Сцена от спектакъла „Хеда Габлер“
ДИЛЯНА НИКИФОРОВА
Балетът „Хеда Габлер“, базиран върху известната едноименна пиеса на Хенрик Ибсен, е сред знаковите заглавия в репертоара на Норвежката опера и балет. Успехът не е случаен. Постановъчният екип, под ръководството на режисьорката и хореограф Марит Моум Ауне/Marit Moum Aune, е постигнал забележителен синтез между изразни средства и похвати, характерни за танцовото и театралното изкуство поотделно. Това не е нещо чуждо за света на танцовото изкуство.
Онова, което отличава балетната постановката „Хеда Габлер“, е изключителното умение, с което са използвани методи на работа от театъра, киното и танца, за постигане на органично и цялостно внушение в произведение, поставено на нова естетическа платформа. Нещо повече – постигнат е онзи баланс между познато и непознато, който да осигури път едновременно до съзнанието и подсъзнанието на публиката по възможно най-естествения начин, така че да въздейства дори на зрителите, които не са предварително запознати с пиесата. По думите на всички участници в нея постановката е изцяло екипно дело.
Ингрид Лоренцен/Ingrid Lorentzen – артистичен директор на Норвежкия национален балет, е човекът, който стои в основата на този проект. Нейна е идеята да се постави пиеса на Ибсен чрез танц и именно с Марит Моум Ауне (театрален и кино режисьор). След успешната реализация на „Призраци“ става очевидно, че трупата има потребност от последващ проект и постепенно бива взето решението, това да бъде „Хеда Габлер“. Голямата заслуга на Ингрид Лоренцен като артистичен директор е умението ѝ да оценява и използва индивидуалните качества на артистите и педагозите в трупата. Работата е разпределена между тях, решенията се взимат консенсусно и съвместно. Този начин на управление практически създава нужната среда за изявата и реализацията на индивидуална креативност в екипа, прави всеки отделен човек много по-отговорен спрямо крайния резултат.
Ибсен е вторият най-поставян драматург в света след Шекспир. Една от причините за това е дълбочината и многопластовостта на произведенията му. В тях има много подтекст, който дава възможности за интерпретация.
Танцовото изкуство с лекота постига онази форма на абстрактно въздействие, толкова трудно постижима и търсена в света на театъра, където наличието на текст до голяма степен обвързва крайния резултат с буквалното, конкретно съдържание на думите и сюжета.
По отношение на танцовите елементи Марит Моум Ауне споделя, че изцяло разчита на опита на балетните артисти и практически само направлява тяхното смислово значение в драматургичната ситуация, като въвежда в работата не толкова познатите за тях театрални подходи. Солистите в спектакъла са поканени да импровизират своите дуети и монолози, но това не е познатото за балетните артисти безкрайно разработване на движенчески структури, с което танцьорите са свикнали от работата си в сферата на съвременните танцови техники. Тук след изясняване на драматургичната ситуация, режисьорката дава възможност за два до три импровизационни опита, които биват заснети. Марит Моум Ауне счита, че по този начин провокира концентрацията и отговорността на артистите към момента на създаване. След това записите биват преглеждани от целия екип и на базата на техните впечатления се прави подбора на елементите. Кристофер Кетнер (бивш танцьор и в момента балетмайстор и репетитор в трупата), с принос и умение да отсява ключови и ценни импровизационни находки, сподели с мен, че всъщност всеки спектакъл на Хеда е различен и неповторим, тъй като артистите вече познават пиесата така добре, че непрекъснато добавят нови импровизационни моменти и нюанси в характерите на своите персонажи. Тази своеобразна творческа свобода е богатство, приветствано от всички участници в постановката.
Истинско попадение е изпълнителката на главната роля в спектакъла Грете Софи Боруд Нибакен/Grethe Sofie Borud Nybakken. За блестящия краен резултат допринася в голяма степен и забележителната сценография, дело на Евен Борсум/Even Borsum. Според думите на Марит Моум Ауне, тя пряко кореспондира с начина, по който Ибсен описва стаята в текста на пиесата от висящи във въздуха мебели. Практически целият апартамент е на сцената около танцьорите. Мебелите се движат надолу и нагоре спрямо развитието на действието и така създават усещането за стая в стаята и многопластовост на въздействие. На сцената присъства и паралелепипед, който непрекъснато променя формата си и изпълнява различни асоциативни функции в отделните сцени – ту е подиум, ту килер или затвор, накрая гроб. Осветлението с автор Кристин Бредал/Kristin Bredal допълва сценографията по блестящ начин, като подпомага въздействието на всяка отделна сцена. Музиката, композирана специално за спектакъла и реално създавана в процеса на поставяне, напълно кореспондира с идеята и замисъла на пиесата. Авторът Нилс Петер Молваер/Nils Petter Molvaer споделя, че много е внимавал тя да не започне да доминира над действието и определено е успял да постигне нейното хармонично съществуване в общото цяло.
