МЕГЛЕНА БОДЕНСКА
Огуст Стриндберг (1849 – 1912) пише този брилянтен монолог в края на 1888 г. за първата си съпруга. През 1877 г. след драматична любовна история Огуст сключва брак с баронеса Сири Врангел, по баща Фон Есен (1850 – 1912). Още от ранна младост Сири имала неосъществен интерес към театъра. Стриндберг насърчавал младата си съпруга да придобие актьорски умения, което за него било стимул да се обърне към драматургията. В началото на 1882 г. в писмо до театрала Лудвиг Юсефсон той споделя: „Моите интереси към театъра – ще го заявя направо – гравитират около един-единствен център и имат една-единствена цел – актьорската кариера на съпругата ми“.[i] Уви, Сири се оказала сравнително посредствена актриса, което до голяма степен допринесло за това Стриндберг да не се чувства добре в родината си през 80-те години на XIX век. През това десетилетие изпод перото му излизат редица пиеси, сред които се открояват натуралистичните драми „Бащата“ (1887) и „Госпожица Юлия“ (1888), написани по време на доброволното му изгнание в Дания.
Но и датските театри се плашели от дръзкия избор на теми и подход към материала в драматургичните му творби, а Сири копнеела да играе. За да намери изход, в края на 1888 г. Стриндберг решава да създаде репертоар за замислен от него експериментален пътуващ театър. Преди Коледа същата година пише на брат си Аксел: „скоро започвам да пиша пиеси за пътуващ театър за Стриндбергово турне (това е строго секретно!“).
Средствата, с които Стриндберг разполагал, били ограничени и съответно налагали проста сценична форма със скромен актьорски състав, непретенциозни декори – и съответен репертоар. Затова форматът на 15-минутните едноактови пиеси, или quart d´heure, наскоро лансиран от експерименталния Théâtre Libre в Париж, се оказал особено подходящ. Стриндберг създава три такива пиеси: „По-силната“, „Парий“ и „Самум“, първите две от които се оказват много успешни.
В „По-силната“ има само две роли: на две актриси, едната омъжена, госпожа Х, а другата неомъжена, мадмоазел Y (с анонимни обозначения подобно на случаите на психолог). Двете жени се срещат следобеда преди Бъдни вечер в едно дамско кафене. Г-жа Х има три деца и капризен съпруг, който се оплаква от лошото кафе и от течението, има малки стъпала и е ухажван от жените заради влиянието си. Тя говори през цялото време, а мадмоазел Y реагира на репликите й единствено с пантомима. Тоест пиесата представлява дълъг монолог с интересна поддържаща роля.
Съдържанието е оформено като дуел на два интелекта: две жени, които си съперничат за един мъж. Коя ще се окаже по-силната зависи до голяма степен от таланта и типа на актрисите, които изпълняват ролите. „Практиката е показала, че говорещата роля приляга на опитни характерни актриси, които тук имат случай да се разгърнат в широк регистър. […] Докато изиграна с изразителен темперамент, например от мистериозно мълчаща привлекателна жена, нямата роля също би могла да изглежда по-силната“.[ii]
Кратката пиеса вероятно е била замислена като подарък за Сири. Тя е могла да играе нямата роля извън Скандинавия, без да трябва да произнесе нито дума на чуждия език, а пък в говорещата роля можела да блесне на родна сцена.
Именно Сири фон Есен изпълнява говорещата роля на премиерата на „По-силната“ на 9 март 1889 г. в „Дагмартеатрет“ в Копенхаген. Всъщност по това време тя се е готвела да изиграе госпожица Юлия от едноименната пиеса (също създадена предвид нейния натюрел), но цензурата забранява постановката и Сири по спешност заучава ролята на г-жа Хелга. На 6 март получава ценни насоки от съпруга си: „изиграй я сякаш 1. Тя е актриса; тоест не някоя най-обикновена матрона – 2. Като: По-силната; т.е. по-меката. Неотстъпчивите се пречупват, а гъвкавите се накланят – за да се изправят отново. – 3. Изискано облечена – 5. Научи я много внимателно: след което я изиграй просто! Тоест не „просто“. Заложи 50 % шарлатанство, като г-жа Васер и Ибсен (г-жа Васер играе Нора в „Драматен“ през 1880 г.), и загатни за безбрежни дълбини, които не съществуват! 6. Промени, ако има фрази, които не лягат добре, и подготви ефектно излизане от сцената, под аплодисменти, но без да „фучиш с поли“.
Сири фон Есен имала голям успех в тази роля, според рецензия във вестник „Социал-Демократен“, от изпълнението ѝ струели „очарование и благородство“.
Бурният брак на Стриндберг и Сири се разпада през 1891 година. Тяхната любовна история с нейните най-светли и най-кошмарни фази заляга в основата на романа „Защитна реч на един луд“[iii] (1893), който Стриндберг пише на френски. В превод на шведски творбата е издадена едва през 1914 г., след смъртта на автора.
Сири фон Есен умира на 22 април 1912 г., а Огуст Стриндберг само три седмици след нея, на 14 май същата година. Както отбелязва руският театровед В. Максимов: „Победата на единия и смъртта на другия в пиесите на Стриндберг винаги означава гибел и за двамата“.[iv]
Създадена почти на шега, „По-силната“ е придобила световна популярност. Текстът дори е бил пригоден за изпълнение от двама мъже.
Ефектният кратък монолог е вдъхновил и поне други двама големи драматурзи да създадат подобни произведения. В началото на кариерата си по негов модел Юджийн О’Нийл (1888-1953) – който признава Стриндберг за свой учител, – пише „Преди закуска“ (1916) за трупата „Провинстаун Плейърс“. В него единствената героиня, мисиз Роуланд, произнася изпълнена с жлъчни обвинения сутрешна тирада, с която докарва съпруга си до самоубийство извън сцената. На премиерата „нямата“ роля на мъжа (която се изчерпва с това да подаде ръка в отвора на вратата) се изпълнява от самия автор, като това е последното му явяване на сцена като актьор. Неизбежен е и паралелът между структурата и действащите лица в „По-силната“ и „Персона“ (1966) на Ингмар Бергман (1918-2007), друг поклонник на Стриндберг. В „Персона“ главните героини са също две жени, от които едната (актрисата Елисабет) енигматично мълчи, а говори единствено другата, сестра Алма.
В България „По-силната“ е поставяна като дипломен спектакъл на режисьорката Мая Кисьова през 1998 година в ДТ – Разград. Играна е и от студенти – на Веселин Ранков от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“[v].
София, 6 август 2021 г.
[i] Ny illustrerad svens litteraturhistoria, huvudredaktör prog. E. N. Tigerstedt. IV Åttiotal och nittiotal. Stockholm: Natur och kultur, 1957 – с. 48
[ii] Gunnar Ollén, Strindbergs dramatik. Stockholm: Sveriges Radios Förlag, 1982 – с. 170
[iii] Стриндберг, Август, „Защитна реч на един луд“, „Народна култура“, София, 1991 г.
[iv] Стриндберг Август. Жестокий театр: Москва, Издательство „Совпадение“, 2005. Вступительная статья Максимов В.И. – с. 28
[v] https://programata.bg/?p=39&c=1&id=60282&l=1
Запис на сравнително нова постановка, където ролите се изпълняват от мъже: Торщен Флинк и Микаел Першбранд. Режисьор е Торщен Флинк.
Списание "Театър" 