КРАСИМИРА КОЛДАМОВА

Втора част

(Продължение на публикацията в сп. „Театър” от април 23, 2024)

СТЕФАН ХРИСТОВ

Сценичните преобразования

Жизел В Москва Красимира има възможност да проследи спектаклите на Болшой балет. И днес тя говори с възхищение за изкуството на Галина Уланова, за нейното изпълнение в коронната й роля на Жизел. Жизел ще стане и коронна роля за Красимира. Имал съм щастието да видя на живо много изпълнителки на тази роля, ще спомена само най добрите: Алисия Алонсо и Ирина Колпакова; Екатерина Максимова и Наталия Бессмертнова, Ева Евдокимова и Галина Мезенцева. Всички те по своему несравними и различни. Без преувеличение в тази редица на великите поставям и Жизел на Колдамова. Но аз съм свидетел и на първата й поява в мечтаната роля. Вместо на сцената на Софийската опера дебютът се състоя в Русе по покана на големия български хореограф Асен Манолов. Той създава „Жизел“ в напълно своя версия, прибавя и пролог. За кратко време оформя балета на Русенската опера като интересен творчески колектив със собствена физиономия. Премиерата на „Жизел“ е през пролетта на 1958. В главните роли са Елизабета Ферети – примабалерина на Тимишоарската опера и премиер солиста незабравимия Димо Врубел. Спектакълът е показан с успех в София на Националния преглед на оперните театри.

Красимира Колдамова в „Жизел”

През есента на същата година Ферети се завръща в Румъния и ролята на Жизел е вакантна. Манолов с непогрешимия си нюх избира Красимира и де факто това е нейния дебют на балерина в голяма роля, при това всички веднага разбраха, че тя е явление. Красимира се превърна в сензация. Когато за първи път я видях в репетиционната зала, след това и на сцената я възприех като появила се от приказките на Андерсен. Изящна, крехка, безплътна, танцуваща с лекота и с драматизъм на голяма актриса. Сцената на подлудяването и смъртта се възприемаха от зрителите като реални. Още тогава тя привлече вниманието на зрители и специалисти с умението да балансира условността на балетния език с правдивостта на актьорските преживявания. „Жизел“ на Манолов беше много красив спектакъл с декори и костюми, дело на румънски сценографи. Във Второ действие Манолов се отказа от белотата на романтичния балет, от мистичната атмосфера. Като контраст появата на Красимира – Жизел беше като фантастична нова гостенка в един полуреален свят.

Следващата нейна поява в „Жизел“ е била в постановката на Анастас Петров в Софийската опера. Това също е негова авторска версия, но значително приближена към оригинала. През сезона 1967/68 е поканен съветския балетмайстор Леонид Лавровски да пренесе своята редакция на „Жизел“. Това е знаменитият спектакъл с Галина Уланова, с който през 1956 г. Болшой балет завладява Лондон. Премиерата в София танцува Красимира. С какво тя поразява в тази роля, с какво тя се отличава от другите първокласни изпълнителки, като изброените по горе. Явно с нейната необичайна творческа индивидуалност. Тя е балерина и актриса. Като балерина се отличава с грациозност, безтегловност, изящество и музикалност. Като актриса изключително емоционална, с нерв и импулс в своята рефлективност, всичко подчинено в непосредствен контрол. Танцува без усилия, без преднамерено да подчертава академичната правилност, движенията й създават впечатление, че се разтварят във въздуха, но в тази импресионистична картина се крият експресионистични проблясъци. С ролята на Жизел тя гостува на не една чужда сцена, гостува заедно с Ичко Лазаров в Кировския театър в Ленинград (днес отново Мариински в С.-Петербург).

