Никол Оташлийска
В следващите минути ще ви срещна с един от най-ярките таланти в настоящия клас на Ивайло Христов в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” – Никол Оташлийска, тъй като вярвам, че днешните млади в изкуството със своята одухотвореност, с бунтарския си дух, с непокорството и красивата енергия, която излъчват, могат да допринесат изключително много за така желаната промяна у нас.
Красива и талантлива, всеотдайна, целеустремена и безкрайно отговорна в работата, с неповторимото си излъчване, с пленителната си женственост, Никол е момиче, което би могло да вдъхнови много млади хора, търсещи призванието си в света на изкуството. С изявите си в театралната академия до този момент тя доказа, че притежава невероятно широк диапазон на актьорския си талант. Нещо повече, всеки персонаж, който пресъздава на сцената, след съприкосновението с нейната чувствителност, приема отпечатъка на една своеобразна, завладяваща мекота, която актрисата очевидно носи в себе си и това прави героините й поне с една идея по-облагородени, по-женствени като душевност и излъчване.
Проф. Ивайло Христов
Но причините да ви запозная с Никол далеч не се изчерпват с актьорските й качества. Преди всичко тя е прекрасен човек – будна, мислеща и чувствителна, запазила непокътнато детското си любопитство към света, владееща два западни езика, четяща непрекъснато, с ярко изразена гражданска позиция по всички важни обществени въпроси. Гледам на Никол като на представителен образ на едно поколение, в което, лично аз, много силно вярвам. Това е поколение, родено на свобода, поколение, което не помни робството и на което възлагам най-съкровените си надежди, че ще промени и българския театър, и България.
Ето какво споделя бъдещата професионална актриса:
„В театъра се влюбих, когато гледах едно представление на школата ми по актьорско майсторство „Студията“ – „Хотел между този и онзи свят“ на Ерик-Еманюел Шмит. Тогава усетих някакъв уют, топлина и свобода и разбрах, че това е нещото, което най-силно ме привлича, с което бих желала да се занимавам и в което намирам най-голям смисъл.
От проф. д-р Ивайло Христов съм научила толкова много неща, които освен актьорската ми природа, са променили и човешкия ми светоглед. Най-важният урок, който той ни учи, е това, че един добър актьор трябва да има собствена позиция. Да не бъде марионетка, а да знае всяко нещо защо го иска и защо го прави. Също така той ни е казвал, че най-добрият драматург е животът. В актьорската професия трябва да черпим от личните си преживявания и да наблюдаваме хората и света около нас. Аз съм изключително благодарна за всичко, което съм научила от него и се чувствам огромна късметлийка, че съм точно в този клас.
Сблъсъкът на нашия клас с импровизационния театър и клоунадите в спектакъла „ Клоунизация” беше едно огромно предизвикателство за нас, което разгърна актьорската игра на всички и обогати въображението ни.. Истинска радост за нас беше и когато се раждаше на сцената нещо смислено, понеже беше изградено единствено от нас самите като актьори.
Все още не съм си създала определена система за изграждането на нова роля, досега различно съм подхождала към всяка. Във всеки персонаж откривам нещо от мен, но това става без да е целенасочено. Още докато анализирам образа винаги се случва да намеря някакво качество или постъпка, които да оприлича с мен. Това ме кара да разбирам по-добре персонажите и да ги чувствам по-близки до себе си.“
Можете да гледате Никол Оташлийска в дипломния режисьорски спектакъл на Ева Данаилова „Търси се добрият“ (по „Добрият човек от Сечуан“ на Брехт) на сцена „Клуб на артиста“ към театър „Сълза и смях“, както и в дипломните представления на нейния клас „Ние, врабчетата“ в Младежки театър Николай Бинев и „Суматоха“ на Голяма сцена в Натфиз (и двете постановки са по текстове на Йордан Радичков). В момента репетира с Мартин Киселов в спектакъла „Отровата на любовта“ – драматизация по едноименната повест на Ерик Еманюел Шмит.
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