110 години от основаването на Русенския драматичен театър

Косьо Станев , Константин Димчев и Миланка Пенева в „ Амадуес” от П. Шафър, реж. Слави Шкаров, 1982/83

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ДОСТОЛЕПИЕТО НА ЕДИН ТЕАТЪР

КРУМ ГЕРГИЦОВ

Нека изречем похвално слово за един театър, който с историята и настоящето си битие се е изградил като авторитетен, достолепен и творчески-извисен театър в културната история на България.

Първото театрално представление в Русе се състои през декември 1870 г. И това е пиесата „Повестта на Ружица“ по романа на немския автор Кристоф Шмит. Постановчик е известният възрожденски драматург, журналист, общественик Тодор Хаджистанчев, който се явява сериозна фигура за развитието на театралното дело в Русе. До края на ХІХ век следва един крайно интензивен период на динамична театрална дейност със създаването, но същевременно и бързото умиране на многобройни театрални формирования.

Надя Манолова и Стефан Караламбов в „Коварство и любов” от Фр. Шилер, реж. Матьо Македонски, 1934

В началото на ХХ век вече остро назрява необходимостта от образуването на стабилна трупа, която да сложи началото на траен театрален живот в Русе. И тази обществена идея се осъществява през 1907 г., когато на 20 декември същата година в дома на Илия Рошков се основава Градски любителски театър. Той приема Устав“ с цел да се създаде в бъдеще постоянна театрална трупа, субсидирана от русенската градска община, за да може да се развива, възпитава и подготвя в театрално отношение русенското общество“. Първи художествен ръководител е Александър Робертович. Първата постановка на новосформираната трупа е комедията „Женитба“ от Н.В.Гогол и нейната премиера е на 27 декември същата 1907 г. Това представление се състои в сградата, която става емблематична за Русе и постоянен дом на русенските театрали, театърът или т.нар. “Доходно здание“.

Васил Попилиев в „Щастливецът иде” от Р. Божанов, реж. Илия Атанасов, 1979/80

Истинският възход и началото на активно професионализиране на трупата става в годините 1910-1912 г., когато за директор на театъра е назначена голямата българска актриса Роза Попова. Така започва да се гради историята на Русенския драматичен театър, белязана с мигове на възход или обикновено творческо съществуване, на драматизъм и инакомислие в процесите на социалните катаклизми, мигове на гръмки аплодисменти от знаменити спектакли, периоди на присъствие на ярки творчески фигури.

Елена Стефанова и Иван Самоковлиев в „ О, щастливи дни” от С. Бекет, реж. Стоян Камбарев, 1988/89

Русенският театър винаги е имал за ръководители ярки творчески фигури, личности които с таланта си на творци и организатори са откривали нови творчески и организационни-административни пътища за развитие на трупата. Забележителна диря остават ръководството на споменатата вече Роза Попова, на именитите режисьори Борис Еспе, Владимир Тенев, Матьо Македонски, Тачо Танев,Елена Цикова на актьорите Васил Попилиев, Александър Бечев, литератора Илия Киселов. Изброените личности са били за по-голям период директори на театъра. Директори са били, макар и за по един –два сезона, и такива фигури като големите български артисти Стоян Бъчваров, Георги Стаматов, Стефан Киров, Никола Икономов, Петър К. Стойчев.

От сцената на Русенския драматичен театър е започнал талантливия път на голяма плеяда творци, който след това ги е извеждал до ярки висоти в театралното изкуство: режисьорите Леон Даниел, Стоян Камбарев, Маргарита Младенова, сценографът Георги Каракашев, актьорите Иван Кондов, Спас Джонев, Татяна Лолова, Николай Бинев, Катя Зехирева, Невена Коканова, Елена Стефанова, Лора Кремен.

