Магда Колчакова
Неин познат се явява на изпит за стажант в Народния театър и я поканил да му партнира в „Наймичка” от Тарас Шевченко. Свежото й изпълнение прави силно впечатление на комисията. Има покана да се запише. Обяснила на комисията, че не кандидатства, защото няма диплома за средно образование. Но големият актьор Владимир Трандафилов саморъчно й написва молбата. Когато излиза списъкът на приетите, тя е на първо място. Към нея е проявен още един жест – назначават я да работи в театъра като гардеробиерка, за да може да се препитава и да учи в школата. Междувременно пристига писмо от Пловдивския театър и вместо да стане драматическа ученичка, Магда започва дебютния си сезон в професионален театър. Първата нейна роля е в партньорство със Стоян Бъчваров. На следващата година се връща в София и постъпва в новосъздадения „Художествен театър”, ръководен от Стефан Киров. Театърът е просъществувал по-малко от един пълен сезон. Магда е отново без работа. Кръстьо Сарафов я препоръчва – гледал я е на пловдивска сцена. Тъй като, тя вече е издържала изпита за стажантка, приемат я в театъра на нещатна длъжност. На 15 март 1939 г е назначена на щат в Народния театър.
Първата роля на Магда Колчакова в Народния театър е Филипот в постановката на „Тартюф”, в която участват големи актьори като Кръстьо Сарафов, Владимир Тенев, Марта Попова. Младата актриса създава една истинска „слугиниада” в своето творчество. Няма роля на слугиня, в поставяните тогава пиеси, да не се даде на нея: „Титаник- валс”, „Жена без значение”, „Депутатът”, „Хъшове”, „Училище за сплетни”, „Свекърва” и други. По-късно може да се прибавят и ролите на слугините в спектаклите: „Училище за жени”,”Огненият мост”,”Любов Ярова”, „Глас народен” „Сестри”. Друга актриса би се отчаяла. Но с Магда Колчакова не е така. В тези представителки на най-нисшите слоеве от народа тя вижда една силна, богата и обществено съдържателна тема за творчество. Тези образи са наистина нейна стихия. Никоя друга актриса не би могла да ги изпълни с толкова хумор, очарование, темперамент, с толкова прелест на отключената народностна жизнерадост, с толкова много здрав смисъл и без никаква назидателност. Дори нейната мълчалива поява е достатъчна, за да придаде още по-голяма значимост на конфликта, за да подскаже, че дискутираните на сцената проблеми имат още един ъгъл на зрение. Тези нейни умни, изпълнени с достойнство и преливащи от изобретателност момичета, са дарили на публиката минути на истинска наслада от импровизационната лекота на нейното дарование, от непреодолимата сила на живота в тях. В малкото запазени снимки на героините й личи тяхната вихреност. Те или дяволито надничат от някой ъгъл на сцената, или правят най-красноречива физиономия зад нечий гръб… В ъгълчетата на кротко и смирено сведените черни очи има събрано толкова провокиращо лукавство, че човек неволно и невъздържано прихва да се смее.
Магда Колчакова прави впечатления с широките възможности на творческото си амплоа. Тя може да играе остро характерни, комедийни и сатирични роли, като Ането на „Наследници”, циганката Гюрюша в „Подвигът”, Хагър Гуна в „Луди-млади”, Баба Попадия в „Бащи и синове”, Дунка в „Любов Ярова” госпожа Трифкович в „Двубой”. С еднаква сила тя изпълнява и роли в лиричен драматичен план, като Милка в „Първите”, Елица в „Буряна”, Бонфанти в „Когато вятърът си играе”, Магда в „Незабравими дни”.
Магда Колчакова идва в театъра с ясно разбиране за обществените и възпитателните функции на театралното изкуство. Това нейно чувство се проявява особено подчертано, когато на сцената навлезе повече съвременният национален репертоар, социално значимото реалистично наследство. С много психологическа сила и социална плътност играе Глафира в „Егор Буличов”, истински размах придобива общественият протест в една наглед епизодична роля като Черната Мария в „Царска милост”. Красота, страстност и порив носи нейната Паскуала от „Фуенте Овехуна”. Колчакова изгради с много обич и талант образи от националната драматургия, жени –майки на герои, жени – труженици, героини със страдална и поучителна съдба – Райна Барова от „Вяра”, Гина от „Любов”, Зоица от „Вдъхновение”, Магда от „Незабравими дни”. Сред тях следва да отличим Гена от ”Преломът” – един сценичен образ, в който сложно е предадена борбата между личните чувства и здравия възглед за борбата с частнособственическата психика. В тези героини има голяма топлота и нравствена сила. Те носят и сами олицетворяват най-свидни народни добродетели. За тази голяма тема в изкуството на Магда Колчакова трябва да се говори винаги, когато става дума за усилия в изграждането на национален съвременен български театър. Защото тя е истински пример за дълбоко самобитен национален актьор. Без нейната богато надарена творческа природа ние трудно можем да си представим много от тези образи – така одухотворени, така изразителни, както имено тя може да ни ги покаже. Актрисата вложи в тях не само даденото от автора, а собственото си живо отношение към въпросите на деня и на съвременните конфликти. Нейният опит в живота, видяното и преживяното намериха истински художествен израз на сцената. Тя е точен пример за непримиримата връзка на твореца с най-горещите проблеми на времето.
Пълна с творчески сили, нетърпелива да ги влее в нещо, да ги оползотвори, Магда се прояви и с перото. Написва пиесата „Вдъхновение”, която се постави във филиала на Народния театър „Васил Киров”. Умира в родния си град Банско през 1982 година.
Мария Радонова
Списание "Театър" 