100 ГОДИНИ СЛАВКА СЛАВОВА

СЛАВКА СЛАВОВА РЕСПЕКТИРАШЕ И ОТ СЦЕНАТА, И В ЖИВОТА. ИСТИНСКА ЗВЕЗДА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР И ЗНАЧИМО ИМЕ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

Актрисата Славка Славова е родена на 23.03.1924 г. в Берлин, Германия и умира на 06.04.2002 г. в София, България.Завършва специалност „Пиано” при проф. П. Владигеров и „Пеене” при Л. Прокопова в Българската държавна консерватория през 1947 и успоредно същата година – Държавната театрална школа при проф. Кръстьо Мирски. Дебютира в ролята на Агнес в „Училище за жени” от Жан Батист Молиер в Народния театър (1948). Работи в Младежкия, гастролира в Театър „199”, Нов драматичен театър „Сълза и смях”, Театър „Българска армия” .

Славка Славова / Уини в „О, щастливи дни” от Самюел Бекет, превод Антония Парчева, сценография и костюми Невена Кавалджиева, муз. оформление Кирил Дончев, реж. Здравко Митков, Народен театър „Ив. Вазов”(Камерна зала), 1991

Театрални роли: Мила („В полите на Витоша” – П. К. Яворов), Баба Гицка („Големанов” – Ст. Л. Костов), Актриса („Театър, любов моя” – В. Петров), Костанда („Свекърва” – А. Страшимиров), Петра („Големият род” – М. Минков), Баба Парашкева („Пожарът” – Ив. Радоев), Ангелина („Нощем с белите коне” – П. Вежинов), Соня. Маша, Фирс („Вуйчо Ваньо”, „Чайка”, „Вишнева градина” – А. П. Чехов), Антонина, Татяна („Егор Буличов и другите”, „Еснафи” – М. Горки), Старата („Последен срок” – В. Распутин), Мисис Чивли („Идеалният мъж” – О. Уайлд), Катрин („Майка Кураж” – Б. Брехт), Прозерпина („Кендида” – Дж. Б. Шоу), Гитъл Моска (Двама на люлката” – У. Гибсън), Елисавета („Мария Стюарт” – Фр. Шилер), Белиса („Изобретателната влюбена” – Л. де Вега), Исмена („Антигона” – Софокъл), Осе („Пер Гинт” – Х. Ибсен) …