Театър в книги

В ТВОРЧЕСКИЯ ЛАБИРИНТ НА ЕДИН РЕЖИСЬОР За книгата на Йордан Георгиев – „Геният и зануленото време. Театралният път на режисьора Слави Шкаров“

1 Kniga SHKAROVЗа книгата на Йордан Георгиев – „Геният и зануленото време. Театралният път на режисьора Слави Шкаров“

                                                                                                                    КРУМ ГЕРГИЦОВ

GERGIZOV portret

 Тридесет години след смъртта на режисьора Слави Шкаров /1941-1988/, един млад журналист и театровед Йордан Георгиев, вдъхновен от прочита на книгата „За Слави Шкаров от приятелите“ /излязла през 2011 г./, решава да проникне теоретико-аналитично в творческия свят на режисьора. По този начин той открива в творчеството на Слави Шкаров белези, които изключително силно кореспондират със съвременните тенденции в българската режисура, открива наченки на явления, които днес са нещо обичайно и характерно за изявите на съвременните постановчици.

И той в своята книга “Геният и зануленото време“, отпечатана в престижното издателство „Жанет-45“, с цялостната финансова подкрепа на Драматичен театър – Русе, задълбочено и аналитично-критично разкрива творческия свят на един режисьор, който за времето от средата на 60-те до края на 80-те години предизвиква нарушаване на традиционното в българския театър, и по този начин се явява своеобразен бунтар срещу рутинните схеми на правене на театър. Той е творец, който съумяваше да бъде водеща фигура не по професионална йерархия, а човек, който увличаше, който буквално омагьосваше актьорите с неочакваните си тълкувания на пиеси, герои, жизнени събития. Затова в книгата много често се използва думата „съзаклятниците“. Тези негови съзаклятници от Русенския и Сливенския театър, които и досега пазят духа на неговата режисура в своите лични творчески изяви.

Да се пише за Слави Шкаров не е никак лека задача, защото той е режисьор, в чийто портрет трябва да се уловят   противоборстващите страни на един творец, който, от една страна разрушава догми на  конвенционалното театрално мислене в режисурата, и така с идеите си се явява именно предтеча на днешните явления в нея. И това става в средата на 60-те години, когато той и още група млади режисьори /днес изтъкнати личности на българския театър/ внасят нови идеи и изобразителни решения в спектаклите, когато битовото описателство пада под напора на метафоричното, философското и твърде иносказателно мислене в режисурата им. От друга страна, обаче, той е трябвало да прави и естетически компромиси, за да съществува в отминалата социална система. И парадоксалното е, че и при тези компромиси, той беше отново много талантлив и изобретателен, беше човекът, живял трескаво, на „ръба“ в едно, по неговите думи, „занулено време“. Именно тези конфликти бяха причината спектаклите му да се приемат нееднозначно от критиката. Драматична е съдбата на непокорния в една система, в която изкуството има строги естетически постулати. На темата за компромисите изследователят е отделил и специална глава в книгата си.

Творческият метод на режисьора Слави Шкаров в „Геният и зануленото време“ е очертан от „А“ до „ Я“ , т.е. от първата репетиция на маса, през часовете на чертаене на мизансцена и еуфоричните часове на изграждане на спектакъла на сцената до минутите на завършеното представление. Този процес е много щателно проследен в първата част на книгата, където изследователят скрупульозно ни въвежда в творческата лаборатория на режисьора. Главите носят точна формулировка – „Методът на Слави Шкаров на работа с актьорите“, „Визуална среда и музикална оформление в спектаклите на Слави Шкаров“, „Мозаечната конструкция –предпочитан композиционен механизъм в спектаклите на Слави Шкаров“. Именно в тези глави се разкрива уникалният, оригиналният подход на режисьора, който му трасира пътищата към претворяването на сцената на неочаквани и странни, трагикомични и поетични светове на спектаклите му. Този именно негов метод го разграничава от познатото, от ординерното.