Принцесите от „Спящата красавица“ и Фея Балабина Между първата и третата Жизел нашата героиня се среща с две приказни принцеси, които тя изпълнява блестящо, изработени под ръководството на една истинска фея на класическия танц – Фея Балабина. Известната съветска балерина и педагог, последователка на Ваганова е поканена в Софийската опера. С присъщата си фанатичност тя се заема с неимоверни усилия да предаде своя огромен опит. След ежедневните тренировъчни класове следват репетиции. Отначало тя поставя Голям балетен концерт, после се заема със „Спящата красавица“ в считаната за най добра редакция на Константин Сергеев. Днес, имаме възможността да се запознаем с автентичния оригинал на Мариус Петипа и да преценим доколко Сергеев се е отклонил от първоизточника. Тогава бяха други времена, но неговата редакция и днес се изпълнява в Мариинския театър. Балабина с прецизност усърдно работи със младите солисти и кордебалет. За нея другата наша голяма балерина Вера Кирова казва „Балабина ни направи академични балерини“. Колдамова танцува премиерата. Ролята на Аврора намира в нейно лице вдъхновена изпълнителка. В Първо действие е щастливата принцеса, празнуваща своя рожден ден, с болка до трагизъм, застигната от сбъдналото се проклятие. Във Второ действие е безплътното видение, в Трето влюбена в своя спасител. Нейната Аврора беше много френска, с необикновено порцеланово изящество. И още една принцеса в същия спектакъл носи голям успех на Красимира, това е образа на Принцеса Флорина! За знаменития италиански виртуоз Енрико Чекети Петипа създава Па де дьо „Синята птица и Флорина“ в Дивертисмента от последното действие. За мен това е шедьовър в шедьовъра. Дивертисментът от Трето действие е параден дворцов спектакъл с приказни герои. Днес, често срещаме представянето на въпросното Па де дьо като танц на две птици. Това е абсолютно невярно. Според приказката Синята птица е омагьосан принц, който лети до своята любима, заточена във висока кула и за подарък й носи скъпоценни камъни. Петипа гениално е предал в хореографията принцесата запленена от песента–танц на летящия над нея феникс. Именно тази приказност присъстваше в интерпретацията на Красимира, така съвпадаща с нейната музикалност и девическо очарование.

Като актьорска индивидуалност Колдамова създава разнообразни роли. Противоположен е другият успех като арменската колхозница Нуне от „Гаяне“ в хореография на Нина Анисимова, по музика на Арам Хачатурян. Закачливост и кокетство изпълваха нейната вариация, с характерните движения от кавказския фолклор, считана за един от върховете в нейния репертоар. И съвсем различен образ тя създаде в „Легенда за езерото“ отново на Анисимова с музиката на Панчо Владигеров. В сложната по съдържание централна роля на Вида, Колдамова убедително представи този образ, в който прозвучаха героически мотиви, на пръв поглед неприсъщи на нейната индивидуалност.

Впрочем, за всеки голям талант е естествено желанието да овладее неподозирани черти от актьорската си нагласа, да излезе от рамките на привичното. С такива обстоятелства се е сблъсквала и Колдамова. Ще приведа само два примера. Новосъздадената компания „Арабеск“ след Болшой театър и Кубинския национален балет покани Алберто Алонсо да реализира нашумелия свой балет „Кармен-сюита“ муз. Бизе – Шчедрин. Против желанието на Колдамова да изтанцува тази роля се изправя скептицизма на началници и колеги. Каква Кармен да очакват от идеалната изпълнителка на фантастични същества и принцеси? Нейната Кармен беше своеобразна и убедителна, предизвикваща асоциации с „Лолита“ на Набоков. В края на краищата свободният дух, силната любов са вродени и те се появяват понякога твърде рано.

Красимира Колдамова и Бисер Деянов в „Лебедово езеро”

Другият пример е нейното участие в „Лебедово езеро“. В балетното изкуство с годините се променят първоначалните характеристики на главните герои, в резултат на натрупани изпълнителски интерпретации. Днес за Одета –Одилия се предпочитат по високи балерини подходящи за образа на гордата птица. Но така ли е било? Естествено, не! Защото гениалният Лев Иванов е създал образ човечен и трагичен, девойка омагьосана от злия вълшебник, а не образ на полужена – полуптица. Като Одета Колдамова изцяло беше отдадена на музиката на Чайковски, тайнствена, постепенно завладяна от първата любов. Също и Одилия на Петипа – антипод на Одета е била истинска съблазнителна жена, а не зловещо подобие на птица. Според Колдамова тя е продължила заложеното от Берон в тази роля, именно изявено презрение към дворцовото обкръжение. Тя беше властна, опасно очарователна и неуловима.

В началото на 60. години на миналия век на българския балетен небосклон изгря звездата на нов независим хореограф, при това талантлив, със собствен почерк. Това е бившият премиер солист от Музикалния театър Богдан Ковачев. Първите негови авторски балети са осъществени с балетния колектив на Пловдивската опера. Голямата изненада е неговата версия на знаменития балет „Дафнис и Хлоя“ с музиката на Морис Равел. Балетът рядко се поставя поради сложната, но невероятно красива музика, връх на френския музикален импресионизъм. Първата постановка хореографът осъществява в Пловдив, втората в Софийската опера. Между тези две постановки има разлики, софийската е по мащабна и по ориентирана към античните образци на френското изобразително изкуство. Естествено, че най добра кандидатура за образа на Хлоя е Колдамова. В тази роля тя излъчваше чистота, невинна чувствена привлекателност, вплетените в хореографията модерни идиоми бяха непринудени и красиви.

