Книгата е посветена на 70-годишнината от основаването на Разградския драматичен театър „Антон Страшимиров“ и 150 години от началото на театралното дело в Разград
КРУМ ГЕРГИЦОВ
Поет, дългогодишен журналист, автор на книги със сатирични стихове и епиграми, драматург на Разградския театър през 80-те години – това вкупом характеризира личността на Дулинко Дулев. Той дълги години живее в Разград и е известен като една от ярките и колоритни личности на културния живот в този град. И ето че той решава да напише една история на своя любим Разградски театър, решава да материализира в книга дългогодишните си срещи с изкуството и приятелството със своите обичани театрални творци и служители, да фиксира на белия лист миговете на вълнения от тяхното изкуство, от миговете на тяхното бохемство или чудатост в живота, да фиксира светлите им дни или такива на болка и самота. И Дулинко Дулев сътворява една история на театър, който през 2017 г. отбеляза своя 70-годишен юбилей.
Тя е написана пламенно, емоционално-вдъхновено, развълнувано- така както пише един поет и журналист. Когато я четеш имаш усещането, че историята е сътворена буквално на един дъх, като авторът едвам е задържал възникналите у него спомени за много творци и събития, изследвани или преживени лично от него. Сякаш той е седнал до нас, неговите читатели, и до зори може да ни разказва за своя театър.
Историята за Разградския театър, написана от Дулинко Дулев, умело съчетава последователния хронологичен разказ, изпъстрен с важни дати за събития, вплетен в другия разказ – спомените на тези, които са градили театралния летопис. И този, вторият, е особено интересен, защото той създава една особена атмосфера на историята на Дулинко Дулев. Пред нас израства житието на театралното изкуство в един неголям град на страната ни, разкриват се съдбите на личности, които с много преданост, талант и въодушевление се втурват да правят изкуство, непоблазнени от суетата непременно да бъдат в столицата или в театъра на големия град . Не, тях ги радват очите на хората от села, малки градчета и различни селища на страната, тях ги радват очите на техните съграждани от Разград. И в тази им мисия съзирам огъня на нашите възрожденци-просветители, съзирам неугасналия дух на будителите за изкуство и култура. Затова историята на Дулинко Дулев върви, разказвана ту с педантична хронологична добросъвестност откъм конкретни факти, ту със сладкодумието на весела случка, ту с тъгата по спомена за отишлия си някогашен творец, ту с размисъла за сътвореното от плеяда големи личности на този театър. Една история, наситена с разнообразни емоционални настроения, но и с много важни факти от съществуването на Разградския театър.
Началото на театралното дело в Разград се поставя на 25 декември 1870 г., когато възрожденският деятел Димо Хранов (1845-1915) създава първото театрално представление „По неволя доктор“ от Ж. Молиер (побългарен вариант на Д. Войников). Споменати са и първите театралните представления в града през Възраждането, като има отделна глава за първата разградска актриса – Хриса Карапеева, за първия разградски театрален художник Вацлав Трунечек.
Времето на оформяне на професионален театър в Разград започва през 1922 г., когато общината отпуска субсидия за щатни заплати на колектива. Първият режисьор и директор е Неделчо Николаев, а артисти в трупата са Софка Дюлгерова, Парашкева Николаева, Иван Русев, Сийка Русева, Георги Аргиров, Атанас Христов, Ценка Кожухарова. Първата постановка на новосъздадения общински театър е „Силата на мрака“ от Л.Н.Толстой, като режисьори са известните личности в българския театър Болгар Багрянов и Дочо Касабов. След това активна роля за професионализирането на трупата изиграва присъствието на големи театрални фигури като Матей Икономов, Борис Денизов, Щилян Попов и др.
За начало на съществуването на Разградския драматичен театър се смята годината 1947 г. , когато той е обявен за общински. Първото представление се състои на 24 ноември 1947 г. и това е драмата“Хъшове“ от Ив.Вазов, като първоначално театърът е бил към читалище „Развитие“.
В историята си подробно Дулинко Дулев се спира на първите години от създаването на Разградския театър, като много атмосфера и колорит на тези възторжени времена внасят спомените на първите щатни артисти Петър Слабаков, Иван Гайдарджиев, Димитър Минев, Недялко Матев, Николай Пецев, Сергей Бартенев-Бартенката и др. През 1956 г. театърът получава статут на „държавен“ , а през 1970 г. е наименован на името на писателя Антон Страшиимиров.
Историята е обогатена и от спомени на местни общински ръководители, технически служители и др. В изложението централно място заемат малките портрети на актьори и други театрални творци (директори, режисьори, сценографи), които с изкуството си полагат основите и творят активно в следващите години съвременното развитие на Разградския театър.
Авторът не е пренебрегнал нито един компонент от 70-годишното битие на театъра –първи театрални представления, строеж на новата му сграда ( минала и сегашна), творчески отдели – драматичен и естрадно-сатиричен за турското население, малки разкази за изтъкнати артисти, режисьори, художници, директори, технически служители. Така се придобива плътност в оформяне голямата история на Разградския драматичен театър.
Интересното е, че в този неголям театър на България са творили видни личности на българския театър, изнасяни са представления , които са били на високо професионално равнище с остър съвременен адрес. Много за издигане равнището на театъра са допринесли директори, известни и уважавани театрали като режисьорът Стефан Пенчев, писателят Владимир Полянов, актьорите Иван Зоин, Ангел Геров, Рада Спасова, Косьо Станев, Станьо Михайлов, Христо Попов. Били са за различно време актьори прочути имена като Иван Кондов, Петър Слабаков ( в този театър те започват артистичната си кариера), Михаил Михайлов, Иван Тонев, Иван Гайдарджиев, Кирил Господинов, Георги Стефанов, Ирина Абаджиева , Велика Караянева, Георги Стефанов.
Дулинко Дулев ни спомня, като е направил малки портрети и на ядрото от дългогодишни театрални творци, които са отдали изкуството си през целия си жизнен път единствено на Разградския театър – режисьори като Цветан Велев и Юксел Чаушев, художник-плакатиста Велко Велков, театралното семейство Анастасия и Владислав Бабарови, актьори като Явуз Махмудов – Йозо, Тенко Кунев, Тодор Коначки, Васил Господинов, Недялко Коев, Иванка и Петър Драганчеви, а от по-младото поколение е разказано за изкуството на Мариана Бранкованова, Мария Петрова-Енева, Александър Божанов. Тези портрети, на дългогодишните творци от Разград звучат много трогателно , защото историкът си спомня за артисти, които са били дълги години любимците на Разград, дълги години били „звездите“ този град.
Във финалните страници на тази развълнувано написана книга, авторът пише за едно завещание към него, отправено му от художника Владислав Бабаров и актьора Явуз Махмудов : “Дулинко, ти хем си по-млад, хем си журналист и писател. Живей по-дълго и по-умно от нас, молим те, някога, когато усетиш, че вече са започнали да ни забравят, напиши някой ред и за нас – рабите театрални божии, за да се знае, че и ние някога сме живели на този свят“. Дулинко Дулев чудесно е изпълнил това завещание на някогашните си колеги и приятели. Той е написал една история, изпълнена с дълбок поклон и голяма любов към творците и служителите на Разградския драматичен театър.
.
“
Списание "Театър" 