Милен Колев в „Дон Жуан” от Молиер, реж. Маргарита Тихинова
„Публиката страшно много го обичаше.”
От „картички с него се продаваха по бутките” до „контрольор на входа на театъра, за да къса билетите на влизащите зрители”
ИВАН МИТЕВ
Оставаха само девет месеца до неговата 80-годишнина. Само девет месеца до срещата с любимата сцена в театъра, където търновци щяха да приветстват своята зевзда от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век. Само девет месеца! Колкото за едно раждане!
А Той си тръгна! Година, след като получи най-престижната награда от своя любим град – наградата „Велико Търново“ – за целия свой принос в театралното изкуство. Тръгна си тихо и скромно, както живя повече от 20 години, след театъра. Полетя на там, където заминаха преди него много от старите търновски артисти! Към Сборния пункт!…
Изпратихме го цяла група приятели. Една незряща поетеса написа книга със стихове за него. Само това остана…
Милен Борисов Колев е роден на 21.11.1938 г. в Разград. Завършва механотехникум в Русе. Родителите му били обикновени хора с основно образование. Милен и брат му, Валентин Колев – също актьор, са единствените в рода с висше образование. Още като ученик, дели обичта си към театъра със спорта. Осем години играе спортна гимнастика. Но магията на Мелпомена надделява.
Като ученик в Русе участва в драматичния състав при читалище „Ангел Кънчев”. Първите му роли там са Бръчков в „Хъшове” на Вазов, Нено в „Двама са млади залюбили” на Т. Влайков, Миша от „Дом на улица „Три славея-17” на М. Добричанин.
Баща му мечтае Милен да стане инженер. Но той не прегръща тази мечта. На армейския преглед на художествената самодейност в гранични войски, където служи като граничар, печели първо място. Журито му препоръчва да кандидатства във ВИТИЗ. На приемните изпити се класира трети по успех. Мечтата е осъществена.
Милен Колев като млад актьор
През 1959 г. е приет във ВИТИЗ, специалност „Актьорско майсторство”, в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, асистент Методи Андонов. В учебния театър на ВИТИЗ той е Лаерт от „Хамлет” на Шекспир, Архонтът от „Сизиф и смъртта” на Роберт Мерл.
Като студент е избран от режисьора Стефан Сърчаджиев да изиграе ролята на Боян Радионов във филма „Царска милост”. Тази роля му създава ореолът на изключително красив и талантлив млад актьор.
Завършва театралния институт през 1963 г. и е разпределен в Драматичен театър „К. Кисимов”, Велико Търново.
Пристигайки в града, Милен Колев е вече, своего рода, супер-звезда от българското кино. Когато играе, театралните салони се претъпкват от зрители.
Първата му роля – Радул в драматизацията „Дъщерята на Калояна” по романа на Фани Попова-Мутафова, с режисьор Недялко Ковачев.
Милен Колев и Елена Стефанова в „Необикновен процес” от М. Симова, реж. Недялко Ковачев
После Николай в „Ниобикновен процес“ от Мария Симова. Зрителите са просто влюбени в него. „ В сцената, когато се срещат Николай и Майката (Елена Стефанова), актьорите играят така, че човек просто забравя, че е в театър…“
За Елена, Милен ще каже после: „Не съм изпитвал по-голямо удоволствие от това, да играя с партньор като Елена Стефанова. Имам чувството, че играя с талант, чиито възможности са неограничени…”
На Третия Национален преглед на българската драма и театър в Габрово – 1964 г. Милен Колев получава Първа награда за Николай Томов от „Необикновен процес” и за Щерьо от „Я, колко макове”.
