СТАЙКО МУРДЖЕВ ЗА „ПЕТЕЛ”

 

 

Стайко Мурджев /с очилата/, репетиция на „Петел“

След впечатляващия си успех с „Еквус” от Питър Шафър на сцената на Младежкия театър, режисьорът Стайко Мурджев се върна и постави на същата сцена драматичната комедия „Петел“ по пиесата „СОСК“ на Майк Бартлет с актьорите Александър Хаджиангелов, Бойко Кръстанов, Рая Пеева, Михаил Билалов, сценографката Марина Райчинова, композитора Петър Дундаков и хореографа Станислав Генадиев.

Авторът на пиесата „COCK“ е британски драматург с над 20 пиеси, радио драматизации и сценарии за сериали, носител на престижни британски театрални награди и номинации.

1. Две момчета и едно момиче в любовен триъгълник: момичето е хетеросексуално, едното момче е „като момиче”, а другото момче се лута из памуковите полета на Бернар-Мари Колтес. Съвременна тема, модерна тема, хитова тема. Ще има касов успех. Тази пиеса в ръцете на друг режисьор можеше да стане чиста булевардна история с много жълто в нея – сцените ни вече преливат от такива, но ти си успял да я повдигнеш от „долницата ”й. Как този текст попадна в личния ти репертоар?

 

• Не бих искал да обсъждам сюжета или характеристиката на персонажите в спектакъла, единственото, което бих казал за тях е, че това са едни свръхсъвременни млади хора, интензивно живеещи, както на физическо, така и на психично ниво, в настоящия, модерен контекст – в света на разбиването и преобръщането на клишето, счупването на оковите на предразсъдъците и шаблоните. Нямам усещане, че драматургията има нужда от “повдигане”, по-скоро тя предполага един напълно честен и предан на автора подход. Това е текст, който съдържа в самия себе си всичко необходимо, за да заживее пълнокръвно на сцената, от режисьора и актьорите се иска само да бъдат верни на света и природата на пиесата, както често се случва с добрата драматургия. Но да останеш верен на автора и текста не винаги е лесно, особено когато става въпрос за сложни парадокси и сгъстено живеене, какъвто е случаят с текста на Майк Бартлет. Именно това енергетично, сгъстено, емоционално и парадоксално актьорско присъствие, което се изисква тук, предпазва спектакъла от изпадане в сянката на пошлостта и битовото живеене. Точно тези изисквания на текста ме привлякоха към него и го направиха естетически и смислово интересен за мен.

Бойко Кръстанов в „Петел“

2. Бойко Кръстанов е изключителен твой партньор в идеята да не се прекатури постановката в безвкусицата. Актьорският състав е добър, но не мислиш ли, че Александър Хаджиангелов, който играе ролята на хомосексуалния младеж, прекалява с орнаментиката на образа си – залата подвежда с реакциите си и често изкушава сцената? Как ще предпазиш бъдещето на постановката от естетическа луксация?

 

• Актьорският състава, с който имах възможността да работя, е прекрасен. Това е четворка от много добри актьори, убеден съм в тяхната вътрешна истина и чувство за такт и мярка на сцената. Нямам никакво съмнение и притеснение за високото качество на спектакъла във времето, защото го “предавам” в ръцете на едни високи професионалисти, на сцената на един много добър и модерен театър, какъвто е Младежкия театър.

Рая Пеева, Александър Хаджиангелов, Бойко Кръстанов и Михаил Билалов в сцена от спектакъла

• 3. От какво бягаш в тази постановка и какво намираш?
•  През цялото време на създаване на спектакъла аз и актьорите бягахме от обитовизяването и предаването на реалистичност на действието и взаимоотношенията в спектакъла. Търсихме да намерим и смея да твърдя, че намерихме, един надбитов, надпсихологически, енергетичен ключ на естетиката на разказване, който беше жизненоважен за превръщането на спектакъла в съвременно произведение на изкуството.

 

4. Успя ли да кажеш на публиката това, което искаше?

.  Не съм убеден във валидността на акта на “казване” в съвременното изкуство. Мисля, че изкуството, тук и сега, се опитва да бъде такова, каквото е, без да вменява послания или дидактични поуки, по-скоро неговото съобщение към консумиращия го е съобщението, което точно този консумиращ би могъл да създаде сам за себе си, на базата на личната си перцепция за изкуството и света.

К. Апостолова

Рая Пеева и Бойко Кръстанов