/…/
До обществено-политическите промени в България през 1989 година, като месечно издание, списанието имаше ритмичен издателско-технически комфорт: подсигурена хартия, 12 книжки годишно, обем 80-100 страници, книжен формат 60/84/8, висок тираж, заплати за редактори и хонорари за автори и сътрудници, офиси, редакционен състав с представители на всеки отделен вътрешен тематичен ресор.
Написаното в списанието се приемаше с респект. Авторитетът му – безспорен. На всяка премиера в столичен или провинциален театър присъстваше представител на изданието, чиито отзив се очакваше с вълнение.
След промените статутът на списанието премина от държавен в частен и почти в същата секунда автоматично попадна под финансова цензора. Вместо 12 книжки, годишното течение намаля на 6, обемът също. Колеги-редактори и театроведи напуснаха и постъпиха на работа във вестници, радиа, телевизии с различна жанрова насоченост и художествена защита.
Списанието продължи своята мозаечна природа, разшири географския си поглед, но намали теоретичните анализи и изследвания, отзивите за живия театър, рецензиите. Тиражът падна. Малкият пазар на специализираните списания за изкуства и настъплението на жълтата преса го направи конкурентно неспособно.
Определено може за се каже, че има криза за автори – няма кой да пише. Професионалната театрална критика почти отсъства, а една от основните причини е ниското заплащане или дори публикуване без хонорар. Слабата връзка произведение-оценка респективно доведе до знаци на депрофесионализация, която с тревога се наблюдава по сцените дори на театри с историческо значение за националната ни театрална култура.
През 2016 година списание «Театър» чества своя 70-годишен юбилей и премина от хартиено в електронно. Ето адресът му:
https://theatremagazine.wordpress.com/
/…/
От три години списание «Театър» е електронно, на безплатна платформа. Има работен екип, който на доброволни начала поддържа функционирането на изданието. Качват се различни материали. Утвърдените рубрики преминаха в разширени категории.
/…/
Етика в съсловието съществува. Пощадени сме от скандални плагиатства и други остри поведения. Разбира се, има тънки вътрешни напрежения на естетическа база и база пари от проекти.
Не можем да скрием или отречем изтощението, чувството за напразни усилия и усетът, че без нас може.
Липсва спорът, сериозната театрална дискусия. Когато я има, тя неволно преминава в социално възмущение.
/…/
Театралната критика почти остава встрани или директно се трансформира в пиар акция. В сила е либералната театрална журналистика, която често поощрява имитацията на арта. А в още по-голяма сила е меланж от светско-театрално писане.
/…/
Театралните списания са важни и нужни, защото са медиатори и документи за театралните движения. Те са битка срещу забравата. Макар, че хартията е един от най-големите и доказани приятели на вечността, нейната епоха отминава пред очите ни. Нека й благодарим и помахаме с ръка.
____
Публикация в сп. „ Петербургски журнал” , бр. 100. В този юбилеен стотен брой са зададени едни и същи въпроси към 11 главни редактори на театрални списания в Европа. Петербург, Русия, 2020.
Цялото интервю, публикувано тук с малки съкращения, е качена в електронното сп.”Театър” на 22 юли 2020.