Будапеща е известна със своите атракции – уникален Парламент, Рибарски кули и катедрали, фантастични мостове на Дунава и остров Маргит, музей на Изящното изкуство с колекция на именити майстори, опера в топ 10 на света по красота, първото електрическо метро в Европа 1896 г., прочутите бани “Гелерт” и “Сечени”, популярната във всички континенти Оперета, най-нашумелият в света летен купон “Сигет Фестивал”.
Но има още един будапещенски феномен, който заслужава да се посети. Това е театърът “Мадач“ на бул. “Ержебет“, който по времето на социализма носеше името на Ленин.
Защо един юрист, живеещ в Будапеща, е седнал да пише за театър в професионално издание с десетилетна история, като сп. “Театър“?
Защото в качеството си на любител, си позволявам да препоръчам този театър на претенциозната публика на списанието, която, посещавайки Будапеща, би могла да гледа спектакли и ще остане очарована от неговото ниво в жанра на мюзикълите.
Прочее, това правят вече много български туристи, които до един остават очаровани и викат: “Тези са царе на мюзикъла!” И са прави, защото този театър е и любим на Андрю Лойд Уебър.
“Котките” /25 март 1983/
Всъщност „Мадач“ става популярен в Европа в далечната 1983 г., когато на 25 март поставя „Котките“, а на премиерата е самият Уебър със Сара Брайтман.
“Котките“ се играят вече 40 години, спектаклите надхвърлиха 1600 и все така с препълнени зали. Още си спомням как по времето на соца имаше автобуси от Виена, дошли заради спектакъла, игран в Будапеща само 2 години след премиерата в Лондон.
Любопитен е фактът, че Уебър дава “Котките“ на „Мадач“, след малко известна среща във Виена с ръководството на театъра и тогавашния и сегашен режисьор, и шеф на театъра Тамаш Сиртеш, на която присъства, носейки голяма чанта с долари, и директорът на Националната банка на Унгария.
Уебър се отнася уважително към Родината на оперетата и казва: “Този спектакъл ще свърши повече работа срещу комунизма от един взвод на НАТО. Взема едва 5000 долара, да не е без хич, и усмихнат казва на банковия шеф, че не му трябва предложената разписка.
На практика, театър „Мадач” става изцяло посветен на мюзикълите в новото хилядолетие. На последния спектакъл на „Котките“ в Ню Лондон Театър е поканен и директорът и режисьор на „Мадач“ Тамаш Сиртеш. Уебър му казва: “Вземи чаша шампанско и наздраве! Имаш “Фантома“ /за който чака и прочутата Будапещенска оперета/. Великият композитор добавя: “Чудех се защо в Европа не мога да намеря Кристин, а те и трите били в Унгария.”
Така 2003 г. театър “Мадач“ поставя „Фантомът от операта“, а на премиерата Андрю Лойд Уебър е възхитен от Андреа Махо в ролята на Кристин и публично изказва възторга си от гласа и играта й. Фантомът мина вече 20 години и 900 представления, а от миналата година в женската роля самлади дарования, начело с големия талант Флора Селеш.
Андрю Лойд Уебър на премиерата на „Фантома” в “Мадач”. Вдясно са Андреа Махо и Тамаш Сиртеш
Дружбата на Уебър с “Maдач“ продължава. Той пристига в Будапеща и отсяда в хотел „Роял“ на метри от театъра. Предлага на Тамаш Сиртеш да поставят в Унгария “Beautiful game”, останал недоволен от Лондонския спектакъл. И тъй като сюжетът е за любовен триъгълник с два футболни отбора, Сиртеш предлага динамична хореография на един изключителен професионалист – Акош Тихани. И спектакълът под името „Имало някога такъв отбор“ пълни душата и на Уебър, и публиката. За да последват: “Исус Христос супер звезда“ с легендата Шандор Шашвари, “Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ и други играни и до днес. Между другото, Шашвари гостува в София 1982 г. с единствения в соцлагера Рок театър и Зала 1 на НДК щеше да се счупи от възторг…
Уебър в “Мадач” със звездата Николет Галус
Голям фурор прави театърът преди 20 години с “Mamma Mia” и вече навъртя 700 спектакъла. Танцът с плавниците е считан за най-добрият от световната критика. Изгрява звездата на моята любимка Еникьо Мури и чудесните изпълнения на уникалните Николет Галус и Рейка Коош в главната роля на Донна. На финала публиката е на сцената в емоционален танц с незабравимите песни на АББА.
Заслужава да се отбележат „Клетниците“, след които мой приятел ме попита да не сме били на кино! Както и “Mери Попинз“, “Тутси“, “Шест” /жените на Хенри Осми/, и унгарските мюзикъли “Петнадесети“ и “Любовта на Атила Йожеф“.
Няма как да премълча новата премиера “Pretty Woman“ на Брайън Адамс, поставена преди пандемията в Бродуей. Чудесната музика върви по сюжета от филма. Невероятна игра на всички артисти, начело с Адам Шолти, Виктор Поша, Ласло Шанта, Ева Шари и чудесното пеене, и сценично присъствие на трите Вивиан – с изключителната Петра Губик, която и визуално напомня Джулия Робъртс. Накрая всички пеят на английски незабравимата песен на Рой Орбисън /субтитри има винаги/.
Театър “Мадач”е сплав от страхотни артисти – красиви и с изящни гласове, супер професионална режисура, хореография и сценография, и най-модерни технически съображения. Залата с балкон е с капацитет 850 души, с чудесно кафене, където, освен да пийнете токайско и уникум, може да хапнете прочутите „театрални“ гевреци /перец/, които Н. В. Борис Трети е носел на малкия Симеончо, като е гостувал на Адмирал Хорти.
Билетите могат да се закупят по интернет месеци напред /запълняемостта през годината е 99%/ с най-високи цени 50 евро.
ГЕОРГИ МАРКОВ
Списание "Театър" 