Други творци пък са изградили своя възходящ творчески път, изцяло посвещавайки живота си на Русенския театър. И така тези личности са останали като емблематични фигури, вградили живота и творчеството си в създаването здравите темели на Русенския театър: режисьорът Слави Шкаров, сценографите Цанко Войнов и Виолета Радкова, драматурзите Василен Васев и Крум Гергицов, актьорите Георги Георгиев, Елисавета Морфова, Цветана Николова, Любен Попов, Елена Стефанова, Константин Димчев, Васил Попилиев, Миланка Петрова, Минко Минков, Георги Стефанов, Иван Самоковлиев.

„Медея” от „Еврипид”, реж. Петър Денчев, 2012

Това похвално слово ще стане безкрайно дълго, ако към тези изброени имена прибавим и на още много други , чиито изяви стоят с достойна творческа сила в тази 110-годишна история. Техните имена са записани в създадения през 2014 г. голям Летопис на Русенския театър, започващ именно от 1907 г. и стигащ до наши дни.

Многобройна е гвардията и на онези хора, които не са видими за зрителите,които са зад завесата и прожекторите, но които мнозина от тях също посвещават живота си на театъра. А това са служителите от администрацията и техническите служби.

Един юбилей е прекрасен повод в спомените ни да възкръснат и епизоди от незабравимите , легендарни спектакли на един театър. Русенският театър има много такива незабравими мигове. Като легенда се помни въздействието на постановки като „Едип цар“ от Софокъл или „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма – 20-те години, „Албена“ от Й. Йовков или „Хамлет“ от Шекспир – 30-те години, „ Парижката света Богородица“ от В. Юго или „Нора“ от Х. Ибсен – 40-те години, „Сомов и другите“ от М. Горки и „Всяка есенна вечер“ от Ив. Пейчев – 50-те години, „Смъртта на търговския пътник“ от А. Милър – 60-те години, „Босилек за Драгинко“ от К. Илиев, „С любовта шега не бива“ от А.дьо Мюсе – 70-те години, „Музика от Шатровец“ от К. Илиев, „Суматоха“ от Й. Радичков – 80-те години, трилогията по пиеси на Елиас Канети „Сватба“, „Комедия на суетата“ и „Предопределените“ – 90-те години.

Всички тези спектакли са получавали широк отзвук сред публиката не само в Русе, но и в страната. Русенският театър е участвал в различни форуми на театралното изкуство в България и в чужбина и от тях е отнасял много награди. Неговите творци са носители на авторитетни творчески и държавни отличия . Ето още едно доказателство за силното му присъствие в процесите на българския национален театър – в миналото и сега.

„Жулиета” от А. Вишки, реж. Боян Иванов, 2016

Вече в похвалното слово се озовах годините на ХХІ век. Но това похвално слово трябва да бъде продължено от днешните русенски зрители.Той продължава да бъде творчески институт с авторитетно присъствие в българската култура. Продължава да създава изкуство, въпреки икономическите трудности, въпреки понякога дискусионните естетически критерии за истински театър, въпреки налагащия се вкус от телевизионни шоу и реалити програми, електронни медии. Зрителите продължават да търсят театъра, продължават да дирят от сцената очите на актьорите – тези които градят съдби на хора на сцената.

Бих искал в края на моето похвално слово да прозвучат и имената на днешните му творци – настоящият директор- режисьорът и драматургът Орлин Дяков, сценографката Виолета Радкова, композиторът Пламен Мирчев –Мирона, актьорите, които са в апогея на зрелостта си Мариана Крумова, Косьо Станев, Любомир Кънев, Татяна Цветкова, Венцислав Петков, Дина Шошева, Надя Банчева, Петя Венелинова, Ралица Константинова. До тях творят и младите актьори, които оформят групата на новото поколение Кадри Хабил, Крум Берков, Евгения Явашева, Йовко Кънев, Ивайло Ненов, Ивайло Спасимиров, Ясена Господинова, Дайана Михайлова, Александър Узунов.

Нека пожелаем на русенските театрални творци все така вдъхновено да продължат живота на Русенския театър!