80 ГОДИНИ СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ (1941-2000)

„Римска баня”, „Сако от велур”, „Рейс”, „Максималистът”, „Животът, макар и кратък”, „Подробности от пейзажа”, „Балкански синдром”, „Мамут”, „От другата страна” „Рагаца”, „Не падай духом”… Пиесите на Станислав Стратиев бяха гръбнакът на българския театрален репертоар. Майстор на диалога,  неконюнктурен, смел, нов в драматургията ни, модерен,  изключителен. Неговите пиеси даваха надежда, участваха в промяната и създаваха културни … Има още →

СТАНИСЛАВ ИГНАЦИ ВИТКЕВИЧ/ВИТКАЦИ ЗА ТЕАТЪРА

Из пиесата на Виткевич „МЕТАФИЗИКА НА ДВУГЛАВОТО ТЕЛЕ” :  Усещам как нещо се пука и всичко отива в мозъка ми … Из „ ВЪПРОСЪТ ЗА ЕЗИКА В ПИЕСИТЕ В ЧИСТАТА ФОРМА” :  Когато пиян обущар изрече на сцената: „О, перверзно безсилие на  извънличностните  ужаси!”, а принцеса извика : „Майната ти, пачавро!”, критиците тутакси разпознават  неправдивата … Има още →

ТАДЕУШ КАНТОР ЗА ТЕАТЪРА

Из „ВРЪЩАНЕ ОТ АДА”: ” … В сравнение с живописта  театърът винаги е бил изостанала област…Причините бяха в неговата конвенционална структура. В цял свят художественият конформизъм на театъра беше несравнимо по-голям от този в пластичните изкуства…                 Конвенциите доведоха до уеднаквяване на твореца и потребителя, а разбирателство може да има само между различни хора…      Но … Има още →

ЙЕЖИ ГРОТОВСКИ из „Оголеният актьор” – една от неговите манифестни статии

(…)И ако разглеждаме актьорската професия в най-разпространените й проявления, това, което най-силно впечатлява, е нищетата й, търгуването на актьора със своя организъм, терзан от различни видове протектори: директор, режисьор и т.н. , което на свой ред поражда атмосфера на интриги, скандали и прочее…Актьорът трябва да разшифрова един вид собствения си организъм и да открие потенциалните … Има още →