загинем, ще се самоунищожим.“ Островски, „Тъга за истина“. За истината във взаимоотношенията тъгуваше ПРОФЕСОРА

 

САШКА БРАТАНОВА, актриса:

1. Аристократизъм, вкус, деликатност, многопластовост, никога елементарност.
2. Според мен полифония.
3. Да изисква истината.
4. Да мислим и действаме заедно.
5. За съжаление него го няма и само чрез нас – неговите ученици, може да се види и дано се вижда.
6. Не харесваше елементарната продажба на известността.

 

НИКОЛАЙ АНТОНОВ, актьор:

1. С висока духовност, енциклопедична, театрална ерудираност, театрална информираност, естетика и вкус.
2. Тъй като професор Островски ползваше много езици, той внесе от световния театър новаторството на Гротовски, на Брехт, на Питър Брук. И преведе на нашата сцена театъра на абсурда, на Бекет, на Йонеско. Но преди всичко въведе и системата на К. С. Станиславски.
3. Професор Островски беше последователен в борбата си с пошлостта и принизяването на театралното изкуство. В своето уникално трудолюбие, в стремежа си към нови и нови познания, последователен беше и в огромната си любов към изкуството и своите ученици.
4. Като педагог професор Островски умееше да подхожда към всеки студент индивидуално. И с личния си пример да развива таланта, възможностите и театралната дисциплина на учениците си. Това включваше също вкус, естетика, любов към театъра и отговорност към хората. Учениците на професора знаеха, че един актьор цял живот трябва да се учи и развива. До перфекционизъм в изследване богатството на човешкия дух.
5. Системата на професора е крайно необходима на днешния съвременен театър, защото възпитава устойчив стил и неповторим вкус. И трайна любов към хората и живота.
6. Мисля, че професорът изискваше от своите актьори и ученици висок морал, доблест и рицарска чест. Неговият театър беше бариера срещу простащината, полуинтелигентщината и грубостта. И с огромна тъга откриваше, че е много, много трудно да се търси истината на сцената, когато в живота тя е разпъната на кръст. Защото професор Островски беше идеалист, един от най-обаятелните идеалисти на нашето време, който вярваше, че изкуството ще направи хората по-добри и по-умни. И тази светла негова вяра горчиво се сблъска с истината на живота, пораждайки тъга и любов. (”Т”)

                                                           Проф. Гриша Островски