Васил Абаджиев (1966) завършва „живопис” в НХА. Известен театрален сценограф с принос в легитимиране на новостите на българската сцена. В театъра е предимно в тандем с режисьорката Лилия Абаджиева. Реализирал е над 30 сценографски проекта в България, Германия, Русия, Северна Македония, САЩ. Правил е няколко самостоятелни изложби и е участвал в множество колективни изложби в България, Германия, Румъния. Има постижения във фото и видео инсталациите. Най-новата му изложба, наречена „Аз съм”, съдържа портрети, рисувани през последните две години.
Какво е „Аз съм” в „Ракурси” на „Хан Крум”- София? Завършена ли е идеята? Имаше ли достатъчно пространство за нея в камерната зала?
- Изложба живописни 13 портрета, с идеята да се срещнеш със себе си, предполага интимно място като Галерия “Ракурси”.
Четката, потопена в акрил, удължава ли ръката ви, за да обхванете обеми и размери? Или посоката е обратна – четката рови навътре?
- Процесът е от тъмното да проява формата чрез светлина.
Харесвате ли лицето си за рисуване? Тези мъжки лица от платната къде ни водят?
- Портретите изразяват вътрешни мимолетни състояния.
Портретите са рисувани през последните две години, период, които свързваме с пандемията от Covid 19. Вирусът и неговите мутации ли ви дисциплинираха да потърсите творчески импулси и да седнете пред статива за тази серия визуални знаци?
- Граничните и тревожни обстоятелства дават възможност човек да си зададе сериозни въпроси.
Коя е новата естетическа идея в експонатите? Успяхте ли да я нарисувате?
- Едновременно променящи се и застинали във времето образи. Надявам се, да.
Когато продавате картина интересува ли ви какви са намеренията на новия й собственик, на стена ли ще живее? Или това е непрофесионално?
- Нямам голям опит, но е радостно, когато новият притежател има отношение.
Кой е художникът, от когото сте взели най-много и не го криете, а сте му благодарен?
- Професор Катя Костова, професор Божидар Бояджиев, професор Станислав Памукчиев.
Кого искате да вдъхновят картините ви?
- Всички търсещи същества.
Важно ли е за вас експертното мнение?
- Да, разбира се!
До каква степен специалността ви „живопис” се отразява на декоративните ви решения, с които запълвате „повърхността” на сцената?
- Живописта е в основата на всички проекти, които съм реализирал в театъра.
От пластична гледна точка какво е светът, в който живеем?
- Същност и сянка.
А какво е смъртта? Цвят ли? Черен? Без натюрморти?
- Ново начало.
В каква посока тръгвате след „Аз съм”?
- В момента обмислям нови проекти и идеи.
К. Апостолова
Списание "Театър" 