Милен Колев и Петър Петров „Я, колко макове” от Н. Русев, реж. Владимир Найденов
Из спомените на актьора Стилиян Анастасов:
„Милен Колев го заварих в Търновския театър в спектакъла „Необикновен процес”, с който се явиха в Габрово. Взеха първо място и стигнаха до София. Аз си партнирах с него, защото спектакълът беше възобновен. Влязох в ролята на напусналия Иван Зоин и пиесата се игра още един сезон. Играхме страшно много представления. Когато ме вкарваха в ролята, на първите ми репетиции в „Необикновен процес” открих, че Милен Колев е един чудесен актьор и великолепен партньор. Публиката страшно много го обичаше. Ама страшно много го обичаше. „Не пипай цветито, то е за Милен Колюв!”. Имах големият шанс да работя с такива страхотни артисти…”
Милен Колев и Мария Шивачева в „Тайната Макропулос” от К. Чапек, реж. Симеон Шивачев
За една година, през сезон 1965-66 г., Милен Колев напуска Велико Търново, защото е поканен в Народния театър-София.
Там изиграва Петю от „Голямото завръщане” на Иван Радоев, „Ригас” от Ротас, „Забравен от всички” на Н. Хикмет и еврейчето Хирш от „Случка във Виши” на Артър Милър в Телевизионния театър.
През сезон 1966-67 г. Милен Колев се връща в ДТ „К. Кисимов” и работи тук до края на живота си.
Милен Колев!
Старите търновци знаят това име, виждали са този момък със зеленикаво-кафявите очи и ведро, винаги весело, добро лице. Помнят го като Боян от „Царска милост”, като Николай в „Необикновен процес”. Често го срещат по търновските улици забързан, размахал ръце и усмихнат срещу всекиго.
Когато играе, Милен Колев заразява залата със своята сърдечна чистота, с широката амплитуда на чувствата, с пълната душевна отдаденост на образа
Неговите Чудомир от „В полите на Витоша” на П. Яворов, Василий от „В деня на сватбата” на В. Розов, Вандолино от „Учителят по танци” на Лопе де Вега, Щерю от „Я, колко макове!” на Н. Русев, са чудесни постижения на великотърновска сцена и оставят незабравими спомени в душите.
Милен Колев в „Малки трагедии” от Пушкин, реж. Лиляна Мечева
„Аз съм щастлив, че започнах професионалната си актьорска кариера във Велико Търново! Влюбен съм в този град!“ – ще каже Милен. „Ако не бях станал актьор, аз нямаше всъщност да открия смисъла на живота си…“
Може да се каже, че Милен Борисов Колев е от най-знаковите артисти на Великотърновския Драматичен театър. В онези години той е любимецът на публиката. И до сега неговите колеги си спомнят купчините писма от обожателки, които всеки ден пощальоните донасяли в театъра. Актьорът пази всичките в архива си. Букетите цветя, автографите и сувенирите са нещо обикновено след края на представленията. Зрителите му благодарели от сърце за неповторимите мигове, с които ги дарявал.
Ролите, които изиграва през годините са близо 100. Една от тях е Дон Жуан в „Дон Жуан” на Молиер.
Милен Колев: „Никога не съм очаквал, че ще получа ролята на Дон Жуан. Работата ми беше много трудна поради това, че образът е изключително познат на зрителите, епохата е отдалечена много, а характерът на героя не ми е особено близък.“
Из спомените на Дочка Кънева – суфльор на театъра:
„Когато Милен Колев дойде в театъра, веднага се прочу още с първите си роли. Но когато изигра Дон Жуан, стана любимец на хората. Беше прекрасен на сцената. Картички с него се продаваха по бутките. В театъра всеки ден пристигаха купища писма „за Милен Колев“. С чували…”
Любен Гройс – „Дон Жуан на Милен Колев в първата част беше пластичен и жизнерадостен, лаком за насладите на живота, незамислящ се. Той умееше да лъже и да се измъква. Прекрасно актьорско присъствие!..“
Милен Колев /вдясно/ и Борис Дюлгеров в „Златната мина” от Ст. Л. Костов, реж. Лиляна Мечева