Тук е мястото да отбележа, че има и българска следа в това забележително произведение. Хореограф на груповите сцени, създаващи колективните образи в спектакъла, е Калоян Бояджиев (солист на Софийска опера и балет в периода 2000 – 2002 г., възпитаник на Националното училище за танцово изкуство в София), дългогодишен премиер солист на Норвежкия национален балет, в момента работи като педагог и хореограф в същата трупа. Поставените от него сцени абсолютно точно се вписват в драматургията на спектакъла и естетически отговарят на цялостния дух на пиесата. Направени са с богата фантазия и професионално умение.
„Хеда Габлер“ на Норвежкия национален балет е произведение от висока класа със значение за развитието на жанра в световен мащаб.
–––
Авторката доц. д-р Диляна Никифорова е примабалерина на Софийската опера и балет
Днес, 13 март 20201 г., случайно цял следобед и вечер гледам Унител Класика. Между другите шедьоври („Уестсайдска история“ , „Ромео и Жулиета“ Прокофьев, Чайковски пиано, Брамс, Бизе и други, съчетано с блестящи изпълнители, се оказа програмиран и този балет. Драмата е играна у нас преди да се родя и след това, но освен рецензии, нямам преки впечатления, а и спомените са ми избледнели. Чукнах Хеда Габлер и излязох тук. Зарадвах се да науча нещо издълбоко, което да ме ориентира в непривичния спектакъл. Не съм чел или гледал драмата, но този запис от 2017 г. гледам с интерес и смея да го харесвам. Що се отнася до материала, не мога да разбера това новина ли е (доста закъсняла обаче), лични впечатления ли – явно не, тогава какво? Като за доцент, д-р (на какво, или просто „малък доктор“) прилича да е „научно съобщение“ – правил съм ги като студент в кръжока ни и ме е срам от тях и досега. Но бях на 23, и беше тоталитаторизъм. Общи и понадути думи, дори и да са собствено на прИмата, нищо за музиката, на моменти минималистична, другаде разхитително тромпетна като на Венци Благоев и другите наши. Паралелепипед имаше, но имаше и Деус екс махина, и много още. Снимките, особено соловата, въвеждат в заблуда читателя. Какви сцени и пози има в действието! Човек, и по-точно аз, оставам с впечтлението, че това е писано „по материали на чуждия печат“ – така се казваше и пишеше преди Нета. Обаче открих, че Кристофер Кетнер е споделил „с мен“ (с нея – Д.Н.) нещо си. Да, да, но дата, място – според Нета е записано октомври 2017 в Норвежкия театър за опера и балет. А ПрИмата не споменава нито кога, нито къде. И целият текст може да се впише в 60-те на миналия (мой) век – тогава така офуквахме (понаслышке) двамата ОртЕга и ГАсет, хвалехме „Езерни (озорные – закачливи) частушки“ на Шчедрин, и пр., и т.п. Освен това, няма и кьорав коментар нито от клаката, нито от поне Огнян Стамболиев.Няма никакви лични впечатления от сградата – поне външния й вид, както и вътре – всичко е достъпно в Нета. Еми сега – к’во праим? И аз в това число. Оставам си с видяното по Класиката и сведенията от Нета. ще се опитам да видя ПрИмата в роля. Е, след Плисецкая, Мксимова, Вл. Васильев, които гледах в Большой, и нашите Бисер, Красимира, Калина, Бисер, целия „Арабеск“, имам малко преки впечатления – рядко ходя в София вече. А тази твърде закъсняла (постановката е от 2017!) информция прилича на свалено от Нета. Поместените снимки не дават и най-малка предства за стилистиката на спектакъла, няма го и „паралелпипеда“. За такова авторство повече подхожда „компилация“.
ХаресвамХаресвам