Проф. Юлиан Вучков – снимка из фотоархива на сп.”Театър“
ТЕАТРОВЕД, СПЕЦИАЛИСТ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И ДРАМАТУРГИЯ
Повече от две десетилетия той беше главен редактор на единственото специализирано издание за театър у нас. Този етап е най-стабилният от историята на списанието, което редовно поддържаше периодичност от дванадесет книжки в годината, с хартиен обем, позволяващ да се обхванат всички важни театрални събития и теми, независимо от това къде се провеждат – в столицата или извън нея.
По времето на проф. Юлиан Вучков сп. „Театър” изгради и защити много свои нови рубрики, които анализираха постиженията и на чужди театрални култури, колкото и избирателно да беше това, поради идеологическата и естетическа цензура на социалистическия режим.
Лична заслуга и изискване на проф. Юлиан Вучков бе да се отпечатват във всеки брой на сп. „Театър” по една или две пиеси, като предимство имаха новите български заглавия. Автори като Иван Радоев, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, чиито имена срещаме в игралните афиши и днес, се доверяваха на изданието и техни пиеси се публикуваха на страниците му.
Проф. Юлиан Вучков следеше развитието и кризите на българския театър, страдаше и критикуваше, громеше растящата депрофесионализация на сцената и естетическата деградация. Търсеше опора и вдъхновение в строителите на българския театър – големите имена и заглавия от близкото и по-далечното ни минало.
Проф. Юлиан Вучков е личност, която обогати българската култура със своите изследователски театрални трудове а също и със стотиците броеве на сп. „Театър”, преминали през ума и сърцето му. Поклон!
СП. „ ТЕАТЪР”
БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРОФ. ВУЧКОВ, ЧЕ ПРЕЗ 1981 ГОДИНА МЕ НАЗНАЧИХТЕ ЗА РЕДАКТОР В СП. „ТЕАТЪР” – ПАМЕТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР – И МЕ НАПРАВИХТЕ ЧАСТ ОТ МЛАДИЯ РЕДАКОРСКИ ЕКИП ТОГАВА. ВИЕ МАЙСТОРСКИ БАЛАНСИРАХТЕ ПРОФЕСИОНАЛНА ВЗИСКАТЕЛНОСТ И СТРОГОСТ С ПООЩРЕНИЯ И ВДЪХВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНО САМОЧУВСТИЕ У НАС, А КОГАТО „ОТГОРЕ” ИСКАХА ОБЯСНЕНИЯ ЗАЩО СТЕ РАЗРЕШИЛИ ПУБЛИКАЦИЯ НА КРИТИЧЕН МАТЕРИАЛ ЗА ТОЗИ ИЛИ ОНЗИ, ВИЕ ГЕРОЙСКИ НИ ЗАЩИТАВАХТЕ.
НАУЧИХ МНОГО ОТ ВАС! ВЪПРЕКИ РОКАДИТЕ В НАЧАЛОТО НА ПРЕХОДА, КОИТО МЕ ПОСТАВИХА НА МЯСТОТО НА ВАШАТА ПОЗИЦИЯ В ИЗДАНИЕТО, ВИЕ ПРОДЪЛЖИХТЕ, МАКАР И НЕ ТОЛКОВА ЧЕСТО, ДА ИДВАТЕ В РЕДАКЦИЯТА НА СП.”ТЕАТЪР” И НЕ ДОПУСНАХТЕ НАПРЕЖЕНИЕ В ОТНОШЕНИЯТА НИ. РЕСПЕКТЪТ МИ КЪМ ВАС НИКОГА НЕ МИ ПОЗВОЛИ ДА ВИ ГОВОРЯ НА „ТИ”. В ПОСЛЕДНИЯ НИ ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР С ВАС ПРЕДИ ОКОЛО СЕДМИЦА ВИЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ИЗРЕКОХТЕ СЪМНЕНИЕ ЧЕ МОЖЕ БИ НЯМА ДА ДОЧАКАТЕ ИДВАЩАТА НОВА ГОДИНА… ОЩЕ ВЕДНЪЖ – БЛАГОДАРЯ ВИ!
Кева Апостолова
ХаресвамХаресвам