По-възрастните поклонници на театъра все още си спомнят неговия Алварес от „Почивка в Арко Ирис” на Д. Димов, д-р Шомов от „Рози за д-р Шомов” на Др. Асенов, Жадов от „Доходно място” на Островски, Стефчов от „Под игото” на Вазов, Съед от „Щастливите просяци” на Карло Гоци, Ангел от „Професия за ангели” на Др. Асенов, Грегор от „Тайната Макропулос” на Карел Чапек, Моцарт от „Моцарт и Салиери” на Пушкин, Жак от „По цели дни на дърветата” на М. Дюрас, където партнира на първата дама на великотърновския театър Елена Стефанова, Велизар Апостолов от „Виновният” Д. Димов, Борил от „Балдуин Фландърски” на Радко Радков, Григорий Цамблак от „Патриарх Евтимий”, отново на Р. Радков, за която роля получава награда на Националния преглед на историческата драма и театър, Джилбърт от „Всичко в градината” на Едуард Олби, Ван дер Любе от „Червено и кафяво” на Иван Радоев, Симеун Савски от „Сборен пункт” на Душан Ковачевич, самотния старец Лапалия от „Трима на пейката” на Алдо Николай, строгия кардинал от „Херцогинята на Падуа” на О. Уайлд, мъдрия шериф от „Човекът, който донесе дъжд” на Ричард Неш, Петрушев от „Ние, българите” на Бойчев и Кулеков, Климент Охридски от „Цар Симеон Велики” на Стефан Стайчев.
Светослав Монев, Милен Колев и Цветан Иванов във „Всичко в градината” он Е. Олби, реж. Минчо Събев
Милен Колев, артистът:
„Кому сме нужни, ако живеем само за себе си? Къде да търсим щастието, ако не в себе си? Какво е то, ако не е съзнание за изпълнен дълг? Но нима дългът е само великата саможертва?
Големият дълг е разсеян на хиляди дребни неща и ние парче по парче ги завоюваме. И съзнанието, че воюваме за своя дълг пред хората е онова неизразимо тревожно щастие, което ни прави творци в делничния живот…“
И така 38 години, отдадени на театъра! Абсолютно отдадени! До последния миг! До оня миг, когато новият директор, бивш артист и колега, го лишава от най-скъпото – сцената. И за да е пълно „преживяването“, както се казва – „да е докрай унижението“, го слага контрольор на входа на театъра, за да къса билетите на влизащите зрители. На неговите зрители! Любимите! Онези, на които той, актьорът Милен Колев, посвети живота си.
Из спомените на Донка Серафимова, пом. режисьор:
„Виждам го на една пейка пред ДНА и му викам, Милене, много ми е мъчно, като те гледам как късаш билетите на входа. Ти – актьорът Милен Колев!“
Той се усмихна тъжно и отговори: „Възход и падение!” „Защо, питам го, такова унижение?“ Милен ме прегърна и рече: „Не ми стигаха 3 месеца за пенсиониране и вместо горе на сцената, ме смъкнаха долу на портата…”
Аз имах великото щастие да работя дълги години с актьора Милен Колев. Да бъда в една гримьорна с него. Да имам часовете театрална тишина, в които да разговаряме и да споделяме, какво ли не. Той беше една необятна вселена!
Когато през 2017 г., в препълнения с хора салон на театъра, го изкарахме на сцената в инвалидната количка, защото вече трудно ходеше, за да му бъде връчена наградата „Велико Търново“, целият салон стана на крака. И човекът Милен Колев заплака, но артистът Милен Колев взе микрофона и с пресекващ от вълнение глас изрече своето последно послание:
„Всичко, което съм сторил в живота си е от великата любов към моя Търновград и към моя прекрасен театър! И ако сега, в края, ме попитат – как би изживял отново животът си? Ще отговоря – бих изживял животът си точно така, както го изживях! Бъдете благословени, приятели и обичайте Театъра!“
На 18 февруари 2018 г. Милен Колев си отиде от нас завинаги!
Остана в сърцата ни. В спомените. В книгите. В снимките. В архивите…
И знам, сигурно е някъде там – в омагьосващата тъмнина на огромната театрална сцена…
Милен Колев – последен портрет
Списание "Театър" 