Красимира Колдамова и Ичко Лазаров в „Дафнис и Хлоя”, хор. Богдан Ковачев

Тук трябва да поговорим за способността на Колдамова да създава дует със своите партньори. Нейният първи Дафнис беше великия наш принц Асен Гаврилов, следващият Ичко Лазаров. Това беше невероятен дует, дуетът с Ичко. Двамата бяха като създадени един за друг. Между тях имаше много общо в пропорционалността на фигурите, изразителността на танца, юношеския облик, а в различията си те се допълваха един друг. Зрители, свидетели на техните изяви бяха изненадани, че те не са двойка в живота. За съжаление Лазаров замина на работа в чужбина. Колдамова танцуваше с нови партньори. С Бисер Деянов беше в унисон с неговата строгост и финес, също и с красивия и емоционален Ясен Вълчанов.

Красимира Колдамова и Ясен Вълчанов в „Ромео и Жулиета“, муз. Чайковски,

хореография Серж Лифар

Едно от най големите постижения беше ролята на Жулиета. За първи път тя се появява в „Ромео и Жулиета:“ муз. Сергей Прокофиев в на Стефан и Галина Йорданови, по това време ръководещи балета на Варненската опера. За тяхната постановка в Софийската опера от 1962 мненията са различни. За едни е несполучлив опит, други не са така категорични. Следващата постановка на знаменития балет в София принадлежи на известния хореограф Олег Виноградов от 1971. За първи път той поставя този балет в Новосибирск, по това време третия балетен център в Съветския съюз. Той се противопоставя и полемизира с установената и считана за еталон версия на Леонид Лавровски. Виноградов разглежда сюжета на Шекспир като общочовешки. Спектакълът на Лавровски с педантична точност възпроизвежда епохата и географския адрес, но е танцувално беден и еднообразен. Именно богатата танцувалност отличава Виноградов. В дуетите на главните герои привнася сложни елементи, стигащи до акробатизъм. Колдамова притежава всички качества, необходими да сътвори убедителен образ. И с умението на голяма балерина и актриса танцовия език става естествен, с тънък психологизъм развива ролята до финалната трагедия.

Красимира Колдамова и Недко Георгиев в „Едит Пиаф”

Създадените роли са много, богата творческа биография. Мястото ни е ограничено и не всички роли съм видял, особено тези от зрелия й период, в който аз съм живял в чужбина. Но не мога да отмина нейното блестящо изпълнение на ролята на Едит Пиаф в балета „Пиаф“ на хореографа Хикмет Мехмедов. Пиаф е историческа личност, когато тя напусна този свят Жан Кокто произнесе думите „ Без Пиаф, Париж вече не е Париж“. Колдамова в този уникален балет превръща гласа на Пиаф в танц, носещ болка, и страдание, умиротворение и просветление. Танцът на Колдамова беше като оголен нерв, с илюзията за импровизация.

Красимира Колдамова е с богата гастролна дейност по света. С признание по международни конкурси и фестивали.

С успешна педагогическа дейност. И днес тя продължава да ръководи Балетна школа. На неотдавнашния гала спектакъл по случай своя юбилей ни изненада със собствена хореография “Душата на кавала“ по музика на Теодоси Спасов. В хореографията беше успешно съчетала невероятната музика с очарованието и непосредствеността на изпълнителките, все още деца.

„Душата на кавала” по музика на Теодоси Спасов, постановка Красимира Колдамова

Балетно студио „Красимира Колдамова”; поклон заедно с г-жа Колдамова, 2012

В живота Красимира е обикновен земен човек. Щастливо омъжена за арх. Стоян Манчев, те живеят в разбирателство и любов. Радват се на успехите на своя син, споделил професията на майка си, радват се на новините за своите внуци.

Балерина от „златното поколение“. Нека да ги споменем: Калина Богоева, Красимира Колдамова, Маргарита Траянова, Цвета Джумалиева и малка по късно появилите се Вера Кирова и Мария Коцева.

Цветя за Красимира Колдамова