1 Kniga Dancho

Йордан Георгиев – авторът на книгата

Във втората част на изследването си Йордан Георгиев задълбочено разглежда най-значимите спектакли на  режисьора, като неговата класация всъщност е извеждане тъкмо на тези постановки, в който най-категорично е разкрит светът на режисьора, най-категорично е изведен неговият модел за театър. Това са спектаклите на Русенския драматичен театър – „Ричард III“ от У.Шекспир, „Балада за тъжната кръчма“ от Е .Олби, „Кръчмата под зеленото дърво“ от П. Ковачик, трилогията върху националното в българския характер – „Боряна“ от Й. Йовков, „От земята до небето“ от Н. Русев, „Законодателят“ от Р. Игнатов ; „Амадеус“ от П. Шафър, „Кошници“ от Й. Радичков, „Кучешко сърце“ от М. Булгаков. И трите му спектакли, създадени на сцената на Сливенския драматичен театър – „“Праг“ от Ал. Дударев, „Ревизор“ от Н.В.Гогол, и „Съзаклятието“ на лицемерите“ от М. Булкаков.

Как режисьорският почерк на Слави Шкаров го виждаме днес в изявите на изтъкнатите наши режисьори, как той присъства и в проявленията дори и на младите режисьори ? Тъкмо отговорът на този въпрос е бил движещият мотив на решението за изследване на Йордан Георгиев. Има една глава, неголяма по обем, наречена „Изводи“, където много подредено и точно в обобщен вид се представя значимостта на творческото дело на Слави Шкаров за българския театър. В обобщен вид тя е в следното: съчетаване на елементи и принципи от различни, дори разнопосочни естетически платформи в спектаклите му; разкриване на най-любимия жанр на Слави – трагикомедията; непрекъснатият стремеж на режисьора да преобърне „с хастара навън” тълкуванието на дадена пиеса и по този начин неистово да избяга от познатото, традиционното, баналното; подчертаване на извода, че със спектаклите си Слави Шкаров се явява предтеча на постмодерния театър в България – един театър, който днес шества на сцените на нашите театри; акцентуване в атмосферата на представленията му на сюрреалистичното. Тези, както и други белези на подхода и естетическите търсения младият изследовател подробно анализира в книгата.

Портретът на Слави Шкаров не е захаросан, не е приповдигнат, не е патетичен. В доста страници Георгиев описва и чудака Слави, нестандартният в общуването си с другите Слави, ироничният Слави. И тези качества авторът извежда от многобройните разговори, които е провел Георгиев с творци от Русенския и Сливенския театър, както и от книгата „ За Слави от приятелите“. Авторът косвено обяснява, кои личности са могли да станат съзаклятници в кръга на режисьора – тези, които са съумявали да бъдат увлечени от нестандартното му мислене, тези, които са откривали „кода“ на неговото често енигматично общуване с другите. Не са спестени и разсъждения за сблъсъците на театралната критика с някои от постановките. Така изследването на Йордан Георгиев придобива разнообразие, многопосочност, придава плът и сетивност на изследвания обект. Наистина се озоваваме в един театрален лабиринт, където разказът за постановките на Слави Шкаров, за израза на гражданското му поведение възбужда съзнанието на читателя за такива проблеми като съвременност и проблемност на мисленето на един творец в едно твърде подредено идеологическо време, проблема за властта и свободата на индивида в изкуството. А разсъжденията върху тези въпроси имат друго значение и вкус днес след коренната промяна на Системата.

         Книгата на Йордан Георгиев „Геният в зануленото време“ има значение не само с факта, че тя изследва творчеството на един голям български режисьор. Той е творил преди всичко в Русенския драматичен театър, цели 19 години. Всъщност индиректно това е и книга за един от най-значимите периоди в най-новата история на Русенския драматичен театър – средата на 60-те до края на 80-те години. А спектаклите на Слави Шкаров са най-представителната му част в този период. От друга страна книгата е принос и към изследванията на процесите в режисурата, които през последните години обогатиха историографията на българския театър.

         С това си изследване Йордан Георгиев през м.май т.г. защити дисертация и той е вече с научната титла „Доктор на изкуствознанието“.

         Нека поздравим автора на тази ценна и проникновена книга и му пожелаем бъдещи критически срещи с творчеството на именити театрални творци.

ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ. Геният и зануленото време. Театралният път на режисьора Слави Шкаров. Изд. Жанет – 45 . Пловдив , 2019.

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s