Балетен театър

КРАСИМИРА КОЛДАМОВА

Първа част

СТЕФАН ХРИСТОВ

Опит за портрет

Красимира Колдамова е име  легендарно, символизиращо възхода на българския балет, една от  така нареченото „златно поколение“. Моята цел с тези редове е да се опитам да ви представя явлението Колдамова в светлината на неговата неповторимост и единственост. Жизел, Жулиета, Аврора, Одета – Одилия, Хлоя, Кармен са малка част от големия списък на нейните първи роли, роли танцувани и от много известни балерини по световните сцени. С какво нейната интерпретация се отличава от тях.

Красимира Колдамова в „Жизел“

Но първо трябва да тръгнем по стъпките на Колдамова по пътя към утвърждаването й на примабалерина.

Родена през декември 1938 в Стара Загора в семейство далеч от изкуството. Но забелязали ранното увлечение на дъщеря си към танца и след преместването им в София малката Красимира започва да посещава Школата, ръководена от патриарха на Балета в България Анастас Петров. Следваща стъпка е постъпването в новосъздаденото Балетно училище.

Красимира Колдамова

Големият експеримент

Официалното откриване е през февруари 1951. Това е голямата дълги години очаквана мечта на Анастас Петров. От Москва е командирован Владимир Белий балетен педагог – методист да организира изграждането на новата институция. Разкрити са два раздела: редовен осемгодишен курс и експериментален клас със съкратен срок на обучение от четири години. Целта за неговото създаване е да се задоволи  острата нужда от професионални кадри за столичните Опера и Музикален, както и за  новооткритите извънстолични оперни театри. Съставът на експерименталния клас са ученици различни по възраст, преминали обучение в частни школи по балет. Първият преподавател по класически танц е гостът Владимир Белий, по късно женския и мъжкия клас се поемат съответно от завърналите се от специализация в Ленинград  примабалерината Лили Берон и премиер – солистът Асен Гаврилов.

Днес просто е невероятно да осмислим този изключителен експеримент и резултата от него. Участниците в него са малки герои, издържали натоварването, на което са подложени. През деня те посещават своите общообразователни училища, а вечер, вместо почивка в дома,  постигат тайните на класическия танц.  И след четирите години на неимоверни усилия резултатът е невероятен, нямащ аналог у нас, а може би и по света. Ще си позволя да назова имената на най известните от тях, прославили нашето родно балетно изкуство. Балерините Калина Богоева, Красимира Колдамова, Маргарита Траянова, Цвета Джумалиева; балетистите Антон Стойнов, Ичко Лазаров, Анастас Самев, Иван Дойчинов.

Красимира Колдамова и Ичко Лазаров в „Кармен-сюита”, музика Бизе – Шчедрин, хореография Алберто Алонсо

 Да продължим нашия разказ за Красимира. Предложението да постъпи в редовния курс тя отхвърля, първата проява на твърд характер, така неочакван за нейната необикновено ефирна външност. Причината за предложението е, че тя ще завърши експерименталния клас ненавършила 16 години. Но, упоритостта й е възнаградена. Тя става неофициалният  асистент и преводач на Белий. Красимира добре знае руски език от майка си – учителка по този предмет, а и умее правилно да покаже новите елементи от класиката.

Красимира Колдамова/Одета в „Лебедово езеро“

*

Учителите

След Анастас Петров и Владимир Белий следва среща с нов преподавател. Това  е Лили Берон, за нея като балерина се разказват легенди, още по-големи са легендите за нейната дейност като педагог и репетитор. Ученичка на Анастас Петров през 30-те години на миналия век тя продължава своето обучение в Париж при знаменитата Любов Егорова. Егорова, по мъж е княгиня Трубецкая и е сред великите балерини на Императорския балет в Мариинския театър в Санкт Петербург, завършила балетния отдел на Театралното училище  при Енрико Чекети, италианския балетен виртуоз и педагог – новатор, автор на собствена педагогическа система. За Егорова изследователите на нейния творчески път я определят като предвестница на Галина Уланова. Като педагог Егорова се слави с умението да възпита в своите подопечни техническо майсторство, но се слави и със своите комбинации на адажиото, залога на артистичността в танца. Явно на Егорова дължи Берон невероятните си изваяни ръце в танца. По време на своята специализация  в Ленинград тя има възможността да присъства на уроците на самата Агрипина Ваганова, да  опознае  нейната методика, изградена след дългогодишен опит. Берон по това време е утвърдена прима на балета на Софийската опера. В педагогическата си практика новата преподавателка е непримиримо взискателна и безкомпромисна, под влияние на усвоената Система на Ваганова. Но моето мнение, според някои доказателства, Берон не е забравила  заветите на Егорова.

В проведения разговор с Красимира за първите стъпки като професионални балерини в Софийската опера, тя с голяма топлота говори за Анастас Петров. За неговата роля за оформяне на техните индивидуалности, за малките и все по големи задачи, поставени пред тях в репертоарните заглавия, за доразвиване на своето майсторство. Следва нов път!

Красимира Колдамова – почивка през репетиция

Към Москва

Красимира и нейната съученичка Калина Богоева са изпратени на специализация в съветската столица, в Хореографското училище на Болшой театър, днес Московската академия на хореографията. Зачислени са в класа на Елизавета Павловна Гердт. Щастлива среща с още една велика учителка. Коя е Елизавета Гердт. Дъщеря на Павел Гердт, вечният любим Принц от балетите на Петипа  и другите класици. Впрочем Мариус Петипа е кръстник на неговата дъщеря и малката Лиза с него е разговаряла на френски. Вкъщи нейният учител е баща й, в Театралното училище е Михаил Фокин, именуван „бащата на балета на двайсети век“. Елизавета Гердт, прима балерина на Мариинския театър,  е сред единиците от Императорския  балет останали в Русия след погромите на революцията и една от дейците съхранили величието и славата на руския балет. Като балерина тя е въплъщение на високата култура на класическия танц, любимата балерина – образец за съвсем младия тогава Джордж Баланчин. В своята педагогическа дейност тя се отличава с различен стил от приетата за норма система на Ваганова. Сред нейните ученички са Алла Шелест, Майя Плисецка, Раиса Стручкова, Екатерина Максимова. С Максимова нашите балерини учат в един клас, а Гердт специално ги сочи за пример с добрата им постановка на ръцете в танца. Явно линията Берон – Егорова е от значение.

Следва завръщане в България, нови роли, нови успехи….

(Следва)

Вашият коментар